О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1608
гр.София, 23.12.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 801 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.02.2011г. по гр.д.№ 2042 / 2011г. на ОС Бургас, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.422 ГПК , вр.чл.55, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – Д. Р. Р., че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 11.10.2010г. по гр.д.№3877/2010г. по описа на РС Бургас, е отхвърлил като неоснователен иска предявен от Д. Р. срещу П. В. с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.55, ал.1, изр.второ от ЗЗД, за установяване на вземането му за сумите 6000 евро по разписка от 19.07.06г. и за 6 250 евро, по разписка от 23.07.1006г./ общо 12 250 евро/, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаването на молбата за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1264/2010г. на РС Бургас – 24.02.1010г. до окончателното погасяване на задължението, като дължими се на неосъществено основание „договор за заем”.
Прието е за установено по делото, че Д. Р. е предал на П. В. с две разписки- първата от 19.07.2006г. за 6000 евро , а втората – от 23.07.2006г. – за 6 250 евро свои парични средства и по0късно е връщането им от получателя с покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ Д. Н. с район на действие ОС Бургас, но изпълнение не е последвало. Установено е също така, че Д. Р. е подал заявление до РС Бургас по реда на чл.410 и сл. от ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение от 17.03.2010г.по ч.гр.д.№1264/2010г. на РС Бургас и тъй като същата е била оспорване от длъжника кредиторът е предявил искът предмет на настоящето производство- по чл.422 ГПК, като е поддържал, че ответникът неоснователно се е обогатил с получената сума.
Съдът е приел за установено, че ответникът е подписал разписките, удостоверяващи, че е получил процесните пари от ищеца и не е възприел доводите му, че е получил сумите в изпълнение на други задължения на ищеца към него. Приел е обаче, че ищецът – жалбоподател не е установил на какво основание ответникът му дължи връщане на процесната сума и е отхвърлил предявения иск, като го е квалифицирал като такъв с правно основание чл.422, във вр. с чл.55 ЗЗД, тъй като в двете разписки не се съдържало отразено никакво основание за получаването на валутата и не същите не сочат страните да са обвързани нито с бъдещи, нито с вече възникнали отношения по повод на паричен заем, нито с каквито и да било други техни правотношения.
В изложение към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че ако съдът се произнесъл по правен въпрос от значение за спора, а именно за значението на писменото изявление на едно лице, подписало разписка, удостоверяща получаване на суми от него, но без негово писмено изявление за връщане на сумите в определен срок, при преценка основателността на иск с правно основание чл.422 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че в следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК, но не с оглед поставения за разглеждане от жалбоподателя въпрос, а с оглед задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен. За тяхното нарушаване съдът трябва да следи служебно при всяко положение на делото, преди да реши спора по същество, а в случая по делото са налице данни за това, че въззивният съд не е извършил тази преценка по отношение постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, по който съдът е излязъл извън предмета на спора, с който е сезиран.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280 ГПК на решение от 23.02.2011г. по гр.д.№ 2042 / 2011г. на ОС Бургас, по жалба на Д. Р. Р..
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, след като се съобщи на Д. Р. Р. в седмичен срок да внесе 480 лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: