О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
Гр.София, 19.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Златка Русева гр. д. № 2125/ 2015 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх. № 22478/15.07.2015 г. от Г. С. Г. и Л. В. Г., чрез процесуалния представител адвокат Б. Ж. – ВАК, в качеството им на касатори, с която се иска изменение на Определение № 265 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 2125/2015 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. в частта, с която същите са осъдени да заплатят на Българска академия на науките, [населено място] разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 12 310, 87 лв. Молят така присъдените разноски бъдат намалени до 10% от минималния размер на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., а именно до размера на 8 279, 75 лв.
Ответникът по молбата Българска академия на науките, [населено място], представлявано от акад. С. В., чрез юрисконсулти С. П.-В. и Г. Г.-А., изразява становище за неоснователност на същата.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Молбата за изменение на горепосоченото определение, в частта за разноските, е процесуално допустима, като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от постановяването му.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Определение № 265 от 22.06.2015 г. настоящият състав на ІІ г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 164/23.10.2014 г. постановено по в. гр. д. № 438/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 117/05.02.2014 г. по гр.д. № 1529/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд, като е уважен предявеният от ответника по касация иск, срещу молителите в настоящото производство, с правна квалификация чл. 108 ЗС.
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационната жалба и по настоящата молба по чл. 248 ГПК, е оспорил жалбата,подадена от Г. С. Г. и Л. В. Г., като неоснователна, изразил е становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, и е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция,представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело, и в този смисъл заплащането на тези разноски не подлежи на доказване. Законодателят обаче е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по трудов договор, с цел юридическото лице, което е било защитавано в производството по делото от юрисконсулт, да бъде съответно възмездено за необходимостта от осъществяване на защита по предявения иск, респ. подадена жалба срещу обжалваем съдебен акт. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът присъжда, се равнява на адвокатското възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. по размер същото е определено от закона – чл. 36, ал 3 ЗА /в този смисъл Определение № 556/20.08.2009г. по т.д.№213/2009 г. на ІІ ТО на ВКС и Определение № 259/25.06.2012 г. по ч. гр. д. № 193 от 2012 г. на ІІ ГО на ВКС/.
В конкретния случай дължимото юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно защитавания материален интерес по делото и съгласно чл. 36, ал. 3 ЗА, във вр. с чл. чл.7, ал.2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на присъдените 12 310, 87 лв., която сума е присъдена на ответника по касационната жалба, предвид недопускане на касационното обжалване по подадената касационна жалба от Г. С. Г. и Л. В. Г.- настоящите молители.
Неоснователно се явява твърдението на молителите, че всеки от ответниците обикновени другари отговаря за разноските само до размера на онази част от иска, за която е бил пасивно легитимиран, както, че същите следва да бъдат изчислени с оглед цената на иска, определена съгласно размера на идеалната част от имота, която владеят, а не за целия имот. Молителите са подали касационна жалба вх. № 7217/19.12.2014 г., по която е изготвен и депозиран в срок отговор. Между касаторите и ответника по касация е възникнало самостоятелно процесуално правоотношение, по което с оглед изхода на делото, се следват и разноски. Същите са изчислени изцяло съгласно изискванията на нормативната уредба, действаща към момента на подаване на касационната жалба – 19.12.2014 г., а именно чл. 36, ал. 3 ЗА, във вр. с чл. чл.7, ал.2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп. бр. 28 от 28.03.2014 г. В тази връзка неоснователен се явява и доводът на молителите, че при определяне размера дължимите разноски следва да се приложи предходната редакция на подзаконовия нормативен акт, определяща по-нисък минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение за конкретния правен спор.
Воден от горното съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22478 от 15.07.2015 г. от Господин С. Г. и Л. В. Г., с която се иска изменение на определение № 265 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 2125/2015 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. в частта, с която молителите са осъдени да заплатят на Българска академия на науките, [населено място] разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение в размер на 12 310, 87 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: