Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
София, 28 март 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 75/2011 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия К. В. Р. против решение № 342 от 02.12.2010 год. постановено от Софийския апелативен съд (САС) по внохд № 542/2010год. В нея се релевират основанията за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Излагат се подробно мотивирани доводи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за пълна, всеобхватна и обективна проверка на доказателствата и свързания с тях анализ и оценка на съществени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Неправилната и непълна оценка на доказателствената съвкупност е довела съда до неправилния извод за доказаност на обвинението, въпреки оспореното авторство на деянието от страна на подсъдимия и защитата му. Незаконосъобразността на постановения съдебен акт е функция от допуснатите нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. В съответствие с направените оплаквания се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание жалбата на касатора се поддържа от упълномощения от него защитник по изложените в жалбата основание и доводи. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител И. Н. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен се остави в сила.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на допуснато при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства нарушение на процесуалния закон.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 198 от 15.05.2009 год. по нохд № 2107/2007 год. на Софийски градски съд (СГС) К. Р. е признат за виновен в това, че на 02.11.1999 год. в[населено място], бул.”Витоша”, № 150, в съучастие като извършител с неустановени по делото лица, отнел чужди движими вещи на обща стойност 61 843.57лв. от владението на И. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, грабежът е в особено големи размери и деецът е бил въоръжен, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на 15 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изпълнение на наказанието.
Със същата присъда подсъдимият К. Р. е осъден да заплати на И. М. сумата от 58 955.41/петдесет и осем хиляди деветстотин петдесет и пет 0.41/лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, от които 38 955.41лв. – обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди и неимуществени такива в размер на 20 000.00лв. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от наказанието времето, през което по отношение на Р. е била изпълнявана взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 15.11.1999 год. до 27.04.2000 год.
По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК съдът се е произнесъл по разноските по делото и по дължимата такса върху размера на уважените искове, които присъдил в тежест на подсъдимия.
С присъдата по внохд № 752/2009 год. е била отменена присъда № 198 от 15.05.2009 год. по нохд № 2107/2007 год. на Софийски градски съд по отношение на подсъдимия К. Р. и е била постановена нова, с която той е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил на 02.11.1999 год. в[населено място] престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С решение № 171/21.07.2010 год. по н.д. № 65/2010 год. на ВКС, трето наказателно отделение са уважени протестът на П. и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител срещу така постановената въззивна присъда в частта, касаеща подсъдимия Р. по основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, като делото е върнато за ново разглеждане с подробни указания по правилното приложение на процесуалния закон. Сега обжалваният съдебен акт е втори поред, постановен от САС по внохд № 542/2010 год. Съставът на Софийския апелативен съд е изменил присъдата по нохд № 2107/2007 год. на СГС, като е намалил наложеното на подсъдимия наказание от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода, като го определил по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
На основание чл. 61, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 65, ал. 2 ЗИНЗС съдът е настанил подсъдимия Р. в затвор за първоначално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
В касационната жалба е релевирано допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение и на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. В по-голямата част от нея, защитата прави собствен анализ на доказателствата в подкрепа на твърдението си за недоказано авторство на престъплението от страна на подзащитния си, представляващо по същество оплакване за необоснованост, което не представлява основание за проверка съобразно чл. 348, ал. 1 от НПК. Изпълнението на дадените от предходния касационен състав указания и жалбата, подадена от касатора Р. очертават рамките на настоящата касационна проверка.
Подадената касационна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Указанията, дадени от касационната инстанция при отмяната на първия въззивен съдебен акт, са за отстраняване на съществени процесуални нарушения допуснати при събиране, проверка на доказателствата по делото и изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване, относно авторството на деянието и участието на касатора като негов извършител. В тази насока въззивният съд е провел и съдебно следствие, на което повторно е изслушал експертите, изготвили по делото дактилоскопните експертизи, които отговорили на въпросите относно реда и начина за изземване на пръстовите отпечатъци, открити на местопрестъплението и методологията при изследването им. С решението си, предмет на касационната жалба, въззивният съд е дал мотивиран и обстоен отговор на всички доводи, поддържани от касатора и процесуалния му представител, с които се оспорват фактическите положения и законосъобразното извършване на процесуалните действия на съда по установяване на относимите обстоятелства по чл. 102 НПК. Обстоятелствата за инкриминираното деяние и за участието на подсъдимия Р. в неговото извършване са установени по несъмнен начин след надлежно извършена съвкупна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Въззивният съд е отдал необходимото внимание на възражението на защитата за съществуващо противоречие в заключенията на вещите лица, изготвили дактилоскопните изследвания. Според първото от заключенията, изготвено от експерта И.-дактилоскопна експертиза № 200/26.05.2005 год. /т. ІІ, л 48-52 от досъдебното производство/, с категоричност е установена идентичност между иззетата на 02.11.1999 год. от скоч-лепенката в дома на Малинкови и годна за изследване и идентификация оригинална дактилоскопна следа с показалеца на лявата ръка на подсъдимия Р.. Повторният опит за изземване на дактилоскопни следи от същото веществено доказателство /ролката със скоч-лента, иззета по надлежния процесуален ред и отразена в протокола за оглед на местопроизшествието/ – задача на дактилоскопната експертиза, изготвена от експерта К. не е установил годни за изследване дактилоскопни отпечатъци, тъй като при обработката на лентата на 02.11.1999 год. следата вече е била иззета с фолио и по този начин е била отнета безвъзвратно от следовъзприемащия обект. Това е и причината, търсенето на дактилоскопна следа върху ролката да се окаже неуспешно, което е разяснено от двамата експерти пред въззивния съдебен състав.
Въззивната инстанция е изложила и подробни съображения за взетото решение да възприеме съображенията на първата инстанция по достоверността на показанията на свидетеля М. и членовете на неговото семейство за извършения в жилището им грабеж и в частност с обстоятелството, че въоръженото лице е било русо, с висок ръст и без ръкавици. Този факт, ведно със заключението на дактилоскопната експертиза, установилата идентичност на откритите на местопрестъплението дактилоскопни следи с пръстовите отпечатъци на Р. са довели въззивния съд до извода, че възражението му срещу присъдата с довода за недоказаност на обвинението е неоснователно и представлява защитна позиция, оборена от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства, т.е. в тази част съдът е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, а това е сторил по реда на чл. 305, ал. 3 НПК и първостепенният състав. Следователно, не може да става въпрос и за допуснати процесуални нарушения, при установяване фактическите положения по делото. При отсъствие на сочените в жалбата нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция и предвид установената фактическа обстановка, квалификацията на инкриминираното деяние е законосъобразна. Правните съображения на САС относно квалифициращите признаци „особено големи размери“ на предмета на престъплението и използваното при грабежа оръжие са в съответствие с константната практика на ВКС, поради което правилно е ангажирана наказателната отговорност на касатора по чл. 199, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Ето защо, довода за допуснато нарушение на материалния закон е несъстоятелен. В жалбата, макар и непосочено изрично като основание за касационна проверка е развито оплакване и за явна несправедливост на наказанието. Жалбата е неоснователна и в тази част.
При индивидуализиране на наказанието въззивният съд е отчел всички относими за това обстоятелства и като е приел, че те са многобройни /едно, от които е и продължителният срок от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност на Р./ е преценил, че определеното му по реда на чл. 54 от НК се явява несправедливо, затова е слязъл под минимума, предвиден в състава на престъплението, като е изменил присъдата в тази част и е определил наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на дванадесет години лишаване от свобода. С това наказание по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. Поредно намаляване на наказанието от настоящата инстанция би било проява на неоправдан либерализъм при отчитане обществената опасност на конкретното деяние и на дееца. Мотивиран от гореизложеното и поради липсата на претендираните с касационната жалба основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 342 от 02.12.2010 год. постановено от Софийския апелативен съд по внохд № 542/2010год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: