РЕШЕНИЕ
№ 159
София, 19. юли 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 770 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 29.03.2012 г. по гр.д. № 610/2012, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 05.01.2012 г. по гр.д. № 20913/2010, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, изменено в частта за разноските с определение от 18.04.2012 г. по същото дело. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено с една заповед на повече основания (съкращение и намаляване обема на работата) и правните последици от това, че някои от тях е възможно да не са налице, необходимо ли е да се иска разрешение от инспекцията по труда за всяко посочено основание, както и за значението на посочването на наименованието на длъжността в трудовия договор, длъжностната характеристика и на реално изпълняваните задължения за определяне на съдържанието на трудовото правоотношение в т.ч. трудовата функция с оглед извършването на подбора с необходимите участници.
По първите два въпроса Върховният касационен съд намира, че отделните основания за прекратяване на трудовото правоотношение се конкурират, но не винаги се изключват взаимно. Не е изключено също те да се обуславят едно – друго. Намаляването на обема на работата е уредено като основание за прекратяване на трудови правоотношения, тъй като се отразява пряко на нуждата от работна сила – по-малкият обем работа може да бъде извършен от по-малък брой работници. Същото обстоятелство обаче може да мотивира работодателя да съкрати щата или дори да закрие част от предприятието си, ако прецени, че тенденцията за намаляване е по-трайна. От свободната преценка на работодателя зависи коя от трите мерки ще предприеме, за да приведе личния състав в съответствие с нуждите на работния процес. Ако работодателят избере да прекрати трудовите правоотношения със съответната част от работниците поради намаляване обема на работата, при оспорване на законността на уволненията съдът ще провери в каква степен и трайно ли е намалял обемът на работата, а ако работодателят избере да прекрати трудовите правоотношения поради съкращение на щата или закриване на част от предприятието, при оспорване на законността на уволненията съдът ще провери налице ли е действително съкращение, съответно – закриване на част от предприятието, но не може да проверява намалял ли е и в каква степен обемът на работата. Общото между трите основания е, че във всички случаи на прекратяване на правоотношенията с част от работниците, изпълняващи еднаква или несъществено различаваща се трудова функция работодателят е длъжен да извърши подбор.
Няма пречка работодателят да посочи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение както съкращение на щата, така и намаляване обема на работата, когато последното е причина за съкращението. В този случай работодателят може да доказва наличието на двете основания и спазването на допълнителните изисквания за всяко от тях. Уволнението ще е законно, ако е налице кое да е от основанията и са спазени допълнителните изисквания за него. Недоказването на другото основание или неспазването на някое от специфичните за него изисквания не опорочава уволнението на доказаното основание.
По третия въпрос Върховният касационен съд намира, че работодателят е длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с отделен работник или служител, като посочи основанието (основанията) за неговото уволнение, когато за тях в закона е уредена закрила при уволнение; и не може да прекрати трудовото правоотношение на основание, за което се изисква разрешение, без такова разрешение да е дадено, когато различните основания за уволнение се изключват взаимно. Когато основанията за уволнение не се изключват взаимно (напр. налице е намаляване обема на работата, но работодателят е взел и решение за съкращение или за закриване на част от предприятието), както и когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация на основанието за уволнение (напр. при закриването на отдел, който не съставлява част от предприятието), полученото разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на кое да е от посочените основания може да се ползва при уволнението на работника на действителното основание.
По четвъртия въпрос Върховният касационен съд намира, че съдържанието на трудовото правоотношение в т.ч. трудовата функция се определят в трудовия договор чрез наименованието на длъжността, която да заеме работникът или служителят. То може да бъде определено по-подробно и в длъжностна характеристика (вж. решение № 800/22.03.2011 по гр.д. № 776/2009 ВКС, ІV ГО). По-общото посочване на наименованието на длъжностите в трудовите договори и съответно в длъжностните характеристики (напр. младши, старши или друг „експерт”, „специалист”, „оператор”, „изпълнител”, „учител”, „възпитател” и др.под.) може да означава само известно сходство между тях, но не и наличието на несъществени различия в трудовите функции, тъй като конкретната трудова функция може да изисква експертни, специални и др. познания и умения в различни области, напр. трудовите функции на учителите в начални курс на обучение обикновено не се различават съществено помежду си, но се различават съществено от трудовите функции на учителите по различни учебни предмети в прогимназиалния курс на обучение. При извършването на подбора сходствата и различията между трудовите функции имат различно значение. При прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване на обема на работата, съкращение на щата и закриване на част от предприятието, когато работодателят е длъжен да извърши подбор, той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват същата или други несъществено различаващи се трудови функции (вж. решение № 282/01.09.2011 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 110/2010), а когато работодателят упражнява правото си на подбор, той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват сходни трудови функции (вж. решение № 311/03.07.2012 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 727/2011).
При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, а от сходствата и различията във възложените трудови функции. Две длъжности със сходни и дори еднакви наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. Когато наименованието на длъжностите в щатното разписание и съответно – в трудовия договор е посочено по-общо и работодателят е изготвил длъжностните характеристики с по-общо съдържание, при определянето на надлежните участници в подбора се изхожда не от наименованието на длъжностите в щатното разписание (и трудовите договори), а от действително изпълняваните трудови функции.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „старши учител прогимназиален етап” по безсрочен трудов договор, преподавал е „история и цивилизация”. Решението за съкращение не е взето от директора на училището, а от друго лице без данни да е било упълномощено, в предизвестието е посочено, че трудовият договор се прекратява поради съкращение, а заповедта за уволнение е издадена поради намаляване обема на работата и съкращение, подборът е извършен между преподавателите по „история и цивилизация” (там обемът на работата е намален), а не между всички „старши учители прогимназиален етап”, както и че разрешението за уволнение от инспекцията по труда трябва да е издадено не само за работника и основание за закрилата, но и за основанието за уволнение.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „старши учител прогимназиален етап” по безсрочен трудов договор, като е преподавал „история и цивилизация”. Също правилно съдът е приел, че обемът на работата е намален, както и че решението за съкращение е взето не от директора на училището, а от друго лице без данни да е било упълномощено. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че няма действително съкращение. Дори щатното разписание да е изготвено от лице, което не е било надлежно овластено да представлява работодателя и да не е утвърдено от директора на училището с изричен писмен акт върху документа, съдържащ предложението, тези „действия без представителна власт” са потвърдени от директора на училището с издаването на заповедта за назначаване на комисия по подбора, която се основана на приетото щатно разписание за новата 2010/2011 учебната година, с утвърждаването на Списък обр. 1, който възпроизвежда същото щатно разписание, както и с издаването на всички последващи актове, които се основават на това щатно разписание. Също в нарушение на закона съдът е приел, че даденото разрешение за уволнение от инспекцията по труда, след вземането на мнението на ТЕЛК, може да бъде използвано от работодателя само за уволнение поради съкращение на щата, въпреки че всички мнения и разрешения са поискани за прекратяване на трудовия договор при съкращение поради намаляване обема на работата и са издадени по направените искания, без да е ограничено действието им.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като старши учител по „история и цивилизация” в прогимназиалния курс на обучение. Поради намаляването на броя на записаните ученици за учебната 2010/2011 година броят на часовете по история и цивилизация е намалял в сравнение с предходната 2009/2010 учебна година, като е спаднал значително под минималните норми за натоварването на двама учители. Броят на часовете е бил недостатъчен и предходната година, но е било възможно допълването на натовареността на заетите двама преподаватели с часове по други предмети. Поради невъзможността, според нормативните изисквания, през новата учебна година да бъдат запазени щатовете на двамата преподаватели по „история и цивилизация” в прогимназиалния курс е взето решението за провеждане на съкращение, което е потвърдено от директора на училището с издаването на заповед № 752/23.08.2010 за назначаване на комисия по подбора, която се основана на приетото щатно разписание за новата 2010/2011 учебната година, с утвърждаването на 30.09.2010 г. на Списък обр. 1, който възпроизвежда същото щатно разписание, както и с издаването на всички последващи актове, които се основават на това щатно разписание. При извършения подбор между двамата преподаватели по „история и цивилизация” в прогимназиалния курс, който е проведен според установените в закона критерии и се основава на действителни качества на работниците, ищецът е оценен по-ниско. Предвид заболяването му от исхемична болест на сърцето и обстоятелството, че ищецът е ползвал отпуск по болест работодателят е поискал становище от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради намаляване на обема на работата и съкращение и е получил разрешение изх. № 0058-7315/15.11.2010 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Предизвестието за прекратяване на трудовия договор е връчено на ищеца на 18.11.2010 г., но трудовият договор е прекратен преди изтичането на срока на предизвестието с връчването на оспорваната заповед № 255/19.11.2010 поради намаляване на обема на работата и съкращение, считано от 22.11.2010 г.
Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца с едностранно волеизявление. Налице е намаляване обема на работата, както и действително съкращение, тъй като законът не изисква определена форма за валидност нито за доказване на решението за съкращение, а новото щатно разписание е потвърдено от законния представител на работодателя с последващи негови актове. Работодателят е изпълнил надлежно задължението си да извърши подбор и е преодолял защита на ищеца при уволнение, макар в полученото разрешение да не се съдържат всички посочени в искането основания за уволнение, но в него не се съдържат и изрични ограничения до някои от поисканите основания.
Ответникът СОУ „Св. С.”, П. не претендира разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 29.03.2012 г. по гр.д. № 610/2012, както е изменено в частта за разноските с определение от 18.04.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. Ч. от П. срещу СОУ „Св. С.”, П. искове за признаване на уволнението със заповед № 255/19.11.2010 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.