4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
София, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4903 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ш. Ю. Б. срещу решение № 364 от 12.10.18г.по в.гр.дело № 459/18г.на Хасковския окръжен съд.С него е отменено решение № 266 от 10.05.18г.по гр.дело № 24/18г.на Районен съд –Хасково и вместо него е постановено друго, с което е отменено обективираното в нот.акт /№/ том ІІ, рег./№/, дело /№/.на нотариус с рег./№/, дарение на недвижим имот, представляващ ? ид.част от УПИ /№/ кв.4 по плана на [населено място],обл.Х., одобрен със заповед № 2454/1936г., с площ от 910 кв.м.,ведно с построената в имота къща с Р. от 70 кв.м.и навес, при запазено право на безвъзмездно ползване от страна на дарителката на описания имот, докато е жива, по предявения от Х. С. М. против Ш. С. М. иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД.
С определение № 215 от 14.03.19г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно трайната нужда от издръжка на дарителя и наличието на възможност на надарения да даде тази издръжка, като разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. от 21.01.13г.по т.д.№ 1/13г.на ОСГК на ВКС.
Съгласно приетото разрешение в ТР № 1/2013г.от 21.01.13г., при иск за отмяна на дарение на основание чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД не е налице проява на непризнателност,когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по- лошо положение от това на дарителя.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че по отношение на ищцата се е установило трайно състояние на нужда от издръжка, тъй като пенсията й, която е в размер на 260.95 лв не е достатъчна за задоволяване на месечните й разходи от храна,отопление и лекарства и тя се е нуждаела от допълнителни средства за издръжка към момента на предявяване на иска.Прието е,че е налице и втората кумулативна предпоставка за отмяна на дарението – ищцата надлежно е поканила ответника да й осигури издръжка, но такава не е била престирана от него.Обсъдени са доказателствата във връзка с обстоятелството дали ответникът разполага с възможност да дава издръжка, като е прието за установено, че той живее със съпругата си, няма задължения по закон за издръжка на други лица, семейството му е получило субсидия /за 2016г.в размер на 2154 лв; за 2017г. – 2036.45 лв/ от ДФ”Земеделие”,Обл.дирекция Х., както и че на 17.07.18г.е придобил чрез покупко-продажба имот в [населено място],за сумата 1500 лв. Направен е извод, че поведението на ответника е морално укоримо, тъй като не е преценил адекватно нуждите на ищцата, като не й е предоставил дори и минимални средства, които би могъл да отдели с оглед материалното и имущественото си състояние, за да я подпомогне, поради което е прието, че искът за отмяна на дарението е основателен.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че ищцата има трайна нужда от издръжка, както и че касаторът разполага с възможност да дава такава, като не е преценил, че същият е в тежко материално състояние.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ответницата по жалбата Х. С. М. моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като провери правилността на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването на касатора за неточно приложение на чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД.Дарението е едностранен договор, чрез който дарителят отстъпва безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В случай, че дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по съдебен ред на основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД. Нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономически живот в страната.От друга страна, съдът следва да съобрази и дали дареният има материална възможност, дали поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД се установява при съпоставка със средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума,която му е необходима за покриване на специфичните нужди.За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице към датата на подаване на исковата молба според статистиката,като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя.Сумата, съставляваща месечните средства,които дарителят има на свое разположение се формира от заплати,пенсии,добавки,спестявания, получени суми от продажби, наеми, и др.
В разглеждания случай не са ангажирани доказателства дали доходът на ищцата от пенсия в размер на 260.95 лв е достатъчен за покриване на елементарните й нужди от храна, консумативи, медикаменти с оглед възраст, здравословно състояние и др.индивидуални потребности. Назначаването на съдебно –икономическа експертиза е начин за изясняване какви са нуждите на дарителката от една страна и от друга – дали надареният има обективна възможност да дава издръжка.Данните по делото са, че ответникът е безработен и със съпругата са обработвали тютюн, като за 2017 г.са получили общо 3650 лв,от които 930 лв – субсидия за отглеждане на тютюна и 2720 лв – за предадения тютюн, или месечният доход на семейството общо е 304.16 лв.
За изясняване на делото от фактическа страна въззивният съд е следвало да упражни правомощията си по чл.195 ал.1 ГПК и да назначи съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за средномесечната издръжка на едно лице за закупуване на храна ,заплащане на консумативи и др.за процесния период, за да се направи съпоставка с възможностите на страните по делото съответно ответникът да даде, а ищцата да получи търсената издръжка.
Това налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд съобразно указанията в настоящото решение – чл.294 ал.1 изр.2 ГПК.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 364 от 12.10.18г. по в.гр.дело № 459/18г.на Хасковския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.