О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 15.02.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 966 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. А. от гр. С., подадена от пълномощника й- адв. Ц срещу въззивно решение от 15.04.2009 год. по гр.д. № 4110/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 27.05.2003 г. по гр.д. № 1155/2000 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. иск по чл.21, ал.1 СК /отм./ за признаване за установено по отношение на Р. М. А. че е изключителен собственик на 11807/17180 ид.ч. от придобития през време на брака им с договор за продажба /с разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./ от 13.11.1995 г. недвижим имот и вещи, представляващ 995/1000 ид.ч. от обект –магазин № 25- С. , находящ се в гр. С., бул. “Ц”, № 14, представляващ обособена част от ОФ “Х”, заедно с инвентара от движими вещи, ведно с правото на строеж, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. срещу Р. М. А. в условията на евентуалност иск по чл.28, ал.3 СК /отм./
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поддържа произнасяне в решението по процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба- Р. М. А. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което частично е отхвърлен иска на жалбоподателката по чл.21, ал.1 СК /отм./ въззивният съд е приел, че изплащането на част от цената по договора от 13.11.1995 г. на недвижимия имот и оборудването в размер на сумата 11 807 лв. макар и да е извършено от сестрата
жалбоподателката е със средства от оборота на магазина, т.е. със семейни средства и придобитото е съпружеска имуществена общност. Приел е за недоказано твърдението й, че последващите вноски от продажната цена по приватизационния договор са направени със средства, които са й били дарени от нейната сестра, и въз основа на това е стигнал до правния извод, че искът за трансформация на лично имущество за 11807/17 180 ид.ч. в придобития по време на брака на страните имот и движими вещи е недоказан.
В изложението жалбоподателката поддържа, че правните изводи на съда при разрешаване на въпроса за трансформация на лично имущество, което е вложено за придобиване на вещи по време на брака са изградени при липса на преценка на събраните по делото доказателства.
П. процесуалноправен въпрос за задължението на съда да извърши преценка на доказателствата, така както го задължава разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ обуславя изхода на спора по чл.21, ал.1 СК /отм./, защото е свързан с дейност на съда по обсъждане на допуснатите и събрани доказателства с оглед установените с тях релевантни за спора факти. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика. С ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., т.19 на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса за съдържанието на мотивите на въззивното решение, съгласно което дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция. При въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора.
Предвид изложеното решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./ следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението се поддържа, че решението на въззивния съд, с което е отхвърлен иска по чл. 28, ал.3 СК /отм./ е постановено в нарушение на материалния закон. Изложените оплаквания касаят правилността на решението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК критерии. Затова решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.28, ал.3 СК /отм./ не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 15.04.2009 год. по гр.д. № 4110/2007 год. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решението от 27.05.2003 г. по гр.д. № 1155/2000 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. А. иск за признаване за установено по отношение на Р. М. А. че е изключителен собственик на 11807/17180 ид.ч. от придобития през време на брака им, с договор за продажба /с разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./ от 13.11.1995 г. недвижим имот, представляващ 995/1000 ид.ч. от обект – магазин № 2* С. , находящ се в гр. С., бул. “Ц”, № 14, представляващ обособена част от ОФ “Х”, заедно с инвентара от движими вещи.
У. на жалбоподателката да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 236.14 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за таксите събирани от съдилищата по ГПК.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :