О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 06.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4717 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответницата В. В. А. срещу решение № 4222 от 13.06.2017г. по гр. дело № 14293/2015г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, Втори брачен въззивен състав, с което е обезсилено решение № III-83-118 от 07.08.2015г. по гр. дело № 41304/2014г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.128, ал.1 от СК са определени мерки за лични отношения на дядото Г. Д. Я. /ищец/ с детето В. Н. Я., род. на 16. 07. 2012г., както следва: дядото има право да вижда и взима детето всяка трета събота на месеца от 17.00 часа до 20.00 часа, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд при задължителното участие на задължителния необходим другар – бащата на детето.
Касаторът В. В. А. поддържа, че обжалваното въззивно решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за постановяване на решение по същество на спора. Моли да й бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът-ответница релевира основания за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси, които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ ““Налице ли е задължително другарство по отношение на ответниците при дела за определяне режим на лични отношения на дядото с малолетния/непълнолетния му внук?“; 2/ „Как следва въззивният съд да направи преценка за това дали решението е допустимо или не, когато порокът е неучастие на другар?“ и 3/ „Каква е правната стойност по делото на събрани пред въззивния съд доказателства с участието на всички задължителни необходими другари в случаите, в които въззивният съд връща делото на СРС за ново разглеждане при задължителното участие на задължителен необходим другар, и следва ли тези доказателства да се кредитират от съда, при положение, че са събрани с участието на всички страни?“.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – Г. Д. Я. не е подал писмен отговор в законоустановения преклузивен срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по молба с правно основание чл. 128, ал. 1 СК за определяне на режим на лични отношения на дядо с внуче, който попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. Като подадена срещу окончателно съдебно решение касационната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в редакция от ДВ, бр. 50 от 03. 07. 2015г., в сила от 07. 07. 2015г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по молби с правно основание чл. 128, ал. 1 СК. На касационно обжалване съгласно горецитираната норма подлежат въззивните решения относно родителските права след развода спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца /исковете по чл. 59, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 СК/, като изброяването е изчерпателно и не може да се тълкува разширително.
На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 97217 от 19. 07. 2017г. на В. В. А. срещу решение № 4222 от 13.06.2017г. по гр. дело № 14293/2015г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, Втори брачен въззивен състав, като недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.