О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 07.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 706 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 32686 от 02.11.2015 г., подадена по пощата на 30.10.2015 г. от И. К. И., Т. Ж. Б. и М. К. Д. от [населено място] чрез адвокат Г. М. Д. от АК – В., която е насочена против въззивно решение № 1370 от 08.07.2015 г. на Окръжен съд – гр. Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1102/2015 г., в частта му, в която са уважени предявения от Община [населено място] срещу касаторите иск с правно основание чл. 108 ЗС и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация Община [населено място], както и третото лице – помагач на ответника по касация – П. И. Г., не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка за допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение, отменявайки в една част и потвърждавайки в друга решение № 4648 от 14.10.2014 г. на Районен съд – гр. Варна, ХХ гр.състав по гр.д.№ 4540/2014 г., въззивният съд е осъдил И. К. И., Т. Ж. Б. и М. К. Д. да предадат на [община] владението върху имот, съответстващ на Дял втори по оценителния протокол от 16.09.1985 г., състоящ се от сградите, обозначени като Дял втори на Схема № 2, находяща се на л. 178 от гр.д.№ 4540/2014 г. на РС с площ от 34,97 кв.м. без стая от 10,79 кв.м., защрихована в черно, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], на основание чл.108 ЗС, както и ги е осъдил да предадат на [община] владението върху сградите, съставляващи Дял първи с площ от 50,66 кв.м., състоящ се от преддверие, килер, три стаи, входен коридор и баня и тоалетна, очертани в синьо на Схема № 2 от л. 178 от делото на РС (приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението), ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място], както и 1/3 ид.ч. от сградите, съответстващи на Дял трети по оценителния протокол от 16.09.1985г., заключени между точките А, Б, В, Г, Д, Е на Схема № 2 от л. 178 от делото на РС, обхващащи Дял трети с площ от 31,40 кв.м., състоящ се от две стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от 10,79 кв.м., защрихована в черно на Схема № 2 и обозначена като „част от дял 3, преминала към дял 2”, ведно с 1/3 ид.ч. от принадлежащата към този дял 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място]. Като последица от уважаването на иска по чл. 108 ЗС в описаната част, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № 71, том III, рег. № 18082, дело № 431/2005 г. по описа на нотариус Л. Г., рег. № 116 в НК, с която Т. Ж. Б. и И. К. И. са признати за собственици на постройките, съставляващи Дял първи с площ от 50,66 кв.м., състоящ се от преддверие, килер, три стаи, входен коридор и баня и тоалетна, очертани в синьо на Схема № 2 от л. 178 от делото на РС, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място], както и 1/3 ид.ч. от сградите, съответстващи на Дял трети по оценителния протокол от 16.09.1985 г., заключени между точките А, Б, В, Г, Д, Е на Схема № 2 от л. 178, обхващащи Дял трети с площ от 31,40 кв.м., състоящ се от две стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от 10,79 кв.м., защрихована в черно и обозначена като „част от дял 3, преминала към дял 2”, ведно с 1/3 ид.ч. от принадлежащата към този дял 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място]. Тази част от произнасянето на въззивния съд е обект на обжалване от касаторите.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която предявеният от Община [населено място] срещу касаторите иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен в останалата му част – относно искането за предаване владението на 2/3 ид.ч. от сградите, съответстващи на Дял трети по оценителния протокол от 16.09.1985 г., заключени между точките А, Б, В, Г, Д, Е на Схема № 2, обхващащи Дял трети с площ от 31,40 кв.м., състоящ се от две стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от 10,79 кв.м., защрихована в черно и обозначена като „част от дял 3, преминала към дял 2”, ведно с 2/3 ид.ч. от принадлежащата към този дял 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място].
За да постанови частичното уважаване на иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че по отношение отчуждения от М. К. Д. имот (т.нар.Дял първи по оценителния протокол от 16.09.1985г.) и припадащата й се по наследство 1/3 част от отчуждения от баща й К. И. Б. имот (т.нар.Дял трети по оценителния протокол от 16.09.1985г.) не е отменено извършеното през 1985 г. отчуждаване, предвид което [община] се явява собственик на посочения имот на релевираното с исковата молба придобивно основание – чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. По отношение отчуждения от И. К. И. имот (т.нар.Дял втори по оценителния протокол от 16.09.1985г.) е констатирано наличието на отмяна на отчуждаването, постановена с Решение на ВАС от 21.12.2000 г. Доколкото обаче преди това (през 1994 г.) И. К. И. и съпругата му са продали получения в обезщетение апартамент, съдът е приел, че по този начин е отнет правния ефект на решението за реституирането. Мотивирал се е, че реституцията има двустранен характер, доколкото след връщане на отчуждения имот в патримониума на лицето (респ. – неговите наследници), от което е отнет, предоставеният в обезщетение имот става общинска собственост. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по З. и др. произвежда правно действие само при валидна отмяна на отчуждаването, а такава би била налице само ако е спазено правилото по чл. 7 ЗВСВНОИ по З. и др., какъвто не е настоящия случай. Тъй като това условие не е налице, следва да се счита, че отмяната на отчуждаването не е настъпила касателно правата на И. К. И., а [община] се явява собственик на и на тази част от процесния имот на релевираното с исковата молба придобивно основание – чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. От анализа на събраните по делото гласни доказателства е прието за установено, че фактическата власт върху частта от процесния имот, собственост на [община], се упражнява и от тримата ответници по иска (сега – касатори) при отсъствието на противопоставимо на собственика основание, поради което въззивният съд е постановил осъждането и на тримата настоящи касатори.
Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че въпросът за правния ефект на съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването (представляващ обобщение на първите три въпроса, поставени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и уточнен от касационната инстанция съобразно правомощията по т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., ВКС, ОСГТК) е обусловил формираната правораздавателна воля, като по отношение на него е налице и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната от касаторите част.
По отношение на останалите два поставени от касаторите въпроси (единият, касаещ приложението на чл. 8, ал. 2 ЗОС, а другият – може ли да се уважи частично искането за предаване на владение върху част от имота в случай на общо ползване от повече от един съсобственик) не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос не е обусловил решаващата воля на съда, а по отношение на втория не се установява твърдяното противоречие със задължителната практика, обективирана с Решение № 4 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 4974/2013 г. на ВКС, І г.о.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 188,23 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 32686 от 02.11.2015 г., подадена по пощата на 30.10.2015 г. от И. К. И., Т. Ж. Б. и М. К. Д. от [населено място] чрез адвокат Г. М. Д. от АК – В., на частта от въззивно решение № 1370 от 08.07.2015 г. на Окръжен съд – гр. Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1102/2015 г., с която са уважени предявения от Община [населено място] срещу касаторите иск с правно основание чл. 108 ЗС и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, А ИМЕННО – на частта, с която след частично отменяване и частично потвърждаване на решение № 4648 от 14.10.2014 г. на Районен съд – гр. Варна, ХХ гр.състав по гр.д.№ 4540/2014 г., И. К. И., Т. Ж. Б. и М. К. Д. са осъдени да предадат на [община] владението върху имот, съответстващ на Дял втори по оценителния протокол от 16.09.1985 г., състоящ се от сградите, обозначени като Дял втори на Схема № 2, находяща се на л. 178 от гр.д.№ 4540/2014 г. на РС с площ от 34,97 кв.м. без стая от 10,79 кв.м., защрихована в черно, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], на основание чл.108 ЗС, както и И. К. И., Т. Ж. Б. и М. К. Д. са осъдени да предадат на [община] владението върху сградите, съставляващи Дял първи с площ от 50,66 кв.м., състоящ се от преддверие, килер, три стаи, входен коридор и баня и тоалетна, очертани в синьо на Схема № 2 от л. 178 от делото на РС (приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението), ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място], както и 1/3 ид.ч. от сградите, съответстващи на Дял трети по оценителния протокол от 16.09.1985г., заключени между точките А, Б, В, Г, Д, Е на Схема № 2 от л. 178 от делото на РС, обхващащи Дял трети с площ от 31,40 кв.м., състоящ се от две стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от 10,79 кв.м., защрихована в черно на Схема № 2 и обозначена като „част от дял 3, преминала към дял 2”, ведно с 1/3 ид.ч. от принадлежащата към този дял 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място], както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № 71, том III, рег. № 18082, дело № 431/2005 г. по описа на нотариус Л. Г., рег. № 116 в НК, с която Т. Ж. Б. и И. К. И. са признати за собственици на постройките, съставляващи Дял първи с площ от 50,66 кв.м., състоящ се от преддверие, килер, три стаи, входен коридор и баня и тоалетна, очертани в синьо на Схема № 2 от л. 178 от делото на РС, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място], както и 1/3 ид.ч. от сградите, съответстващи на Дял трети по оценителния протокол от 16.09.1985 г., заключени между точките А, Б, В, Г, Д, Е на Схема № 2 от л. 178, обхващащи Дял трети с площ от 31,40 кв.м., състоящ се от две стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от 10,79 кв.м., защрихована в черно и обозначена като „част от дял 3, преминала към дял 2”, ведно с 1/3 ид.ч. от принадлежащата към този дял 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3517.85 по КККР на [населено място].
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите И. К. И., Т. Ж. Б. и М. К. Д., чрез процесуалния им представител адвокат Г. М. Д. от АК – В., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 188,23 (сто осемдесет и осем лева и 23 стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: