О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1625
София,07.12. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1394 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. С. Т. и П. Я. Т., двамата действащи чрез адв. И против решение № 972/09.06.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 2544/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимни страни и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Е. Н. Г. чрез адв. Ю в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че касационната жалба е недопустима, но не е посочила основание за това си твърдение. Поддържа, че въззивното решение отразява единната практика на ВКС и останалите съдилища по приложението на чл. 26 ЗЗД, но не е взела становище по поставените въпроси, обуславящи допускането на касационното обжалване, съответно осъществяване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, на които се позовава касатора. Г. , също така, счита, че обжалваният съдебен акт е правилен.
Ф. Л. А. чрез адв. Е излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В касационната жалба и в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторите са направил смешение между основанията за допускане на касационно обжалване и касационните оплаквания по чл. 281 ГПК. Дадените от страната правни квалификации не обвързват съда, а от съдържанието на двата документа могат да се извлекат въпросите, на които се обосновават И. и П. Т. за допускане на касационното обжалване.
От тях два са от значение за постановения от въззивния съд резултат.
Процесуалноправният въпрос дали е допустимо предявяване на иск за нищожност на договор, поради неговата привидност, по който ищците не са страна, след като те разполагат с иск за собственост – установителен или осъдителен, има пряко отношение към въззивното решение относно сделката, оформена по н.а. № 024/13.03.2002 г. В исковата молба И. и П. Т. твърдят, че синът им Р. С. сключил договор за заем в размер на 5 000 щ.д. с лихва от по 500 лв. месечно със заложна къща „ К. ” София. В обезпечение на същия Т. „фиктивно продали” свой недвижим имот на служител на залогодателя – Ф. Л. А. – нот. акт № 43/2002 г. на нотариус А. И. с район на действие СРС. Румен С. не успял да се издължи в срок и уговорил заем с И. Н. Г. в размер на задължението към заложна къща „К”, което към него момент възлизало ведно с лихвите на 7500 щатски долара.говорили и месечна лихва от по 520 щатски долара. За обезпечение на вземането си, Г. поискал апартамента да бъде прехвърлен на неговата сестра Е. С нотариален акт № 24/2002 г. на нотариус Б. Я. с район на действие СРС Ф. А. продал на Е. Г. вещта, като И. Г. покрил задълженията на Р. С. към „К”.
В исковата молба се твърди още, че вместо купувача Е. Г. , нотариалният акт е подписан от И. Г.
Петитумът е и двете сделки да бъдат обявени за нищожни, като сключени при липса на съгласие.
Въззивният съд е приел, че втората сделка не може да се атакува по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД от ищците Т, защото те не били страни по нея, а ако са верни твърденията им за нищожност на първата сделка, то втората засяга тяхното право на собственост и спорът следва да бъде разрешен чрез петиторни искове.
Представените от касаторите решения, на които се обосноват по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК действително разглеждат хипотези на предявени установителни искове, включително и на искове по чл. 26 ЗЗД, като съдилищата са се произнасяли по въпроса за правния интерес и допустимостта на тези искове. Хипотезите, обаче не са идентични с тази по обжалваното решение и липсва произнасяне именно по повдигнатия процесуалноправен въпрос в някое от приложените съдебни решения.
Изясняването на поставения правен въпрос, обаче е от значение за точното приложение на закона и касационното обжалване на решението в частта по чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ досежно договора по нот. акт № 245/2002 г. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която хипотеза касаторите също се позовават.
Тя е налице и по отношение на въззивното решение, с което иска за нищожност на първия договор /нот. акт № 43/2002 г./ е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че не е доказано, че той е симулативен, като прикриващ обезпечение.. Повдигнатият процесуалноправен проблем за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото – в случая включително и на свидетелските показания, е свързан с приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК. От значение за точното приложение на закона е изясняването, дали в случая има представено по делото „начало на писмено доказателство”.
В заключение, касационното обжалване на цялото въззивно решение следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 972/09.06.2009 г. на Софийския градск съд, постановено по гр.д. № 2544/2009 г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 170,65 лв., като в указания срок изпратят по пощата или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок,насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2010 г. от 09.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ