Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр.София, 02.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5077 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Б. против решение № 109 от 04.10.2017 г., постановено по в. гр.д. № 137 по описа за 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 25 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 1428 по описа за 2016 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Н. Б. срещу С. С. С. иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД за разликата над 4 980 лева до пълния размер от 10 000 лева.
Касаторът твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго за присъждане допълнително на сумата от 5 020 лв.
Ответникът по касационната жалба С. С. С. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на жалбоподателя по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на П. Н. Б. против решението на Кърджалийския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд по иск с цена 10 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 333 от 11.05.2018 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса относно тежестта на доказване на възражението на ответника, че сумата е дадена на друго основание, когато срещу него е предявен иск за връщане на заетата сума. Отговорът на този въпрос се съдържа в решения № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 240 от 26.10.2016 г. по гр.д. № 922/2016 г. на IV Г.О. на ВКС и много други. В тези решения е прието, че ответникът носи доказателствената тежест да установи възражението си за наличие на друго основание, на което са дадени паричните средства.
При този отговор на въпроса и по оплакванията в касационната жалба се констатира, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения относно правилното квалифициране на възраженията на ответника и определяне на доказателствената тежест. В исковата си молба П. Н. Б. е заявила, че е сключила с ответника С. С. С. устен договор за заем, по силата на който му е предоставила сумата от 12 980 лева, която той се задължил да върне в срок до 31.07.2016 г. Искът е бил предявен като частичен за сумата от 10 000 лева. В отговора на исковата молба С. С. е оспорил както наличието на договор за заем, така и получаването на сумата. От показанията на разпитаните по делото свидетели е било установено, че между страните са водени разговори във връзка със съществуващите помежду им заемни отношения. Въз основа на доказателствата въззивният съд е приел, че искът е основателен до размера от 4 980 лева, равен на сбора на преводите от 7.01.2016 г. и 17.01.2016 г. Счел е, че само за тези преводи е доказано реалното предаване на сумите по сметка на ответника и заемното основание, на което са дадени, тъй като в документите за тези преводи е посочено „заем за покупка на магазин” и срок за връщане. В платежното нареждане за превода от 09.12.2015 г. от сметка на ищцата в [фирма] по банкова сметка на ответника в [фирма] за сумата от 5000 лева е било посочено основание „покупка на магазин“. От това посочване въззивният съд е достигнал до погрешния извод, че сумата 5 000 лв. е преведена на друго основание, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска в тази част. Въззивният съд не е съобразил, че ответникът, оспорвайки изцяло получаването на сумата и заемното основание, изобщо не е изложил твърдение, че е получил сумата на друго основание-покупка на магазин. Освен че такова възражение не е повдигнато, то не е и безспорно установено от ответника, чиято е доказателствената тежест. Напротив, от обстоятелствата по делото, че сумите са преведени в кратък период от време, че между страните е доказано само съществуването на заемно, но не и на друго правоотношение, както и от предходните посочвания в платежните документи, че се предоставя заем за закупуване на магазин, следва логичният извод за наличие на едно единствено правоотношение. Това правоотношение произтича от договор за заем с цел ответникът да закупи магазин. Пропускът в нареждането от 09.12.2015 г. да се посочи, че се касае за заем, не може да се тълкува във вреда на ищцата, след като ответникът не е установил съществуването на друго правоотношение между страните, обуславящо даване на сумата за покупка на магазин.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Кърджалийския окръжен съд трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на Кърджалийския районен съд за отхвърляне иска на касатора над сумата от 4 980 лева до 9 980 лв. За разликата от 5 000 лв. трябва да бъде постановено друго решение, с което да бъде признато, че ответникът дължи тази сума на касатора на основание чл.240 от ЗЗД. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 9 800 лв. до 10 000 лв. въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът дължи на касатора допълнително сумата от 1448,67 лв. за разходи по делото, включително за заповедното производство, след като се приспаднат присъдените от районния съд разноски.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 109 от 04.10.2017 г., постановено по в. гр.д. № 137 по описа за 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 25 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 1428 по описа за 2016 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Н. Б. срещу С. С. С. иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД за разликата над 4 980 лева до 9 980 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че С. С. С.-[ЕГН], дължи на П. Н. Б.-[ЕГН], допълнително сумата 5 000/пет хиляди/ лв., представляваща невърнат паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2016 г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА С. С. С.-[ЕГН], да заплати на П. Н. Б.-[ЕГН], сумата 1448,67/хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 04.10.2017 г., постановено по в. гр.д. № 137 по описа за 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 25 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 1428 по описа за 2016 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Н. Б. срещу С. С. С. иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД за разликата над 9 980 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: