О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София 24.11.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4177/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. В. , С. Б. и В. Б. Г. срещу решение от 26.03.2008г по гр.дело № 1303/2007г. на Софийски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 24.10.2007т по гр.д. № 339/2007г на Самоковски районен съд в частта по иска на наследодателката им Е. Г. В. с правно основачие чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че разбирането на въззивния съд за стойността на доказателствата в производството по този иск е в противоречие нормата на закона – чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ, както и с константната практика на ВКС относно доказването на реституционна претенция по този закон – основание по чл. 280 ал.1 т 1 и т.3 от ГПК . Подходът на Софийски окръжен съд е противоречие с тълкувателната практиката на Върховен касационен съд , предвид несъобразяване ТР № 2 от 25.06.1996г по гр.д. № 2 /1996г на ОСГК
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК
Онованието за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 е подкрепено с цитирането на т.3 от ТР № 2 от 25.06.1996г по гр.д. № 2 /1996г на ОСГК предвид указанието ,че „правото на възстановяване е относимо към всеки имот , а не към лицето , което го претендира”. Като е уважил иска за съответната ид. част от незаявен в срок имот за едни съсобственици по делбения протокол от 1936г , а по отношение на касаторката го е отхвърлил ,тъй като не са запазени и представени преки доказателства кои точно имоти са разпределени в дял на нейния наследодател – с каквито доказателства останалите ищци са разполагали, въззивният съд пряко е допуснал противоречие с тълкувателните указания на ВС по т.4 от ТР № 2 от 25.06.1996г по гр.д. № 2 /1996г на ОСГК
Относима към доказателствената задача случая е била специалната разпоредба на чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ,която норма не е приложена . Наследодателят на касаторката е участвал в съдебна делба през 1939г , но за разлика от наследодателите на останалите ищци и участници в делбата – трима наследници на Г. Р. , делбеният протокол не е запазен в частта ,съдържаща описание кои имоти , респ. части от тях , са попадали в дялове ІІ и VІІ. Поради това исковете на лицата , наследници на двама от съделителите , са уважени , а този на Е. В. е отхвърлен . В обжалваното решение Софийски окръжен съд е игнорирал възможността да бъде достигнато до изводи във връзка с предмета на делбата и разпределението на имотите посредством анализа на всички писмени доказателства , веднъж съобразявайки установеното делбено имущество като цяло , установените участници в делбата – които са били трима , полученото от двама и това, което останало , съответно получено от третия участник . Задача,определяна в математиката като уравнение с едно неизвестно .
За да се приложи точно закона , тази задача е следвало да се реши , да се направи извод за установеното, като се анализират доказателствата за фактите и връзките между тях, както изисква общото правило на чл. 188 от ГПК (отм) и правилото на чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ, предвиждащо възможността за случаи по този закон правото на собственост да се установявана с косвени доказателства .
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване на решение от 26.03.2008г по гр.дело № 1303/2007г. на Софийски окръжен съд .
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .