1
6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр.София, 14.06.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 300 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.11.2018г. по гр.д.№1383/2018г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетението за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост при иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно, моли да се отмени и присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване да бъде намалено по размер.
Ответникът С. П. С., редовно призован, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на С. П. С. сумата 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и е отхвърлил иска до пълния му размер от 50 000 лева.
Установено е, че ищецът С. С., в качеството му на длъжностно лице – председател на Съвета на директорите на”Софийски имоти” ЕАД, е бил привлечен като обвиняем на 24.06.2008 г. ,с обвинение за престъпления безстопанственост, извършени в съучастие с други лица, изразяващи се в неупражнен контрол, от което за дружеството са настъпили значителни имуществени вреди, като е била взета мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 10 000 лева.
Констатирано е, че по внесен обвинителен акт е било образувано НОХД № 3467/2008 г. по описа на Софийския градски съд и на 19.04.2012г. е постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила на 10.07.2013 г. Съдът е приел за установено, че обвиненията срещу С. са били по чл.219, ал.4, във връзка с ал.3, с ал.2 НК, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, за квалифициран случай на безстопанственост при извършване на 15 сделки с общински недвижими имоти,за коетосе предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 12 г.
Установено е по делото, че през същия период срещу ищеца и други лица са били образувани и други наказателни производства, по които също са постановени оправдателни присъди , както и че ищецът е предявил искове за обезщетяване на вредите, които е претърпял в резултат и от останалите наказателни дела.
За установяване на моралните вреди, претърпени от ищеца, градският съд е допуснал и разпитал свидетели и е приел, че наказателните дела с обвинения за тежки престъпления се отразили силно негативно върху психиката на ищеца – станал нервен, избухлив, какъвто преди това не бил, както и , че обстоятелството, че е обвиняем по множество дела, се отразило на частния му бизнес – строителство и хотелиерство, като на практика останал без бизнес, понеже не можел да участва в обществени поръчки. Взет е предвид и факта, че преди обвиненията ищецът имал и политическа кариера – председател на „Отечествен съюз . съюз”, но след това и тази кариера приключила.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът е взел предвид фактите , че досъдебното и съдебно преизводство е приключило в разумен срок – общо 5 години, че спрямо ищеца не е прилагана тежка мярка за неотклонение, както и че през същия период ищецът е бил обвиняем и подсъдим по още няколко наказателни дела, от които също е търпял съществени морални вреди които не могат да бъдат разграничени от тези, за които се търси обезщетение по настоящото дело. Счел е , че обезщетение в размер на 5000 лева е справедливо по размер.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетението за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост при иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е уважен, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило за пет години, както и че срещу С. С., не е вземана най-тежката мярка за неотклонение и Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е уважен, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило за пет години, както и че срещу С. П. не е вземана най-тежката мярка за неотклонение и през същия период срещу него са водени множество наказателни дела. От събраните доказателства не може да се направи извод за негативна обществена нагласа към ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, за влошаване на отношенията му с близките, както и за причинени заболявания.
Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 2500 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, а следва да се отчете и факта че през същия период срещу него са водени и други наказателни производства. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 2500 лева до уважения от въззивния съд размер от 5000 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 05.11.2018г. по гр.д.№1383/2018г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 2500 / две хиляди и петстотин/ лева до 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 2500 / две хиляди и петстотин/ лева до 5 000 лева/ пет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: