Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. София, 05 март 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Петър Долапчиев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 28 по описа за 2019 г.
Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу нова присъда № 27/25.10.2018г. по ВНОХД № 335/2018г. на Врачански окръжен съд , с която за престъпление по чл.343б, ал.1 по реда на чл.54 от НК на Н. А. К. е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв.
Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено съобразно чл.66 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подс.К. е лишен с присъдата от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Приспаднато е по чл.59, ал.4 от НК времето, през което деецът е лишен по административен ред да управлява МПС.
Подсъдимият е осъден да заплати и направените разноски.
С тази присъда е отменена първоинстанционната оправдателна присъда № 7/17.04.2018г. по НОХД № 398/2016г. на Районен съд – Козлодуй.
С касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подс.К..
В допълнение към нея се акцентира на оценката на доказателствата, извършена от въззивният съд и се твърди игнориране и не обсъждане на всички доказателства, както и изопачаване на някои от тях. Основно се обръща внимание на липса или неяснота на дата на протокола за медицинско изследване и че това обстоятелство не било обсъдено от проверяваната съдебна инстанция.
Оспорва се възприемането на протеста от въззивният съд и констатиране на твърдяни противоречия в мотивите към първоинстанционната присъда относно свидетелските показания, като се твърди, че такава констатация липсва. Тези обстоятелства защитата определя като съществени процесуални нарушения.
В допълнението като алтернатива се оспорва размера на наложеното наказание лишаване от право, като се иска намаляване до този на постановеното лишаване от свобода – 1 година.
Като трета алтернатива се иска приложението на чл.55 от НК по отношение на наказанието.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание моли да се потвърди присъдата на окръжния съд. Заявява, че посочените касационни основания не са налице. Пледира, че не е допуснато процесуално нарушение при анализа на доказателствата по делото, като въз основа на приетите факти са направени верни правни изводи и такива относно авторството. С оглед на това прокурорът счита, че законът е приложен правилно и наказанието е индивидуализирано по същия начин.
Моли да се остави в сила атакуваната присъда на Врачански окръжен съд.
Подс.К., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който моли да се приеме, че оспорваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа касационната жалба с изложените в нея доводи, като допълва, че не били обсъдени всички доказателствени средства и не е направена съвкупна преценка на разкритите чрез тях факти, като обемът от доказателства не бил достатъчен, за да се приеме, че е извършено престъпление.
Според защитата съдът е следвало да изложи доводи относно процесното техническо средство, не била обсъдена липсата на протокол за фактически извършена проверка и извършени в тази насока технически изследвания, липсата също на заповед за извършване на проверката на средствата за измерване.
Защитата повтаря исканията от допълнението към касационната жалба.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, глава ХХІІІ-та, установи следното:
Касационното разглеждане на делото е първо по ред.
С присъда № 7/17.04.2018г. по НОХД № 398/2016г. на Районен съд – Козлодуй подс.К. е признат за невинен и съответно оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С атакуваната настояща нова присъда № 27/25.10.2018г. по ВНОХД № 335/2018г. на Врачански окръжен съд първоинстанционната такава е отменена, а вместо нея е постановена новата, с която за престъпление по чл.343б, ал.1 по реда на чл.54 от НК подс.Н. А. К. е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв., като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено съобразно чл.66 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подс.К. е лишен с присъдата от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Приспаднато е по чл.59, ал.4 от НК времето, през което деецът е лишен по административен ред да управлява МПС.
Подсъдимият е осъден да заплати и направените разноски.
Касационната инстанция констатира, че касационната жалба е подаден в срока по чл.350,вр.чл.319, ал.1 от НК, от надлежно легитимирано лице, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
Наведените доводи и съображения обаче не могат да бъдат споделени, като цялата жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Не се открива съществен спор по фактите, установени при предходното разглеждане на делото на две инстанции. При позоваването си на показанията на полицейските служители, съдът от първата инстанция е съзрял определени противоречия с обвинителната теза според него, без да има изрична констатация. Възражението в тази връзка на защитата не може да бъде прието, тъй като липсва изопачаване на доказателствата, включително и на първоинстанционния анализ, доколкото отбелязването на второинстанциониня съд в тази връзка не е невярно по същината си.
Касационната инстанция не открива никакви същностни различия при установяването на фактите, като в този смисъл няма спор. Не може да се изисква от различни свидетелски показания да бъдат абсолютно идентични, факторът време, различната пространствена гледна точка, а и различната индивидуалност дават своя различен отпечатък на отделното възпроизвеждане на едни и същи събития.
Но в конкретния казус няма никакво съмнение относно въпросите по смисъла на чл.102 от НПК – управлението на превозно средство от подсъдимия след употреба на алкохол (твърде голямо количество), което обстоятелство той добросъвестно е споделил с полицейските служители. Последователността на събитията е добре изяснена от показанията на полицейските служители и на тези гласни доказателства не могат да бъдат противопоставени формалното оформяне на административната заповед за задържане, на талона за медицинско изследване и на съставеният протокол за медицинско изследване с допуснатите в него технически грешки.
Последователността на събитията е изяснена в изискуемата за нуждите на наказателния процес степен и административните отбелязвания относно дата и час не могат да променят фактите – че подсъдимият е управлявал превозното средство, че след това е извършена полицейска проверка за употреба на алкохол с техническо средство, че след показанията на уреда практически подсъдимият е бил задържан по реда, указан в ЗМВР, тоест отнета му е свободата на придвижване, като по същество той е конвоиран до медицинското заведение. Посещението на последното несъмнено следва извършената проверка и противното отбелязване в съставения медицински протокол е технически пропуск лекаря. Логическото изследване на този протокол показва начална дата не 14, а 15 срещу 16.07.2016г., както и начален час на изследването от 3.30ч. като очевидно има извършена поправка на датата. Независимо от тази първоначална дата и час, в протокола лекарят е отбелязал, че предходната констатация за употреба на алкохол, тоест извършената полицейска проверка е започнала на 16.07.2016г. в 03.45ч. Не може да се направи никакъв друг логически обоснован извод, освен този че лекарят е допуснал техническа грешка, като е вписал неправилно цифрата три, вместо четири. Но дори този пропуск е без особено значение , след като самият подсъдим собственоръчно е написал отказа си да предостави кръвна проба, надлежно отбелязано и от проверяваната втора инстанция. С талона е предоставена възможност до двадесет минути на подсъдимия да се яви в медицинското заведение, но няма съмнение, че той е бил придружен от полицейските служители, тъй като вече се е изпълнявало полицейското задържане на лицето. Относно придружаването на подсъдимия до съответното медицинско заведение е правено възражение и пред съда от първата инстанция, с оглед липсата на надлежно оформена административна преписка и заповед за конвоиране, но подобни доводи не могат да бъдат възприети, тъй като гласните доказателства установяват именно това, а оспорвания протокол, както се отбеляза, носи съдържание, съдържащо изричното волеизявление на дееца, написано собственоръчно.
Останалите съображения относно надлежния ред, установен от Наредба № 30/27.06.2001г.( действала към момента на извършване на проверката и отменена ДВ бр.,61 от 28.07.2017г. с §6 от ПЗР на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017г.) за установяване на употребата на алкохол от водача и подсъдим К., изложени от въззивната инстанция, напълно се споделят от касационния състав, като не е необходимо да се повтарят. На техническите пропуски при съставянето на съответните документи – талон и протокол за медицинско изследване се придава значение, каквото те нямат – чрез тях да се установи и приеме, че не е спазен надлежния ред при горното установяване. Времевото наслагване на действията по разказа на полицейските служители изключва възможността да се възприеме подобна теза. Впрочем въззивната инстанция много подробно и прецизно е аргументирала отказа си да приеме тезата на първоинстанционния съд и няма какво повече да се добави.
Що се отнася до възражението относно техническото средство, неговата годност е проверена по изискуемия се ред и доказателство за това е съответния протокол на л.36 от досъдебното производство. Впрочем, това твърдение за процесуално нарушение се прави за първи път в наказателното производство и не е въведено по надлежния ред съобразно чл.351, ал.4 от НПК, като е направено след срока,т.е. след даване ход на делото. Независимо от това, по аргумент от чл.347, ал.2 от НПК, касационният състав обсъди и този изложен аргумент, като не намери основание да бъде възприет. При липсата на съответно възражение, достатъчно е било провеждането на процедурата по чл.283 от НПК – л.217 от съдебното производство пред първата инстанция, без да е било необходимо изискването и на съответния протокол от метрологичното изследване. В този смисъл допуснато процесуално нарушение при оценка на доказателствата относно техническото средство касационният състав не съзря.
В заключение, въззивната инстанция е извършила собствен анализ на доказателствената съвкупност, той е подробен, обоснован и прецизен, правната преценка на деянието е правилна и законосъобразна и може единствено да бъде споделена. До нея се е стигнало с изпълнена съдебна процедура без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават тези изводи, въпреки обратното становище на защитата.
Относно релевираното касационно основание за наложеното наказание настоящият касационен състав определя и това искане като неоснователно. Наказанието е наложено на минимума, предвиден от закона и не са налице никакви многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод, че наказанието от една година лишаване от свобода, при условията на изпитателен срок, е явно несправедливо, тоест несъответно на деянието. Смекчаващите отговорността обстоятелства са отчетени добросъвестно от въззивната инстанция, те са от обичайно естество и няма в тях нищо изключително, което да отличава настоящия казус от други подобни. Дори може да се отчете обстоятелството, че по данни на подсъдимия, възприети чрез косвеното свидетелстване на чулите го полицейски служители, твърде пренебрежително се е отнесъл към установения обществен ред, изпивайки завидно количество алкохол (т.н. извънсъдебните обяснения пред полицейските органи), което е усложнило пътната обстановка и във висока степен на непредвидимост за поведението на пътя е допринесло за завишаване на обществената опасност на деянието и на дееца.
Така или иначе, наказанието е определено само при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при липсата на съответен протест това обстоятелство не може да бъде коригирано, но в тази връзка и поради тази причина трябва да се отбележи, че повече снизходителност при определяне на наказанието, както и на кумулативно предвиденото наказание лишаване от свобода, не е възможна. Със степента на алкохолна концентрация деецът е застрашил твърде сериозно сигурността като цяло при движението по пътищата и затова наказанието следва да остане във този вид и размер на налагането му.
По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната нова присъда на въззивния състав, при липса на основания за нейното изменение или отмяна.
Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила постановената нова присъда № 27/25.10.2018г. по ВНОХД № 335/2018г. на Врачански окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: