О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
С., 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 841 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. Т. против решение от 04.03.2010г., постановено по гр.д.№ 2765/2008г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 18.02.2002г. на СРС по гр.д.№ 11125/2000г. в отхвърлителната му част по предявения от нея ревандикационен иск за 1/3 ид.ч. от магазин, предмет на н.а. № 17/1936г. и за присъждане на обезщетение за ползването му по чл. 59 от ЗЗД.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 1 и 2 от З. и задължителната съдебна практика по приложението му и необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.възстановява ли се правото на собственост върху отчуждени по ЗОЕГПНС имоти, на които е променено предназначението и е извършено преустройство. Твърди се противоречие на възивното решение по този въпрос с ТР № 1/1995г. – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда се и основанието по т. 2 от същия текст, тъй като за останалите 2/3 ид.ч. от магазина, предмет на иска е влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от друг съсобственик, за което представя влязло в сила решение по гр.д.№ 17405 по описа за 2002г. на С. РС.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като въпроса за промяна на предназначението е ирелевантен за изхода от спора. Счита, че е налице нов обект на собственост, поради което моли решението да се остави в сила.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С н.а. № 15/36г. и № 17/36г. Г. С. С. е признат за собственик на два магазина, находящи се в партерния етаж на сградата, находяща се в[населено място], на ъгъла между ул. “В.” и [улица], ведно с избени помещения и шахти и 90/4405 ид.ч. от общите части на сградата, за процесния магазин по н.а. №І 17/36 Тези два магазина са с вход от към ул. “В.”. Г. С. е починал на 01.05.1958г. и е оставил за свои наследници двама сина – А. и К.. Синът К. е починал през 1967г. като женен и без деца и негови наследници са преживялата го съпруга Н. Т. С. и брат му А.. Между двамата е извършена делба на апартамент и освободения от отчуждаване магазин по н.а. № 15/1936г. и с делбен протокол в дял на А. е предоставен в изключителна собственост апартамент и магазина по н.а. № 15/36г. Н. С. е получила само парично уравнение. Тя е починала 1983г. Неин наследник е само брат и Н. Т. Г., починал 1987г., чийто единствен наследник сега е ищцата И. Т.. Магазинът по н.а. № 17/1936г., предмет на настоящия спор е отчужден по ЗОЕГПНС с решение по преписка № 4106/1948г., одобрено с ПМС № 50/06.01.1949г. и е бил с площ по н.а. – 28 кв.м., по А. от 16.07.1949г. с площ 26 кв.м. От назначената СТЕ при първото въззивно разглеждане на делото и от приетата СТЕ след отмяната на решението от ВКС по гр.д.№ 2564/2007г. се установява, че процесния и магазина по н.а. № 15/36г. са обединени в един магазин чрез събаряне на междинната страна от праводателите на ответното дружество, които изградили нова стена, успоредна на улицата и перпендикулярна на съборената, с която разделят целия магазин с площ 71 кв.м. на две части – търговска и складова с тоалетна. Според вещите лица възстановяването на предишното положение е възможно със събаряне на новата стена и изграждане на нова на местото на събаряната и отваряне на вход от към улицата. Предишното положение по проекта от 1932г. и новото положение са илюстрирани с скици към заключението на в.л. С. Я., чийто констатации се подкрепят и от тройната СТЕ. На место и двете помещения са с малко по голяма площ. Размерите на процесния магазин по н.а. № 17./1936г. са 3,80 м. на 7,85 м. и е колориран в жълто в скицата на л. 61 от делото.
С отменителното решение, ВКС е дал указания да се изследва в какво се е изразявало преустройството и какво е съществуващото сега положение, може ли без повреждане да се възстанови предишното положение.
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че с оглед извършеното обединяване на двата магазина, отчуждения имот не съществува във вида, в който е бил отчужден, поради което е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС и като последица от това и иска по чл. 59 от ЗЗД.
Формулираният правен въпрос в изложението е свързан с решаващия извод на съда, защото съдът е приел, че след преустройството е налице нов обект на собственост, поради което не е налице третата предпоставка за реституция по З.. Този извод е в противоречие с т.1 от ТР № 1/1995г., с което се приема, че преустройството, колкото и значително да е то не променя обекта на собственост и не е пречка за реституция. Това е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Предвид наличието на това основание, съдът не обсъжда наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК за противоречие на въззивното решение с влязлото в сила решение и решенията с които е потвърдено то за останалите 2/3 ид.ч. от магазините по н.а. № 15/36 и 17/36.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.03.2010г., постановено по гр.д.№ 2765/2008г. на С. градски съд по касационна жалба, подадена от И. Т. Т.
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 98,50 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: