3
Р Е Ш Е Н И Е № 16
гр. София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3975 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на глава ХХIV-та ГПК.
Образувано е по молба от Г. В. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 2119/ 10.11.2016 г. по гр.д. № 2133/ 2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска на Г. В. С. срещу И. И. Ц., А. Г. Ц. и М. А. Ц. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 11.12.2002 г. за изграждане и покупко-продажба на 2/ 3 ид. части от един апартамент в [населено място].
Ответниците по приключилото дело, ответници и по молбата за отмяна М. А. Ц. и А. Г. Ц. (вторият в лично качество и като единствен наследник на ответницата И. И. Ц., починала на 20.12.2017 г.), не вземат становище в настоящото производство.
С определение № 379/ 28.10.2019 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Тя е неоснователна по следните съображения:
В решението си съдът е приел, че договорът от 11.12.2002 г. за изграждане и покупко-продажба на един апартамент в сграда в [населено място] срещу цена 15 000 $ е сключен в необходимата писмена форма и съдържа уговорки относно съществените условия на покупко-продажбата (чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД). По него ищецът Г. С. е купувач, а ответниците М. Ц. и А. Ц. – продавачи. Сградата е построена и въведена в експлоатация, но преди завършването й с договор по н.а. № 36/ 18.04.2003 г. ответникът М. Ц. е продал на ответника А. Ц. срещу цена 3 000 лв. своите 2/ 3 ид. части от правото на собственост върху УПИ. Договорът по н.а. № 36/ 18.04.2003 г. е сключен по време на брак на ответника А. Ц. и ответника И. Ц., а 2/ 3 ид. части от УПИ са придобити в съпружеска имуществена общност (чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г., отменен, но в сила към 18.04.2003 г.). Със завършването на сградата в груб строеж в същия УПИ съпрузите са придобили по приращение, пак в режим на имуществена общност, 2/ 3 ид. части от апартамента, обект на предварителния договор. Ответникът И. Ц. обаче не е страна по продварителния договор, а са му непротивопоставими задълженията към купувача, ищеца Г. С. (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Като е отчел бездяловия характер на съпружеската имуществена общност, обстоятелството, че договорът по н.а. № 36/ 18.04.2003 г. е вписан на датата, на която е сключен, т.е. преди 29.01.2010 г., когато е вписана исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в упражнение на правомощията по чл. 363 ГПК съдът е достигнал до извода, че следва да обяви предварителния договор за окончателен само за 1/ 3 част – само за дела на ответника А. Ц., лична негова собственост по наследяване, делба и приращение.
С тези мотиви въззивният съд е потвърдил обжалваното решение в частта, с която първата инстанция е отхвърлила иска за 2/ 3 част от предварителния договор от 11.12.2017 г. и спрямо ответниците М. Ц. и И. Ц., като е уважил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за 1/ 3 част и само срещу ответника А. Ц..
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
В приложеното към молбата за отмяна удостоверение № 2801/ 26.09.2018 г. Агенцията по вписванията – [населено място] засвидетелства, че въз основа на наличната документация за периода 01.01.2003 – 31.12.2003 г. на името на М. А. Ц. няма вписвания и отбелязвания.
Молителят Г. В. С. е обосновал основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърденията, че: 1) удостоверението засвидетелства да не е бил вписан договорът по н.а. № 36/ 18.04.2003 г.; 2) обстоятелството е от съществено значение за делото и 3) молителят узнава за него едва на датата, на която се е снабдил с удостоверението.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
Настоящият състав приема, че действително невписването на договора по н.а. № 36/ 18.04.2003 г. би имало съществено значение за влязлото в сила решение. Съгласно чл. 114, б. „б“ ЗС, исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е подлежала на вписване и е била вписана на 29.01.2010 г. По аргумент от обратното от следващото изречение на разпоредбата, във връзка с чл. 113, вр. чл. 112, б. „а“ ЗС, при невписване на договора по н.а. № 36/ 18.04.2003 г. прехвърлените с него 2/ 3 ид. части от УПИ и придобити от съпрузите А. и М. Ц. биха били непротивопоставими на молителя, ищец по приключилото с частичното уважаване на иска дело.
Удостоверението обаче е издадено от Агенцията по вписванията – [населено място], а вписването на договора по н.а. № 36/ 18.04.2003 г. за покупко-продажба на 2/ 3 ид. части от УПИ в [населено място] е в местната компетентност на Агенцията по вписванията – аргумент от чл. 7, вр. чл. 4, б. „а“, вр. 8 и чл. 4, б. „а“ П.. Цитираните разпоредби поставят в местната компетентност на Агенцията по вписванията – [населено място] да издаде и удостоверението за вписаните обстоятелства по нотариалните книги в [населено място] – аргумент от чл. 569, т. 6 ГПК, също във връзка с чл. 7 П.. Поради това не може да се очаква, че „наличната документация“ в Агенцията по вписванията в [населено място] съдържа данни за вписването на този договор. Нотариалните книги за това са към Агенцията по вписванията – [населено място]. Следователно удостоверението не доказва, че договора по н.а. № 36/ 18.04.2003 г. не е вписан.
На второ място, договорът по н.а. № 36/ 18.04.2003 г. е представил самият молител като приложение към исковата молба. Негова е била грижата да провери верността на удостовереното обстоятелство, че на 18.04.2003 г. договорът е бил вписан. Представеният заверен препис съдържа в горния си десен ъгъл и печата на Агенцията по вписванията – [населено място], а неговата материална доказателствена сила и в тази част съдът е съобразил (чл. 178 ГПК). Следователно обстоятелството, с което молбата за отмяна е обоснована, не е „ново“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
На трето място, влязлото в сила решение е основано на този документ, включително в частта за вписването на договора. Основанието за отмяна на влязло в сила решение, което се основава на неистиннски документ, е не заявеното по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но само след като неистинността бъде установена по надлежния ред (с влязла в сила присъда или решение).
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на молителя остават сторените в настоящото производство разноски.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Г. В. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 2119/ 10.11.2016 г. по гр.д. № 2133/ 2016 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за 2/ 3 ид. части от апартамента, обект на предварителния договор от 11.12.2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.