2
определение по гр.д.№ 3187 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3187 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна срещу решение № 69 от 30.05.2018 г. по в.гр.д.№ 158 от 2018 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 89 от 19.01.2018 г. по гр.д. № 810 от 2017 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от Община Варна срещу В. Т. Я. и М. М. Т. отрицателен установителен иск за собственост на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор № ….. по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1 000 кв.м. в м.„Ч.“;
2. Поземлен имот с идентификатор № ….. по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1 000 кв.м. в м.„Ч.“;
3. Поземлен имот с идентификатор № ….. по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 6 000 кв.м. в м.„Ч.“.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС /решение № 66 от 29.07.2010 г. по гр.д.№ 4459 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 358 от 02.06.2009 г. по гр.д.№ 364 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:
1. Следва ли общините да провеждат доказване относно това държавен ли е един имот или това обстоятелство може да бъде изведено ex lege ?
2. Може ли да се приеме, че съществуващ(и) и изграден(и) в съответствие със ЗРП и имащи всички характеристики на част от озеленяването на Спортен комплекс „Канал-море-езеро“ имот(и) не са общинска собственост, въпреки че изричните разпоредби на § 7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1 ЗОбС ?
3. Как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск по § 7 от ПЗР на ЗМСМА?
4. Следва ли правоимащо(и) лице(а) по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ да бъде (ат) обезщетявано(и) със земя, която не е земеделска, а е в регулация и е отредена за „озеленяване“ с подробен устройствен план ?
5. Трябва ли правоимащите по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ да бъдат „настанявани“ в земеделски земи без провеждане на процедура по § 1к ППЗСПЗЗ, във връзка с Наредбата по чл.36, ал.2 ЗСПЗЗ- Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи ?
Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 30.08.2018 г. ответниците по жалбата В. Т. Я. и М. М. Т. оспорва същата. Молят жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Община Варна срещу В. Т. Я. и М. М. Т. отрицателен установителен иск за собственост на процесните имоти, въззивният съд е приел, че ищецът Община Варна не е доказал правото си на собственост върху тях на соченото придобивно основание- правоприемство от Държавата на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС (в редакция обн.ДВ, бр.96 от 05.11.1999 г.) във връзка с § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА (редакция обн.ДВ, бр.49 от 1995 г.).
Според съда, фактическият състав на твърдения придобивен способ включва преминаване по силата на закона в патримониума на общината на имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно действащите към датата на влизане в сила на Закона за общинска собственост подробни градоустройствени планове, в конкретния случай на недвижимите имоти, представлявали зелена площ за обществено ползване. В случая, този състав не бил осъществен, понеже към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС, обн.ДВ бр.96 от 1999 г. одобреният със заповед № 146 от 13.11.1989 г. на Председателя на Комисията по ТСУС застроителен, регулационен и паркоустройствен план на Спортен комплекс „Канал-море-езеро“ по плана на 27-ми подрайон на [населено място], в границите на УПИ ….- „озеленяване“, в който попадат и процесните имоти, не е породил действие, тъй като заповедта за одобрение е издадена от некомпетентен орган- Председателят на Комисията по ТСУС, чието овластяване с решение № 84-6, обективирано в протокол № 6 от 06.06.1988 г. на ОбНС- [населено място] /за предоставяне функции на Председателя на ИК по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други технически въпроси, по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците на Председателя на Комисията по териториално и селищно устройство и по строителство/ е невалидно като извършено в нарушение на закона- чл.184, ал.1 З. /отм./. По тези съображения съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че имотите са били отредени според общия градоустройствен план за озеленяване, което е пречка за транслиране на собствеността от Държавата на общината, макар и да е прието, че имотите фактически са представлявали зелени площи.
На следващо място, въззивният съд е приел, че предвид статута на процесните имоти, не са били налице пречки те да бъдат предоставени на ответниците като обезщетение в проведеното от тях реституционно производство по реда на чл.10б, ал.2 ЗСПЗЗ.
При упражнения от съда, по възражение на ищеца, косвен съдебен контрол на решение № 598 от 30.07.2015 г. на Общинска служба „Земеделие“ [населено място], с което на ответниците е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост с решение № 814 от 27.08.2001 г. на ОбСЗ- [населено място] върху земеделски земи 8 дка, съдът е приел, че проведената реституционна процедура не страда от пороци. Сметнал е за неоснователни възраженията на Община Варна, че обезщетяването на ответниците е следвало да се извърши с поименни компенсационни бонове; че дадената в обезщетение земя не е идентична с подлежащата на възстановяване; че същата не е земеделска земя и е със статут, изключващ включването й в реституционното производство. Аргументите в тази насока са, че по делото било установено, че процесните земи са пустеещи и по отношение на тях не са проведени мероприятия, изключващи реституирането им, не било доказано с валиден административен акт да са отредени за обществени мероприятия, да са включени в строителните граници на населените места или да са извадени от държавния или общински поземлен фонд.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение по четвъртия поставен въпрос, доуточнен от ВКС както следва: Допустимо ли е правоимащи лица по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ да бъдат обезщетявани от Общинската служба „Земеделие“ със земя, която е в регулация и по действащия устройствен план е отредена за благоустройствени мероприятия на Държавата или общината ?
Този въпрос е от значение за изхода на спора по конкретно дело, доколкото от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че с общ градоустройствен план от 1982 г. процесните имоти са в границите на един по-голям имот, отреден за спортен парк, а с действащия общ устройствен план от 2012 г.- отреден за зона за спорт и атракции. Поради това въпросът е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този конкретен въпрос няма съдебна практика, а въпросът е свързан с приложението и тълкуването на нормите на чл.10б, ал.2 ЗСПЗЗ, чл.19а ЗСПЗЗ, чл.18д ППЗСПЗЗ и чл.19, ал.8 и сл. ППЗСПЗЗ, които в тази част са неясни и се нуждаят от тълкуване.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 30.05.2018 г. по в.гр.д.№ 158 от 2018 г. на Варненския апелативен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 248 лв. (две хиляди двеста четиридесет и осем лева).
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.