O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 16.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1193 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 141447/11.12.2013 година на Ц. В. С. от [населено място], заявена чрез адв. К. Д. – САК срещу Решение Nо 7302 от 31.10.2013 година постановено по гр.възз.д Nо 3253/2013 година на СГС досежно уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила решение на първата инстанция , с което Ц. С. е осъдена да предаде владението на 415 кв.м. от имот,реална част от поземлен имот целия с площ от 1500 кв.м. в [населено място], кв.Д. м. „К. в.”, имот пл. Nо 1163 , к.л.569 по КП на града от 1975 год., заключен между буквите А-Г-С-Т-А по скица , неразделна част от съдебното решение.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е процесуално недопустимо, респ. неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила по преценка на доказателствата и е необосновано, отменителни основания по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание евентуална недопустимост на въззивното решение и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че въпросът : тече ли придобивна давност върху имот, собствеността върху който вече е изцяло възстановена по реда на ЗСПЗЗ от датата на възстановяването на собствеността до датата на влизане в сила на изменението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ/ БЕВ. Бр.107/18.11.1997 год./ т.е. приложима ли е забраната на цитираната норма по отношение на земеделски земи, чиято собственост е възстановена преди изменението на закона , е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика по Решение Nо 556/ 18.06.2011 год. по гр. д.Nо 1325/2009 год. на ВКС I г.о. , Решение Nо 509/23.12.2011 год. по гр.д. Nо 1312/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 226/01.11.2011 год. по гр.д. Nо 441/2011 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 178/29.05.2012 год. по гр.д. Nо 1245/2011 год. на ВКС-II г.о., приемащи, че за земеделски земи, чиято административна процедура по реституция е завършила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, тази разпоредба не намира приложение, а придобиването на тези имоти по давност се подчинява на общите правила на ЗС.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е. П.- САК , с който се поддържат доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване ,респ. липса на основания за уважаване на касационната жалба. Претендират се разноски по делото.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основание по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение на въззивния съд по гражданско дело с предмет на спора вещен иск и цена над 5000 лв.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
За да уважи иска на наследниците на Я. К. И.- ищци по делото, съдът е приел, че същите се легитимират като съсобственици на част от претендираната собственост в обем на 415 кв.м.- реална част от поземлен имот , във владение на ответника Ц. В. С.. В мотивите на съдебното решение е прието, че релевираното възражение за придобивна давност не може да бъде уважено, тъй като хипотезата на владение на земеделска земя, реституирана по ЗСПЗЗ попада под действието на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ , заличила срока на владение до 18.11.1997 година.
Като приема ,че развитата теза по приложение на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ обосновала отхвърляне на правопогасяващото възражение на ответника С. за придобиване на имота на основание приодбивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС, е в противоречие със посочената задължителна съдебна практика на ВКС , в насока, че чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ намира приложение само в хипотезите на неприключила процедура по възстановяване собствеността на земеделски земи, но не и в хипотеза на приключила такава, настоящият състав приема , че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване , касаторът дължи заплащане и на пропорционална държавна такса, равна на тази за обжалване пред въззивната инстанция , която в настоящия случай е 140 лв./ сто и четиридесет лева/ , дължима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. В случай на неизпълнение на задължението, касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 141447/11.12.2013 година на Ц. В. С. от [населено място] , заявена чрез адв. К. Д. – САК срещу Решение Nо 7302 от 31.10.2013 година постановено по гр.възз.д Nо 3253/2013 година на СГС досежно уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на касатора лично и чрез процесуалния му представител задължението за внасяне на дължимата пропорционални ДТ от 140 лв. / сто и четиридесет лева/. При неизпълнение делото подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК, като на касатора и защитата му се съобщи задължението за внасяне на дължимите пропорционални ДТ и се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :