РЕШЕНИЕ
№ 162
гр.София, 25.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 2017 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Н. А. М., В. А. М., Ф. А. М. и Р. М. М. срещу решение № 23 от 12.02.2008 г., по гр.д. № 319/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., с което е оставено в сила решение № 289 от 23.03.2007г., по гр.д. № 236/2005 г. на Районен съд – гр. Д., с което е уважен предявеният от Д. лесничейство – гр. Д., сега с променено наименование – Д. г. с., срещу Н. А. М., В. А. М., Ф. А. М. и Р. М. М. иск да се признае за установено между страните, че държавата е собственик на иглолистни гори и земи от горския фонд в землището на гр. Д., съставляващ имот № 1* с площ 21 дка, в местността „Т”, върху които е възстановено правото на собственост, на наследниците на М. С. М. , както и за предаване на владението им, на основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС).
Ответникът по касационната жалба Д. г. с. – гр. Д., чрез процесуалния си представител адвокат И е подал писмено възражение, в което подробно са оспорени изложените доводи, че всички законови изисквания са били налице, поради което е възстановена собствеността върху земите и горите от горския фонд, на основание решението на Областната комисия, по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Изложени са и съображения за неприложимост по аналогия на решението по делото К. и други срещу България, тъй като по това дело е имало доказателства за собствеността с нотариален акт, а в случая има само твърдения, че горите и земите са получени в наследство. Иска се от съда да потвърди решението на въззивния съд, с което е уважен предявения иск, като се присъдят и разноски по делото.
Контролиращите страни Изпълнителна а. по горите и М. на р. р. и благоустройството на Република България не са взели становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
За да уважи предявения ревандикационен иск от Д. лесничейство-гр. Доспат, сега Д. г. с. – гр. Д.(ДВ, бр.80 от 2009 г.), Окръжният съд – гр. С. е приел, че по делото се доказва по несъмнен начин правото на собственост на държавата върху иглолистна гора от горския фонд в землището на гр. Д., по отношение на които не са били налице предпоставките за реституция. Ответникът се е легитимирал като собственик на 21 дка гори от горския фонд в землището на гр. Д., с решение на поземлена комисия № 465 от 10.05.2001 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М. С. М. , съгласно протоколно решение от 30.08.2000 г., на областната комисия по чл.14, ал.4 ЗВСГЗГФ. При преценка законосъобразността на това решение на поземлената комисия като орган на поземлената реформа, по пътя на косвения съдебен контрол, въззивният съд е констатирал нарушаване на предвидената административна процедура при вземането на решение от областната комисия, с оглед на което е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.5 ЗВСГЗГФ, за начина на възстановяване правото на собственост на лицата по ал.1, поради което е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяване, посочени в чл.2 и чл.3 от ЗВСГЗГФ.
Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, поради влязло в сила съдебно решение по административното производство са отхвърлени като несъстоятелни, като решаващият състав на съда се е обосновал с разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г., по т.гр.д. № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, т.4. В тази връзка, съдът е възприел като неоснователни доводите на процесуалните представители на ответната страна, които са се позовали на решението на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ по делото „К”, тъй като повдигнатия правен спор е различен от посочения случай.
Съобразявайки заключението на вещото лице, решаващият състав на окръжния съд е приел, че иглолистната гора в землището на гр. Д. винаги е била държавна собственост, тъй като местността „Т” попада в границите на яйлаците – летни планински пасища, върху които е било предоставено право на местното население да експлоатира държавна гора, но в района не е имало частни гори, които да са национализирани в периода 1946-1949 г. Съдът е обосновал крайните изводи на своето решение като е посочил, че ответниците не доказват безспорно правото на собственост на общия им наследодател върху гората, поради което е уважил предявения иск.
Касационната жалба на Н. А. М., В. А. М., Ф. А. М. и Р. М. М., всички от гр. Д., чрез адвокат Б, срещу решение № 23 от 12.02.2008 г., по гр.д. № 319/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., съдържа твърдения за недопустимост на предявения иск, тъй като влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд (ВАС) има обвързваща сила за Д. лесничейство-гр. Доспат, а разрешения спор за валидността на административния акт не може да бъде пререшавано в исковия процес. Изложени са подробни съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и разглеждане на правния спор в разрез с общите принципи за правна сигурност и стабилност. Твърди се, че окончателното решение на ВАС, с което е потвърдено решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, както и участието на представител на ДЛ Д. в областната комисия, обвързват държавата със сила на пресъдено нещо, поради което е налице хипотезата на чл.224, ал.1 ГПК (отм.). Отделно се излагат доводи, че участието на представител на П. и Общинската служба земеделие и гори – гр. Д. в административното производство също обвързват ищеца, съгласно изричната разпоредба на чл.220, ал.1 ГПК (отм.). С оглед гореизложеното се иска да бъде обезсилено въззивното решение като недопустимо и да се прекрати производството по делото, като се присъдят съдебните и деловодни разноски.
Касационната жалба е неоснователна.
Постановеното решение е издадено в рамките на предоставената на съда правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Неоснователно е направеното възражение на процесуалния представител на ответната страна, за недопустимост на съдебното решение, тъй като същото е постановено при наличие на сила на пресъдено нещо, поради следните съображения:
Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки. Наличието на правен спор и интерес от предявяването на иска са положителните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, за които съдът следи служебно. Очевидно е налице правен спор, във връзка с който ищецът трябва да установи по несъмнен начин правото на собственост върху спорните гори в землището на гр. Д., а ответникът следва да докаже, че неговият наследодател е притежавал в собственост заявените за възстановяване гори, които са му отнети и включени в държавния горски фонд. Съдебното решение, с което е разрешен един правен спор със сила на пресъдено нещо, е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, но влязлото с сила решение на ВАС е постановено в административно производство, по обжалване на индивидуален административен акт. Правото на собственост върху гората не е била предмет на разглеждане в общия граждански процес, поради което не е налице процесуална пречка за решаване на правния спор.
Направеното възражение от процесуалния представител на ответниците, че правото на собственост е възстановено със стабилен административен акт и принадлежи на наследниците на М. С. М. , поради което не може да се пререшава въпроса в общия исков процес, правилно е прието за несъстоятелно. Правото на собственост върху горите в землището на гр. Д., за които се твърди, че са възстановени по реда на чл.14 от ЗВСГЗГФ, могат да бъдат предмет на съдебен спор, независимо дали е приключила административната процедура по възстановяване. Това е така, тъй като наличието на позитивно решение на общинската служба по земеделие и гори /бившата поземлена комисия/, за възстановяване на собствеността върху горите в реституционно производство е условие да се признае правото на собственост върху конкретен имот, но не е процесуална предпоставка за допустимост на ревандикационния иск.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Необосновано е възражението на касатора, че държавата е обвързана от решението за възстановяване, тъй като в становището на областната комисия е участвал представител на Д. лесничейство- Д. Решението на областната комисия по чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ няма самостоятелен характер, тъй като с него се извършва само анкетна проверка на заявленията за възстановяване и въз основа на него се издава решение поземлена комисия по чл.14, ал.1 от ЗВСГЗГФ. В този смисъл, в административното производство по възстановяване на собствеността не е участвала държавата като страна и няма пречка в гражданския процес да се търси защита на държавната собственост. Окръжният съд е съобразил точно указанията дадени с ТР № 6/10.05.2006 г., на ОСГК на ВКС, т.4 и като е упражнил косвен съдебен контрол върху административния акт законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост на наследниците на .
Законосъобразен е извода на въззивния съд и по отношение на доводите на ответната страна за задължителната сила на решението на ЕСПЧ, предвид конкретните обстоятелства на настоящия правен спор.
Правилно и обосновано въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е мотивирал крайните изводи на своето решение, като е приел, че спорните гори в землището на гр. Д. са държавна собственост, които се владеят от несобственик без правно основание и е уважил предявения иск.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение, като се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 150 лева в полза на Д. г. с. – гр. Д..
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 12.02.2008 г., по гр.д. № 319/2007 г., на Окръжен съд – гр. С.,.
ОСЪЖДА Н. А. М., В. А. М., Ф. А. М. и Р. М. М., всички от гр. Д., чрез адвокат Б, съдебен адрес: гр. С., НЦ, бл.46, вход Г, ап.34, да заплатят на Д. г. с. – гр. Д., област Смолян, разноските по делото в размер на 150 (сто и петдесет лева) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.