Р Е Ш Е Н И Е
№16
София, 27.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1728 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Д. чрез пълномощника й адвокат С. А. и касационна жалба на Т. Х. Т. чрез пълномощника му адвокат Е. П. против решение № 1481 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1913 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 105 от 4.04.2018 г. по гр.д. № 1034 от 2016 г. на Районен съд-Карлово в частта за отхвърляне на предявения от Н. Х. Д. против Т. Х. Т. ревандикационен иск относно избено помещение с площ от 7.5 кв.м., находящо се под първия жилищен етаж, със северно изложение в двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** с административен адрес на имота [населено място], [улица] за отхвърляне иска с правно основание чл.40, ал.2 ЗС, предявен от Т. Х. Т. против Н. Х. Д. за определяне правото му на собственост върху общите части само от избения етаж на жилищна сграда с идентификатор **** с административен адрес на имота [населено място], [улица] допълването им с още 30.481 %, представляващи разликата между притежавания общо от него процент от идеалните части от общите части на сградата – 55.232 % и 22.7515 % от стойността на северното избено помещение с площ от 7.5 кв.м. С определение № 473 от 19.11.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.40, ал.2 ЗС, предявен от Т. Х. Т. против Н. Х. Д. за определяне правото му на собственост върху общите части само от избения етаж на жилищна сграда с идентификатор **** с административен адрес на имота [населено място], [улица] допълването им с още 30.481 %, представляващи разликата между притежавания общо от него процент от идеалните части от общите части на сградата – 55.232 % и 22.7515 % от стойността на северното избено помещение с площ от 7.5 кв.м. с цел преценка допустимостта.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Чл.40, ал.2 ЗС предвижда, че при надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята, като дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време завършването на строежа. В практиката на ВКС /напр. решение № 43 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1406/2017 г., II г.о./ е дадено тълкуване, че нормата на чл.40 ЗС е императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните обекти.
При предявяване на иска Т. Х. Т. е посочил, че за решаване на спорните с другия етажен собственик Н. Х. Д. въпроси е необходимо да бъде надлежно изчислен процента припадащи се идеални части на притежаваните от страните по делото самостоятелни обекти на собственост в сградата. Заявил е петитум да бъде попълнена припадащата му се част от избения етаж, като обща част на сградата, в съответствие с припадащия се процент идеални части на притежавания от него втори жилищен етаж и като се вземе предвид обстоятелството, че е собственик на избеното помещение, находящо се в северната част на същия етаж. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.40, ал.2 ЗС за попълване на правата на ищеца с припадащите се на надстроения му самостоятелен обект идеални части от общите части само от избения етаж. Въззивният съд не е разгледал довода в касационната жалба на Т. Т., че искането му е за определяне на идеалните части от всички общи части на сградата и не е констатирал процесуално недопустимото произнасяне на районния съд, като само е постановил процесуално недопустимо решение.
По изложените съображения въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, постановени по иска по чл.40, ал.2 ЗС следва да бъдат обезсилени.
Делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на Районен съд Карлово, който следва да изиска твърдения на страните кога е осъществено в груб строеж надстрояването на сградата и да назначи съдебна експертиза за установяване стойността на двата самостоятелни обекта, ведно с принадлежностите им в състояние на груб строеж към този момент и определяне на идеалните части от общите части на сградата към всеки от двата самостоятелни обекта като съотношение на тези стойности към общата стойност на сградата в груб строеж.
По претенцията на Н. Х. Д. за възстановяване на направените по повод касационната жалба по чл.40 ЗС разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1481 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1913 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 105 от 4.04.2018 г. по гр.д. № 1034 от 2016 г. на Районен съд-Карлово в частта по предявения от Т. Х. Т. против Н. Х. Д. иск по чл.40, ал.2 ЗС за определяне идеалните части от общите части на общите части към самостоятелните обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост с идентификатор ****.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Карлово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: