1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
Гр. С., 04.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. С.
ЧЛЕНОВЕ:С. П.
С. Н.
при секретар
и в присъствието на прокурор изслуша докладваното
от съдията /председател/ С. П. гражданско дело № 443/2009 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 25685 от 18.12.2009 г. И. П. В. и Д. К. В., и двамата от [населено място] са поискали да бъде изменено постановеното по делото решение № 622 от 19.11.2009 г. в частта му, с която са осъдени да заплатят на Х. Л. Г. разноски, като бъде отменено същото решение за сумата 1600 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че по делото не е бил представен договор за правна защита и съдействие между страната Х. Л. Г. и адвоката В. Д. П., а с представената разписка не може да се установяват направени разноски, нито да се доказва реално плащане на договорена сума пред съдебна инстанция.
Ответниците по молбата Х. Л. Г. и Р. Х. Г. от [населено място] са на становище, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта му за разноските.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че молбата за изменение на решението в частта за присъдените разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения:
С решение № 622 от 19.11.2009 г. по гр.д.№ 443/2009 г. Върховният касационен съд, II г.о е оставил без уважение молбата на И. П. В. и Д. К. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 2997 от 31.10.2008 г. по гр.д.№ 6977/2007 г. на Варненския районен съд, 12-ти състав, с което бил уважен предявения срещу молителите иск по чл.108 ЗС, като са осъдени да предадат на Х. Л. Г. и Р. Х. Г. владението на втория жилищен етаж от сграда в [населено място], с площ от 100 кв. Молителите са осъдени да заплатят на Х. Л. Г. сумата 1600 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.303 ГПК.
В производството по молбата за отмяна ответникът Х. Л. Г. е бил представляван от адв.В. Д. П. от В. адвокатска колегия, видно от представеното с писменото възражение от 06.04.2009 г. пълномощно /л.10/. В съдебното заседание на 11.11.2009 г. пълномощникът на ответника Г. е представил разписка /л.25/, съгласно която доверителят му е внесъл сумата 1600 лева, адвокатско възнаграждение за представляване по гр.д.№ 443/2009 г. на ВКС, II г.о. при посочена в документа цена на иска 70 000 лева. Обстоятелството, че в производството за отмяна не е бил представен договор за правна защита и съдействие /със отбелязване на серия и номер/, не съставлява основание да се приеме, че с пълномощното и разписката не се доказва плащането на сумата 1600 лева за адвокатско възнаграждение по делото. Независимо от наличието на кочани, съдържащи пълномощно по образец, в които се отбелязват адвокатската колегия, номера на кочана и договора, въз основа на който е издадена разписка за платено възнаграждение, представените в производството по чл.303 ГПК пълномощно и разписка удостоверяват, че надлежно упълномощеният процесуален представител на ответника Г. е получил сумата 1600 лева за осъществената от него защита по молбата за отмяна пред Върховния касационен съд. Ето защо, молбата по чл.248 ГПК за отмяна на решението в частта му за разноските на това основание следва да остане без уважение.
На следващо място, присъденото адвокатско възнаграждение не надхвърля минимума, предвиден от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия съдебен съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ,бр. 64 от 23.07.2004 г./ за зашита по дела с интерес над 10 000 лева /чл.7, ал.2, т.4/. В случая, данъчната оценка на процесния имот е 11 242.20 лева /вж.определение № 1051 от 21.01.2008 г. по гр.д.№ 6977/2007 г. на В., 12-ти състав/, при което минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде 540 лева + 2 % за горницата над 10 000 лева
размери, под които изоощо не могат да се договарят адвокатски възнаграждения, докато в с. § 2 от допълнителните й разпоредби изрично е посочено, че в случаите на чл.64, ал.4 ГПК отм./, понастоящем чл.78, ал.5 ГПК, присъденото от съда възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в същата наредба. В случая, съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., трикратният размер на минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 възлиза на 1694.52 лева, докато договореното в полза на адв.П. възнаграждение е в размер 1600 лева и не надхвърля предявения от наредбата минимум и няма основание за намаляване на възнаграждението чрез изменение на решението в частта му за разноските.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на
II г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. В. и Д. К. В. от [населено място] за изменение на решение № 622 от 19.11.2009 г. по гр.д.№ 443/1008 г. на ВКС, II г.о. в частта относно разноските чрез отмяна или намаляване размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника по молба за отмяна Х. Л. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: