4
гр. д. № 5877/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 161
София, 23.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5877/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от И. И. Ц., Г. И. Ц., С. Г. С. срещу решение от 27.06.2014 г. по гр. д. № 961/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.12.2013 г. по гр. д. № 3232/2008 г. на Софийски градски съд, І г. о., 16 състав, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Българска академия на науките иск за установяване на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на поземлен имот пл. № 5912, с площ от 1905 кв. м., в землището на [населено място], кв. Г., местността „Новия кър”. Касационните доводи са за необоснованост на изводите.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешения от въззивния съд процесуални въпроси: 1. – допустимо ли е обсъждането на нов придобивен способ – замяна, ако е довод за това е въведен след изтичането на прекрузивните срокове за това; 2. – задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти; 3. – задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г. е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни този имот да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология.
Направено е позоваване на основанията по чл. 280, ал.1 т. 1, 2 и 3 ГПК, като е мотивирано само това по т. 1 с твърдението, че процесуалните въпроси относно дължимите от въззивната инстанция действия, са разрешени в противоречие със задължителната практика – ТР № 1от 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация Б. в срока по чл. 287, ал. 1 във вр. с чл. 259 ГПК е подал отговор като оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на решението, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна по делото е установено следното:
Ищците поддържат, че правото на собственост върху част от поземлен имот с пл. № 5912 по кадастралния план от 1955 г., с площ от 1905 кв. м., в землището на [населено място], кв. Г., местността „Новия кър” им е възстановен в реални граници с решение № 464 от 16.03.2007 г. на ОСЗ П.. Решението е постановено на основание влязло в сила решение от 08.02.2007 г. по гр. д. № 7891/2005 г. на СРС, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Въз основа на приета техническа експертиза в това производство съдът е приел за установено, че притежаваният от наследодателя имот е дигитализиран от ортофотоплан и съвместен със съществуващия кадастрален план от 1955 г., в който е бил нанесен с пл. 5912. По графични данни имотът е бил с площ от 2305 кв. м. От него част с площ от 1905 к. м. попада в терен, отреден за нуждите на Б. по данни от одобрения през 1981 г. регулационен план, а друга част с площ от 404 кв. м. в терен отреден за общежитие. Установено е и това, че в терена, отреден за нуждите на „Б.- атомен център” попадат сгради на Б. с предназначение – лаборатории, за които не се установява да са законно построени. От това е направен извод, че не е налице ограничение по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и застроената и незастроена площ до размер на 1905 кв. м. подлежи на реституция.
По отношение на ответника по иска е установено с техническа експертиза и писмени доказателства, че за формиране на научния комплекс на Б. в [населено място], са предоставяни терени, разположени между 7-8 км. В хронологичен план предоставянето е както следва:
– С Р. № 73 от 08.03.1955 г. на Б. са предоставени имотите на Централния земеделско-изследователски институт, за нуждите на който с Указ № 128 от 29.12.1941 г. на Ц. Б. ІІІ са били отчуждени и завладяни части недвижими имоти съгласно приложен план и опис.
– С Разпореждане № (не се чете) на Министерски съвет, издадено по доклад № Р-8-230 от 09.03.1956 г. на председателя на Б. и СГНС са отчуждаване на 76 дка ниви на ТКЗС – [населено място]
– С Разпореждане на МС № 1837 от 09.11.1959 г. за отчуждаване на още 154 дка земеделска земя са отчуждени от ТКЗС „Г.” 154 дка земеделски земи, за които са съставени скици.
През 1959 г. е извършена замяна на земи между Б. и Институт по хидро-метеорология (ИХМ или Научно изследователски институт по хидрология и метеорология НИИХМ), за което е съставен протокол на 10.04.1959 г., в който са посочени границите на земите, които институтът предоставя на Б. срещу негови имоти. Получените по замяна земи са били с площ от 378 дка и е посочено, че се намират непосредствено до южната граница на комплекса на Б. –Физически институт с Атомна научно- експериментална база („ФИ с АНЕБ”). В съставения на 25.05.1959 г. протокол има и графична част, като според заключението на вещото лице имотите, предмет на замяна, са означени като парцел Х – собственост на Б. и парцел ІХ- собственост на НИИХМ.
С приетата техническа експертиза, еднолична и тричленна, изпълнена от геодезисти, е установено, че спорния имот, с проектопланоснимачен № 5680, нанесен със зелен цвят в скицата на едноличната експертиза, попада в границите на парцел ІХ, който е предоставен от ИХМ на Б. при извършената замяна на недвижими имоти с ИХМ.
В допълнителното заключение, изготвено на 21.11.2011 г., е посочено, че имотът на Б. е заснет и нанесен с пл. № 5621 въз основа на н. а. № 61/2008 г. и е с площ от 259139 кв. м. В същия са построени 17 сгради с по-значимо предназначение и други със спомагателно предназначение, които не са отразени в изготвената скица. В спорния имот, проектиран за нанасяне с пл. № 5680, ще попаднат част от сграда, застроена на площ от 108 кв. м. и означена с № 7 на скицата, и част от сграда, застроена на площ от 28 кв. м., и означена с № 17 на скицата.
В представеното на 12.03.2013 г. допълнително заключение на тройната експертиза е констатирано, че спорния имот попада в терена предоставен на Б. с извършената замяна през 1959 г. Установено е и това, че в архива на [община] не се съдържат документи, установяващи спорния имот да е отчуждаван за нуждите на Б. или на ИХМ.
С гласни доказателства, както и с техническите експертизи е установено, че ползвания от Б. терен е ограден и се владее от него и към момента на предявяване на иска.
Въз основа на така установените факти съдът е достигнал до извода, че спорният имот е бил част от терена, който е използвал от Б. при влизане в сила на Закона за Българската академия на науките (Обн., ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г.). Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за Б. имуществото на Българската академия на науките и на самостоятелните й звена включва правото на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения и други права и задължения. По разпореждане на същия закон – чл. 10, ал. 2 в собственост на Б. се предоставят стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи.
Намерил е и това, че спорният имот е част от ползвания и ограден терен от комплекса на Б., която е и застроена, т. е. върху терена е проведено мероприятие, което е ограничение по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за реституиране на имота.
Поставеният първи въпрос в изложението не обуславя основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. В отговора на исковата молба Б. се е позовала на придобивния способ чл. 10, ал. 2 ЗБАН Направеното в хода на производството твърдение, че освен на първоначално изброените основания е придобила право на ползване върху част от терена, предназначен за „Атомен център” и на основание извършена замяна през 1959 г., не съставлява позоваване на различно придобивно основание, а конкретизиране на основанието за осъществяване на единия от елементите на придобивния способ, установен с чл. 10, ал. 2 ЗБАН – предоставянето на терен за стопанисване.
Поставените въпроси в т. т. 2 и 3 на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение, тъй като са разрешение в противоречие с формираната задължителна практика, както с решения по чл. 290 на ВКС, така и с т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2014 г. по гр. д. № 961/2014 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 300.75 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: