4
гр. д. № 6263/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 162
София, 23.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6263/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 115 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. Варненски апелативен съд е потвърдил решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 856/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че А. А. Х. е собственик на реална част с площ от 935 кв. м. от ПИ с идентиф.10135.2566.121 па КК и КР на [населено място] от 2008 г., защрихован с червени линии на скицата, към заключението на л. 146 от делото, която е неразделна част от решението.
Отменил е решението в отхвърлените му части и е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А. А. Х. е собственик на ? ид. ч. от реална част от ПИ с идентиф. 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., с площ от 4887 кв. м., защрихован с червени линии на скицата, към заключението на л. 146 от делото.
Признал е за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А. А. Х. и Р. Г. А. са собственици на ПИ с идентиф. 10135.2566.167 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., с площ от 1278 кв. м. при квоти ? за А. Х. и ? за Р. А., индивидуализиран и с граници по скица № 15632 от 22.06.2011 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на Министерство на регионалното развитие с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси: 1.- завършена ли е замяната по реда на чл. 131 ЗТПС, ако е съставен протокол, обективиращ решение за замяна на земя на общинската комисия по Т., но липсва доказателство за одобряването на замяната от поземлени съвет на дирекция по земята; 2. – одобрението на замяната от Дирекцията на земята дали е част от фактическия състав на замяната по чл. 131 от ЗТПС или е само контролен акт по отношение на замяната. Твърди се, че те обосновават основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 488 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1511/2009 г. на V г. о. В условие на евентуалност се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона; 3. – следва ли съдът да се произнася по обстоятелства, които не са въведени от страните. Допускането се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради разрешаването на въпроса в противоречие с възприетото в решение от 20.01.2014 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на ІV г. о.; 4. – легитимират ли се като собственици лицата, чиято земеделска земя е била отнета при колективизацията и не е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ и налице ли е надлежна легитимация относно правото на собственост върху определен недвижим имот, ако подлежи на възстановяване съгласно чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ, но не е възстановен по предвиденото за това административно производство.
Ответницата по касация Р. А. е подала писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
Съдът е уважил исковете след като е приел за установено, от фактическа страна, че на основание наследствено правоприемство и делба, извършена по гр. д. № 203/1960 г. на Варненски народен съд, наследодателката З. Х. е била собственик на ? ид. ч. от лозе с площ от 4.5 дка и от лозе с площ от 1.5 дка и двете в землището на [населено място], местността „Ваялар”, а на основание съдебно решение, постановено по гр. д. № 236/1965 г. на Варненски районен съд на лозе с площ от 1.500 дка в м. „Т.” в землището на [населено място]. След смъртта й, настъпила през 2003 г. е оставила за наследник А. А. Х..
Наследодателят А. А. Х. е бил собственик на 2 дка лозе, представляващо част от по-голямо с площ от 9.00 дка в м. „Ваялар” в землището на [населено място], на основание дарение направено от баща му през 1963 г. След смъртта му настъпила през 1994 г. е оставил за наследници ищците по делото, негови деца А. А. Х. и Р. Г. А..
Описаните имоти, за които е направено позоваване на наследствено правоприемство от З. Х. са били част от имот пл. № 1517а от КП „Курортно предградие „Лозята”, одобрен през 1936 г. С общия градоустройствен план на крайбрежието на [населено място], одобрен с Указ № 470 от 08.12.1956 г., имотът попада в територия, отредена за индивидуално вилно застрояване и представлява част от имот пл. № 1517.
На 29.03.1967 г. е съставен протокол № 6 на комисията по т п с за извършени замени на недвижими имоти в м. „Ваялар”, които са влизали в блок на УБО за обект „Евсиноград”. По данни от същия от З. А. Х. е отстъпила 2.5 дка лозе , ІІІ категория и е получила нива с площ от 0.800 кв. м. в м. „Журналист”. Другата съсобственица Т. А. И. (Х. С.) е отстъпила също лозе с площ от 2.5 дка и е получила в замяна нива с площ от 0.800 кв. м. в м. „Журналист”. С влязло в сила решение, постановено в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. д. № 3841/2002 т. на В. е признато на наследниците на Т. И. право на възстановяване на заменения имот на основание чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ, тъй като върху него не е било проведено мероприятие.
Наследникът на З. Х., ищецът А. Х. не е провел процедура за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ.
За да уважи иска съдът е приел, че замяната не е породила правно действие, тъй като не е одобрена от поземления съвет на Дирекцията за земята – изискване установено в чл. 131, ал. 3 ППЗТПС. Правото на собственост върху него е било запазено – правна възможност по чл. 12 ЗТПС. За установено е намерено и това, че земите не са били включени в блок на ТКЗС, не са били отредени и предоставени за оперативно управление на УБО.
Прието е също, че имотите подлежат на възстановяване на основание чл. 18з ППЗСПЗЗ, тъй като след замяната върху тях не е извършено застрояване или разпоредителни сделки, което да е пречка за възстановяването им.
Въз основа на тези правни изводи съдът е намерил искът за основателен по отношение претенцията за ? ид. ч. от реална част с площ от 4887 кв. м. от имот с идентификатор 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] от 2008 г.
По отношение на другия претендиран имот е прието за установено, че наследодателят А. А. Х. е придобил през 1963 г. на основание дарение право на собственост върху лозе с площ от 2.00 дка, който имот е представлявал част от по-голям имот с площ от 9.00 дка (н. а. № 159 от 06.09.1963 г.). Този имот е съответствал на имот пл. № 4517 от КП от 1956 г. В плана на старите имоти в м. „Т.”, одобрен 1999 г., той е бил нанесен с пл. № 4517, а по действащия план от 2008 г. част от него с площ от 1278 кв. м. е заснета с идентиф. 10135.2566.167.
Придобитият по дарение имот също е бил заменен с посочения по-горе протокол, срещу което А. Х. е получил в замяна нива с площ от 0.800 кв. м. в м. „Журналист”.
За този имот са направени същите правни изводи и съдът е намерил, че ищците се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство и е уважил предявените установителни искове и за него като е признал, че ищците се легитимират като собственици.
Разрешените от съда въпроси по т. т. 1 и 2 от изложението обуславят основанията по чл. 280, ал. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по тях, тъй като са от значение за точното прилагане на закона. Поставеният въпрос 4. в изложението обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС формирана по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 856/2011 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторка да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 1817.20 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: