О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1600
София, 26.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1674/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” А. гр. С. чрез адв. В от А. колегия Монтана срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 15.VІ.2009 г. по в.гр.д. № 149/2009 г. , с което е осъдено да заплати на Н. С. Г. от гр. М. сумата 5 000 лв за причинените неимуществени вреди по чл. 200 от КТ от професионалното заболяване “оловоносителство”.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ищеца по делото адв. М от АК- Монтана, в която се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК във връзка с разпоредбата на чл. 60 ал.6 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът е работил повече от 20 години в ответното дружество (респ. негови праводатели) във вредна среда с непосредствен контакт с олово, поради което заболял професионално с поставена диагноза “оловоносителство” от У. болница МБАЛ “С” ЕАД-С. – К. по хронични професионални интоксикации. Безспорно по делото е, че на него не му е определен с решение на ТЕЛК, респ. НЕЛК % загубена трудоспособност.
Въззивният съд е уважил претенцията на ищеца въз основа на епикризата от К. по хронични професионални интоксикации и заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, без да изследва въпроса за наличието или липсата на Решение на ТЕЛК или НЕЛК, установяващо професионалния характер на заболяването, което според жалбоподателя “М” А. противоречи на практиката на ВКС – решение № 1* от 23. Х.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д. № 408/2004 г. Наистина направените от въззивния съд изводи са в противоречие с посочената съдебна практика, основаваща се на разпоредбите на чл. 56, 62 и 63 от К. на социално осигуряване. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на решението на Монтанския окръжен съд от 15.VІ.2009 г. постановено по в.гр.д. № 149/2002 г. в уважената част на иска по жалбата на ответника по делото “М” АД.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи пред ВКС доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лв, като след изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: