4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 59/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр.София, 17.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 59/2011 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за приватизация и следприватизационен контрол[населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 19/22.06.2010 год., постановено по т.дело по несъстоятелност № 34/2010 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав № 2/12.02.2010 год. по т.дело № 341/2007 год., с което на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е заличено от Търговския регистър обявеното в несъстоятелност по реда на чл.632, ал.1 ТЗ търговско дружество [фирма],[населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ предвид безспорно установения по делото факт, че в предвидения от закона едногодишен срок касаторът /който се явява кредитор на обявеното в несъстоятелност дружество/ е подал молба за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност като е депозирал необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ в указания му от съда срок и е представил по делото доказателства за извършеното плащане. Наведени са доводи, че апелативният съд погрешно е тълкувал и приложил материалния закон, като е приел, че преклузивният едногодишен срок по чл.632, ал.2 ТЗ се отнася не само за подаване на молбата за възобновяване на производството, а и по отношение задължението на молителя да ангажира доказателствата, установяващи основателността на молбата, поради което този срок не може да бъде удължаван с дадените от съда указания за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Излага становище, че обжалваното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото, а именно: за да бъде възобновено спряното на основание чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност, следва ли в едногодишния срок, установен в ал.2 на същата норма, да бъдат ангажирани доказателства за предплатени начални вноски по чл.629б ТЗ или този срок се отнася само за подаване на молбата, съдържаща искането за възобновяване на производството. Навежда доводи за противоречива съдебна практика по този въпрос, позовавайки се на приложените към жалбата три съдебни решения на различни състави на Търговската колегия на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК – р.№ 42/08.02.2007 год. по т.дело № 601/2006 год. на І т.о., р.№ 627/29.06.2007 год. по т.дело № 274/2007 год. на ІІ т.о. и р.№ 812/18.10.2005 год. по т.дело № 73/2005 год. на ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и сред проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи – налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Видно от данните по делото на 18.09.2008 год. съдът по несъстоятелността е постановил решение по реда на чл.632, ал.1 ТЗ, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2004 год., открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, обявено е в несъстоятелност търговското дружество, като е постановена обща възбрана и запор на имуществото му и е спряно производството по несъстоятелност. Това решение е вписано в Търговския регистър на 03.12.2008 год. Установено е също, че на 01.12.2009 год. Агенцията за следприватизационен контрол е депозирала пред СГС молба за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, като декларира, че ще заплати определената му от съда сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. По делото са представени доказателства, че в указания му от съда едноседмичен срок с пл.нареждане от 15.01.2010 год. Агенцията е внесла по сметката на СГС определената му сума от 6 000 лева, като изпратеното копие от платежния документ е получено в СГС на 21.01.2010 год При тези фактически данни с обжалваното въззивно решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на СГС, с което на 02.02.2010 год. на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е заличено от Търговския регистър [фирма]. Тълкувайки разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ въззивният съд е направил решаващия извод, че едногодишния преклузивен срок е относим не само към искането за възобновяване на производството по несъстоятелност, но в този срок следва да бъдат представени и съответните доказателства, установяващи наличието на достатъчно имущество или депозирането на необходимата сума за предплащане началните разноски по чл.629б ТЗ. Наведени са доводи, че недопустимо съдът е предоставил възможност на агенцията да представи доказателства извън посочения преклузивен срок, което на практика води до продължаването му.
Така постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по поставения от касатора материалноправен въпрос дали установеният в ал.2 на чл.632 ТЗ едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност се счита спазен с подаване на молбата, съдържаща искането за възобновяване или в рамките на този срок следва да бъдат представени и доказателствата, удостоверяващи наличието на достатъчно имущество, съответно – депозиране на началните разноски по чл.629б ТЗ по сметката на съда. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ крайния изход на спора, тъй като разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ може да бъде приложена само ако в предвидения от закона срок не е поискано или не е допуснато възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.
Основателен е доводът на касатора за наличие на противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Така например в приложеното р.№ 42/08.02.2007 год. по т.дело № 601/2006 год. на ВКС-ТК, І т.о. е прието, че законовата хипотеза на чл.632 ТЗ /в редакцията, обн. в ДВ, бр.38/2006 год./ препраща към изпълнение на предвиденото в чл.629б ТЗ задължение за предплащане на разноските от страна на заинтересованото лице в указания му от съда срок и размер. В р.№ 627/29.06.2007 год. по т.дело № 274/2007 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. е прието, че производството по несъстоятелност се прекратява по реда на чл.632, ал.4 ТЗ, само ако в предвидения по ал.2 едногодишен срок не бъде поискано възобновяването му без да се обвързва посочения срок с представянето на доказателства, удостоверяващи налично имущество или предплащане на началните вноски по чл.629б ТЗ.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса по чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Т. отделение, 6 състав № 19/22.06.2010 год., постановено по т.дело по несъстоятелност № 34/2010 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: