Р Е Ш Е Н И Е
№ 159/2009
София, 27.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1553 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Х. против решение № 252 от 8.11.2007 г., постановено по гр.д. № 397 по описа за 2006 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 490 от 1.11.2004 г. по гр.д. № 468/2004 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от Л. Х. П. иск за признаване за установено по отношение на К. И. А., че нотариален акт № 1* том І, рег. № 2* по н.д. № 1038/99 г. на Н. № 025 е неистински относно обстоятелството, че при подписване на договора, материализиран в акта, ответницата е изплатила на П. Д. М. сумата 3150 лв.
В касационната жалба са наведени твърдения, които по същество се свеждат до доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на писмените доказателства и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е съобразено, че унищожаването на договора, поради невъзможността на продавача да разбира свойството и значението на извършеното, по същество означава унищожаемост на изявлението и за получаване на цената. Касаторката иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго за уважаване на предявения иск, като й се присъдят и направените по делото разноски.
Ответницата по касационната жалба К. И. А. оспорва същата, като претендира направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с предявен от Л. П. Х. против К. И. А. иск по чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ за установяване на неистиност на посочения нотариален акт относно обстоятелството, че ответницата е изплатила на П. Д. М. цената от 3150 лв.
Въззивното производство се е развило след отмяна на предходно въззивно решение с решение № 763 от 12.07.2007 г. по гр.д. № 527 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение и връщане на делото за ново разглеждане с указания по приложение на процесуалния закон – разпоредбите на чл.133, ал.1, б.”б”, чл.133, ал.2 и чл.143, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че с процесния нотариален акт П. Д. М. , починал на 1.02.2000 г. и наследен от ищцата Л. П. Х., е продал на ответницата К. И. А. недвижим имот за сумата 3150 деноминирани лева, като в акта е записано, че сумата е „получена от купувача напълно и брой” в деня на подписването. Съобразявайки се с указанията в отменителното касационно решение за недопустимост на свидетелските показания, съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че цената не е била платена.
Въззивното решение по същество е законосъобрано, макар и не по изложените от съда съображения. Предмет на спора е истиността на нотариалния акт, явяващ се официален свидетестващ документ относно удостоверените от нотариуса обстоятелства. В частта, касаеща плащането на цената е удостоверено, че страните по сделката са направили изявление, че сумата е платена и получена. Ищцата не твърди, че при сключването на договора подобни изявления не са били направени, а следователно удостоверителното изявление на нотариуса съответства на действителното осъществените факти, поради което искът за обявяване неистиността на нотариалния акт в тази част се явява неоснователен.
Твърдението, че в действителност липсва плащане на цената е неотносимо към изхода на настоящото производство. Действително нотариалният акт установява само, че продавачът е заявил, че е получил сумата, но с оглед факта, че волеизявленията му са унищожени, тъй като не е могъл да ръководи действията си, то същият се явява доказателство за получаване на цената на недвижимия имот. Спорът между страните обаче дали цената е платена и дължи ли ищцата по настоящото дело връщането й на купувачката по унищожения договор, е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решение № 708 от 23.12.2003 г. по гр.д. № 225/2003 г. на В. районен съд /с което, според признанието й в исковата молба, Л. П. е осъдена да върне сумата на К. А. / и не подлежи на пререшаване. Същият е ирелевантен и с оглед факта, че липсва удостоверяване в нотариалното производство, че сумата е платена в момента на изповядване на сделката и пред нотариуса.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила, като касаторката възстанови направените от ответницата по жалбата разноски в настоящото производство в размер на 300.00 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство от адвокат С.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 8.11.2007 г., постановено по гр.д. № 397 по описа за 2006 г. на Окръжен съд- В.
ОСЪЖДА Л. П. Х., гр. К., ул.”Л” № 25 да заплати на К. И. А., с. А., обл. Видин разноски за касационното производство в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: