Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
София, 06.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 25.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 626 /2010 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от С. с нестопанска цел ”.” с правно основание чл.48, ал.1 във вр. с чл.47, т.3 ЗМТА срещу М. за отмяна на решение от 06.01.2010 год. на арбитър А. К. по а.д. ad hoc №2003-023 – Jobs, с което ищецът в настоящето производство е осъден да заплати на М. сумата 163 400 лв., представляваща предоставени от М. на ищеца средства по схемата за финансов лизинг по договор № 2003-023- Jobs, от 26.11.2003 год. и сумата 14 604.98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 25.02.2008 год. до 11.03.2009 год. Прието е, че въз основа на този Договор между страните е възникнало заемно правоотношение, по силата на което М. е предоставило на С.то левовата равностойност на 100 000 щатски долара, т.е. сумата 163 400 лв., която то се е задължило да ползва за реализация на Схемата за финансов лизинг- т.е. за предоставяне на получените средствата на трети лица за закупуване на активи под формата на финансов лизинг. Арбитражният съд е определил като страни по този договор М. и ищецът С. с нестопанска цел ”Р.”, независимо, че е сключен между него и П. за развитие на О./ПРООН/, тъй като нейният представител е действал като упълномощено лице от името на Министерството. Задължението за връщане на сумата от 163 400 лв. е изведено на основание чл.240, ал.1 ЗЗД във вр. с клаузите на т.4.5.1 и 4.5.2 от Договора от възникналите между страните по делото правоотношения по безлихвен паричен заем.
Ищецът в настоящето производство С. с нестопанска цел”Р.” твърди, че арбитражното решение е постановено в противоречие с международните актове, каквито са чл.1 от Конвенцията за привилегиите и имунитетите на О. във връзка със Споразумението между Република България и П.та за развитие на О. и на Ревизията на Проектния документ, подписана от М. и ПРО. на 18.12.2002 год. и чл.17, ал.5 от Конституция на Република България, защото присъдената сума в полза на Министерството фактически се отнема от ПРО. в полза на държавния бюджет. Подържа, че това арбитражно решение противоречи и на чл.48, ал.4 от Конституцията, в който е установена забрана да се извършва принудителен труд. След като арбитражният съд не е уважил възражението на С.то за намаляване на претендираната сума с разноските, направени от него в размер на 50 306.88 лв. и със сумата 14 526.41 лв., представляваща общият размер на остатъчните главници по лизинговите договори, сключени от С.то с трети лица, фактически то се принуждава с обратна сила да извършва професионални услуги в нарушение с разпоредби на закона и договора. Тези сочени от ищеца нарушения от арбитражния съд, са квалифицирани като основание за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл.47, т.3 ЗМТА, а именно постановяването му в противоречие с обществения ред в Р.. Моли да бъде отменено арбитражното решение и да се прекрати производството по предявените искове, като недопустими, евентуално да бъдат отхвърлени.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че с постановеното арбитражно решение не е нарушен обществения ред в Р.България.
Предявеният иск с правно основание чл.48, ал.1 във вр. с чл.47, т.3 ЗМТА е допустим, като подаден в преклузивния тримесечен срок, в който ищецът е получил решението, но е неоснователен.
Неоснователни са доводите на ищеца С. с нестопанска цел”.”, че постановеното арбитражно решение противоречи на обществения ред в страната, представляващо отменително основание по чл.47, ал.1, т.3, ЗМТА. Макар и исково, това производство има редица общи черти с извънинстанционните способи за отмяна на влезли в сила решения/ арг. от чл.303, ал.1 ГПК, чл.231, ал.1 ГПК, отм./, доколкото чрез него се атакува влязъл в сила правораздавателен акт при наличието на строго изброени предпоставки с присъщите на отмяната правни последици. Основанията за отмяна са изброени изчерпателно в чл.47 ЗМТА, поради което не могат да се тълкуват разширително. Всички те, включително и подържаното основание за противоречие на арбитражното решение с обществения ред в Р. България, трябва да се тълкуват съобразно смисъла и същността на арбитражното производство, допустимо от правовия ред, като такова, развиващо се пред доброволно избран от страните правораздавателен орган, извън съдебната система/ арг. чл.9, ал.1,ГПК/. Взети в своята цялост тези отменителни основания не включват допуснати от арбитражния съд грешки при установяване на фактите или при определяне на приложимия към спорното право материален закон. Дори и да се докажат, те биха представлявали евентуално допуснати от арбитражния съд нарушения на материалния или процесуалния закон, които не представляват основание за отмяна на арбитражното решение. Ето защо доводите за необоснованост на арбитражното решение не могат да се правят в това особено исково производство. В него Върховният касационен съд не може да пререшава спора, по който се е произнесъл арбитражният съд, нито да навлиза по съществото на арбитражното дело. В тази връзка неоснователни са исканията на ищеца за прекратяване на арбитражното производство, поради недопустимост на исковете, евентуално за отхвърлянето им. Исканията на ищеца за пререшаване на спора в това производство не почиват на закона. Правомощията на съда при успешно проведен иск по чл.48, ал., ал.1 във вр. с чл.47, т.3 ЗМТА, са посочени в чл.49 ЗМТА, а именно ако съдът отмени арбитражното решение- заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния държавен съд, но не и да пререшава спора в отменителното производство.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че с твърдяното от него за допуснато от арбитражния съд нарушение на международните договори и на вътрешното право- ЗЗД, решението е постановено в противоречие с обществения ред на Р.- основание за отмяната му по смисъла на чл.47, т.3 ЗМТА. Обсъждането от арбитражния съд на сключения международен договор № 2003-023- Jobs, от 26.11.2003 год. и обосноваването на породените от него задължения за страните, е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия арбитражен съд, което не подлежи на контрол чрез отмяната по чл.47 ЗМТА. Сочените от ищеца нарушения по тълкуване на договора и по приложението на закона- чл.288-292 ЗЗД, също не могат да представляват основания за отмяна на арбитражното решение, поради постановяването му в противоречие с обществения ред. Тълкуването на договора е дейност на решаващия съд, при която той подвежда фактите и обстоятелствата по делото под правните норми и извършва преценка на тяхната правна релевантност по свое вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано в това особено исково производство.
Основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.3 ЗМТА е не всяко твърдяно нарушение на материалния и процесуален закон, а само на тези повелителни правни норми, които образуват основата на правопорядъка. Понятието “обществен ред” включва материални и процесуални норми, но тези от тях, които стоят над обикновените повелителни норми, защото определят основния правопорядък в държавата. Не се правят доводи за нарушаване на процесуални свръхповелителни норми, каквито са тези свързани с основните принципи в гражданския процес за състезателното начало, равенството на страните и други. Сочените норми на чл.17, ал.5 и чл.48, ал.4 от КРБ представляват материалноправни норми, регламентиращи правопорядъка в държавата. Твърденията за тяхното нарушаване, обаче, е неоснователни. С нормата на чл.17, ал.5 от КРБ чрез въведената забрана за принудително отчуждаване, се гарантира неприкосвеността на собствеността, а такава въобще не е била застрашена с арбитражното решение, чиято отмяна се иска. С него е присъдено парично вземане, породено от неизпълнение на облигационно задължение, нямащо нищо общо с вещноправното действие на евентуално отчуждение на собствеността, обект на закрила с чл. 17 от Конституцията. Не е налице и нарушаване на чл.48,ал.4 от Конституция на Република България, с която норма се гарантира забраната за принудителен труд от физически лица. Възприетата от арбитражния съд правна квалификация на спорното право въобще не може да представлява нарушаване на тази конституционната забрана. Произнасянето му по облигационното вземане на М. и квалифицирането на спорното право като задължение за връщане на получен безлихвен паричен заем, а не като възнаграждение за предоставени услуги, не може да представлява накърняване на конституционно гарантираното социалното право и то на физическото лице, съдържащо се в забраната за полагане на принудителен труд.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. с нестопанска цел ”Ре.” срещу М. иск с правно основание чл.48, ал.1 във вр. с чл.47, т.3 ЗМТА за отмяна на решение от 06.01.2010 год. на арбитър А. К. по а.д. ad hoc №2003-023 – Jobs.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: