Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
5803_14_opr_288_73(1)zs.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 12.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5803 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу въззивно решение № 943 от 20.03.2014 г. по т..д. № 2486 /2013 г. на Софийския апелативен съд, г.о., постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд, с което е отменено решение № 518 от 26.05.2011 г. по т.д. № 732 /2010 г. на Софийски градски съд, т.о., 14 с-в. в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.73,ал.1,пр.2 ЗС за солидарно осъждане за периода от октомври 2009 г. до януари 2010 г. до размер на 12 641.19 евро и вместо това е постановено друго, с което [фирма] и ЗАД „А. България”са осъдени да заплатят на [фирма] солидарно обезщетение за ползите, от които са лишили ищеца в качеството му на собственик на недвижим имот : самостоятелен обект в сграда в поземлен имот с посочени идентификатори в [населено място] в размер на 12 641.19 евро (дванадесет хиляди, шестстотин четиридесет и едно евро и 19 стотни), ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.03.2010 г.на основание чл.73 ЗС
Всеки един от жалбоподателите твърди, че решението е неправилно в обжалваната част и иска от съда да допусне касационно обжалване и да го отмени в тази част.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Третото лице – помагач на страната на ищеца [фирма], в несъстоятелност, не е подало писмен отговор.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Въззивният съд е приел исковете за солидарно осъждане на двамата ответници (сънаематели) за основателни, като е приел, че отправената до един от тях нотариална покана съдържа изявление за разваляне в случай на неизпълнение на покана за плащане, че развалянето е по отношение и на двамата наематели, че то е с дата преди получаване на нотариалната покана и че осъждането на двамата следва да бъде солидарно, но въззивният съд не е изложил мотиви от къде произтича солидарността.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по следните изведени от жалбоподателите материалноправни въпроси :
От [фирма] : В случаите на сключен договор за наем, в който е уговорено неговото разваляне с отправяне на петдневно писмено предизвестие, може ли да се приеме, че договорът е развален, без да е отправено изявление за разваляне и без да е дадено предизвестие и срок за изпълнение.
Въззивният съд е приел, че в нотариалната покана до [фирма], получена на 04.11.2009 г. не се съдържа волеизявление за разваляне, а само, че становище на наемодателя, че счита договора за непротивопоставим, като се оспорва наличието на наемно правоотношение и се отправя претенция за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен собственикът. Въззивният съд е приел, че категорично волеизявление за разваляне на договора и искане за плащане на обезщетение за ползване на имота се съдържа в друга нотариална покана, отправена и получена от другия сънаемател – [фирма] на 23.12.2009 г. Същевременно въззивният съд е приел, че договорът за наем е развален по отношение на двамата сънаематели.
Изводът на въззивния съд е в противоречие с решение № 456 /19.06.2013 г. по гр.д. № 1294 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което е прието, че потестативното право на разваляне по чл.87,ал.3 ЗЗД може да бъде упражнено само от изправна страна с извънсъдебно едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления – искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок; във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена. Противоречието осъществява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От [фирма] и [фирма]. : В случаите на разваляне на договор за наем, който е договор за периодично изпълнение, може ли да се приеме, че развалянето има обратно действие;
Въззивният съд е приел, че чрез нотариалната покана от 23.12.2009 г. наемодателят надлежно е упражнил правото си да развали договора за наем чрез покана до сънаемателя [фирма] и че договорът за наем следва да бъде развален от датата на неизпълнение на задължението – 05.10.2009 г. – предвид уговорката плащането да се извършва периодично – до 5-то число на месеца, за който се заплаща наемът.
С това е допуснато противоречие с решение № 1694 /11.11.2002 г. по гр.д. № 1265 /2002 г. на ВКС, V г.о., с което е прието, че развалянето винаги има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение – чл.88,ал.1 ЗЗД. Противоречието осъществява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От [фирма] и [фирма] : В случаите на сключен договор за наем, по който има двама наематели, по отношение на които не е уговорена солидарна отговорност, може ли да се приеме, че наемателите следва да отговарят солидарно към наемодателя;
Въззивният съд не е обсъждал уговорка за солидарна отговорност в договора за наем, не е установил да има такава уговорка. Изводът му за наличие на солидарна отговорност не произтича от уговорка в договора за наем.
Изводът на въззивния съд е в противоречие с решение № 71 /28.02.2012 г. по гр.д. № 1025 /2010г. на ВКС, ІІІ.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което е прието, че съгласно чл.121,ал.1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи, или при наличието на изрична уговорка между страните. Разширително тълкуване на чл.121,ал.1 ЗЗД е недопустимо. Противоречието осъществява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Всеки един от жалбоподателите следва да представи доказателства, че е заплатил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 494.48 лева (2% от левовата равностойност на сумата, за която са осъдени – 12 641.19 евро по курс 1.95583 лева за едно евро).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 943 от 20.03.2014 г. по т..д. № 2486 /2013г. на Софийския апелативен съд, г.о., в обжалваната част, с която са уважени искове по чл.73 ЗС за солидарно осъждане на двамата ответници – [фирма] и „ЗАД „А. България”за заплащане на сумата 12 641.19 евро.
Указва и дава възможност на всеки един от двамата касационни жалбоподатели – [фирма] и „ [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства, че са заплатили по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 494.48 лева за разглеждане на всяка една от касационните жалби.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание, при неизпълнение в срок – да се докладва за прекратяване..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.