1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
София, 13.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
и с участието на съдебния секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2616/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл.ГПК.
Образувано е по молба на Г. Х. Ч. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 878/ 28.12.2009г. по гр.д.№ 122/ 2008г. на районен съд В.Т..
С решението е допуснато да се извърши делба на два земеделски имота в землището на [населено място]- 1.пасище- мера от 6,821 дка в м. „Под камъка”, представляващо имот № 8001 по плана за земеразделяне и 2. пасище- мера от 6,599 дка в м. „Новите лозя”, представляващо имот № 51003, между сънаследниците Р. А. П., М. С. Ч., Г. Х. Ч., А. Х. М., Б. И. Д., Ц. Г. Ч., Т. А. Ч., В. А. Ч., А. А. Л., Б. А. Л., Р. П. Ч., И. П. Ч., И. Д. Д., Я. Йо. И., Е. И. Г., Т. С. К., И. К. Н., К. И. Н. и С. И. Н..
Със същото решение е отхвърлен иска на съделителя Г. Х. Ч. да бъде признат за изключителен собственик на делбените имоти.
Решението по допускане на делбата и специално в частта за отхвърляне самостоятелния иск на Г. Ч. е влязло в сила на 30.06.2011 г., когато е постановено определение № 710/ 30.06.20011 г. по гр.д.№ 530/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о., с което касационната жалба на същия не е допусната до разглеждане.
В молбата за отмяна- вх.№ 9597/ 8.05.2013 г., уточнена с допълнителна молба вх.№ 3675/ 17.02.2014 г. се поддържа, че решението е постановено при съмнение в истинността на приложените към исковата молба за делба писмени доказателства, тъй като ищцата не е изпълнила указанието на съда да ги представи в оригинал, а по същия въпрос- за истинността на писмените доказателства имало и висяща преписка пред районната прокуратура. Позовава се и на чл.303, ал.1, т.4 ГПК тъй като между същите страни има друго висящо производство по ч.гр.д.№ 6/ 2013 г. на ОС-Велико Търново. На последно място се сочи и чл.303, ал.1, т.6 ГПК, тъй като между интересите на молителя и процесуалния му представител имало съществено противоречие. Молителят твърди, че тези нарушения са опорочили процесуалните действия на съда и са довели до постановяване на порочно съдебно решение, което следва да се отмени.
Ответниците оспорват молбата, като считат, че не са налице основания за отмяна на решението.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:
Молителят е недоволен от това, че е отхвърлен установителния иск, с която е искал да бъде признат за единствен собственик на имотите и те да не се допускат до делба. Решението е влязло в сила на 30.06.2011 г. по правилото на чл.296, т.3 ГПК. Съгласно чл.303 ГПК влязлото в сила решене може да се отмени само на някое от изрично посочените в закона основания, като изложените от молителя доводи не могат да бъдат отнесени към нито едно от тези основания.
Твърдението, че страна по делото не е изпълнила указанието на съда да представи оригиналите на писмените доказателства и че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е проследил за изпълнението на това задължение, довело от своя страна до неправилно решение, не покрива хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на която се позовава молителя в т.1 от молбата. Тази хипотеза има предвид откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги представи. Има се предвид непълнота на доказателствата, която не се дължи на процесуално нарушение на съда, каквото е оплакването на молителя.
Позоваването на висящото дело- ч.гр.д.№ 6/ 2013 г. на ОС-В.Т. също не се вмества в основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Цитираното дело, макар и за същите имоти, касае друго исково производство, водено от молителя, докато основанието по т.4 изисква наличието на две противоречиви влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Висящото производство пред районната прокуратура относно проверката за истинността на писмените доказателства, приложени по гражданското дело, също не е основание за отмяна- в случая по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е необходимо неистинността им да е установена по надлежния ред- с присъда или съдебно решение.
На основание чл.303, ал.1, т.6 ГПК влязлото в сила решение може да се отмени, ако страната, при нарушаване на съответните правила, е била или съответно не е била представлявана от лице по смисъла на чл. 29 ГПК. В случая молителят изразява недоволство от качеството на оказаната му правна помощ, което е неотносимо към производството за отмяна.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от молителя основания за отмяна на влязлото в сила решение, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Х. Ч. от гр.В.Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 878/ 28.12.2009г. по гр.д.№ 122/ 2008г. на районен съд В.Т..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: