Р Е Ш Е Н И Е
№ 161/2009
София, 27.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1643 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, „б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по к. жалба на Т. А. Б. Л. против решение № 351 от 6.12.2007 г., постановено по гр.д. № 429 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Б. отделение, с което е оставено в сила решение № 21 от 31.01.2007 г. по гр.д. № 1988/2006 г. на Софийски районен съд, 80-ти състав за оставяне без уважение молбата й за допускане промяна на фамилното й име от Б. на Л. и за уважаване на евентуалното искане името Л. да се прибави като псевдоним.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за допускане промяна, като за в бъдеще касаторката носи само фамилно име „Л”.
П. в производството С. о. -район „К”, Община-П. и В. к. п. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Касаторката е сезирала съда с искане да се допусне промяна във фамилното й име от Б. на Л. , евентуално ако искането й не бъде уважено името Л. да бъде прибавено към фамилното й име, като псевдоним. Искането е основано на твърденията, че по време на брака си от 1989 г. до 2002 г. молителката е била с фамилно име Т. , през 2005 г. била осиновена в Германия от съпруга на майка си, немския гражданин К. Л. , с когото създала изключително близки отношения и той започнал да я чувства като родна дъщеря, а същевременно след 2002 г. молителката се изявявала като автор, участвала в редица изложби и се представяла навсякъде с артистичния псевдоним Т. А. Л.
Въззивният съд е приел за установени посочените обстоятелства, но е счел, че същите не попадат под нито една от хипотезите на чл.19 от ЗГР. Изложени са съображия, че българското законодателство не допуска осиновяване на пълнолетно лице, а с допуснатата от районния съд промяна /молителката да носи като четвърто име, името „Л”/ фактически е уважено искането й да носи фамилното име на осиновителя си. След като при творческата си дейност и в средите, които се е движела е използвала фамилията Л. , то правилно е допуснато това име да бъде неин псевдоним.
Въззивното решение е неправилно. Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл.1, ал.3 от ЗГР/. В чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация са предвидени общите предпоставките, при които се допуска промяна в елементите на името – собствено, бащино или фамилно – когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. След влизане в сила на Закона за гражданската регистрация /ДВ. бр.67 от 27 юли 1999 г./ до изменението на ал.2 на чл.19 от същия закон /ДВ. бр.59 от 20 юли 2007 г./, е регламентирано единствено, че промяната на име се допуска от съда по писмена молба на заинтересования, като липсва препращане към някои от особените правила на удостоверителните охранителни производства /за разлика от чл.15, ал.2 от отменения Закон за имената на българските граждани, който изрично препращаше към реда на чл.436 и сл. от ГПК – отм. или действащата понастоящем редакция на чл.19, ал.2 от ЗГР в сила от 1.03.2008 г., според която лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета „Установяване на факти“ от Гражданския процесуален кодекс/. Следователно молбата за промяна на името или на някой от неговите елементи при предпоставките на чл.19, ал.1 от ЗГР се разглежда по общите правила на охранителните производства – чл.424 – 435 от ГПК-отм., /респективно чл.530 – чл.541 от действащия ГПК/, доколкото разпоредбата на ЗГР не препращат към друг процесуален ред. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера. В настоящия случай са установени създадените между молителката и съпруга на майка й близки отношения, съгласието на последния тя да носи неговото фамилно име, обстоятелството, че при артистичните си изяви през последните години молителката е известна именно с името Л. Посочените обстоятелства следва да се квалифицират като „важни” по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и доколкото въпреки конституирането в производството на С. о. , О. П. и П. на Република България не е установено промяната да засяга чужда правна сфера или да има цели, различни от заявените от молителката, то искането за промяна на фамилното име е основателно.
С оглед изложеното следва да се отмени атакуваното въззивно решение и да се постанови друго за допускане промяна на фамилното име от Б. на Л. , а след като се уважава главното искане, не следва да се разглежда евентуалното искане за прибавяне на името Л. като псевдоним.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 351 от 6.12.2007 г., постановено по гр.д. № 429 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Б. отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА промяна на фамилното име на Т. А. Б., ЕГН **********, родена на 21.04.1964 г. в гр. П., български гражданин, акт за раждане № 937 от 22.04.1964 г. на О. П. от Б. на ЛААКМАН, на основание чл.19, ал.1 от ЗГР.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: