РЕШЕНИЕ
№163
гр.София, 22.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, –трето гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 2083 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Л. З. Д. срещу решение от 05.02.2008 г., по гр.д. № 3828/2006 г., на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.07.2006 г., по гр.д. № 5112/2005 г. на Районен съд – гр. С. и е уважен частично до размер на 4181,95 лева и 2820,76 лева, предявения от „А” ООД срещу Л. З. Д. иск за стойността на строително-монтажните работи на гараж № 2, с площ 25,30 кв.м., находящ се на партера в сградата на ул.”Х” № 4* със съответните 0,866 % идеални части от жилищната сграда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.06.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.61, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По отношение на ответника С. И. М. предявения иск е отхвърлен като неоснователен.
Ответникът по касационната жалба „А” ООД, чрез процесуалния си представител адвокат А, е депозирал писмено възражение, в което се оспорва възражението за недопустимост на съдебното решение и твърденията за нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за необоснованост на оплакванията за нарушение на материалния закон и се иска да бъде потвърдено въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба С. И. М., наследник по закон на починалия в хода на делото И. М. М. , не е депозирал писмен отговор и не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното:
Софийският градски съд е приел, че е сезиран с иск за стойността на извършени строително-монтажни работи (СМР) на самостоятелен обект в предвидена за построяване жилищна сграда в гр. С., в която Л. З. Д. е запазила за себе си право на строеж за находящия се в партера на същата сграда, на ул.”Х” № 4* гараж № 2, с площ 25,30 кв.м., със съответните 0,866 % идеални части от общите части на сградата. Прието е, че при първоначалното възлагане на строителните дейности, сградата не е изградена, поради което е сключен нов договор за доизграждане на започнатия строителен обект между част от собствениците и строителното дружество – ищец. Прието е също, че между страните по делото не е подписан договор за изработка, но сградата е достроена и има разрешение за ползване от 06.06.2006 г., което е станало със знанието и без противопоставянето на ответниците. По отношение на ответника С. И. М. предявения иск е отхвърлен като неоснователен, тъй като не е доказано правото му на собственост върху гаража.
За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел, че ищецът е предприел уместно работата по довършване на жилищната сграда, включително и на собствения на ответницата гараж в приземния етаж, поради което му се дължат разноските за изпълнените СМР, с които е довършен гаража и ответната страна се е обогатила. Решаващият състав е посочил, че с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства, следва да се ангажира отговорността на собственика, в чиито интерес е извършена работата, до размера на обогатяването му.
Касационната жалба на Л. З. Д. срещу решение от 05.02.2008 г., по гр.д. № 3828/2006 г., на Софийски градски съд, съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се възражение за недопустимост на въззивното съдебно решение, поради произнасянето на съда по иск, който не е бил предявен. Твърди се, че претенцията е за подобрения, която предполага установяване на фактическа власт върху вещта, с последиците по реда на чл.72-74 от Закона за собствеността (ЗС), а в конкретния случай няма данни за увеличената й стойност. Изложени са съображения, че съдът не е съобразил, че при липсата на актове в строителството по Наредба № 3 от 31.07.2003 г., не може да се прецени етапа на строителството и състоянието на обекта, преди дострояването на сградата. Твърди се, че работата не е предприета уместно, тъй като изграждането на сградата е забавено значително, още повече, че правото на строеж се е погасило. Отделно е посочено, че взаимоотношенията между участниците в строителството е следвало да се уредят с писмени договори, а няма възлагане на довършването на жилищната сграда на ищеца. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е неоснователна.
Постановеното решение е издадено в рамките на предоставената на съда правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Неоснователно е направеното възражение на процесуалния представител на ответната страна, за недопустимост на съдебното решение, тъй като същото е постановено без надлежно предявен иск, по следните съображения:
Поставеният за разглеждане правен спор е за присъждане на парична сума, представляваща стойността на извършените СМР на гараж и съответните идеални части от общите части на сградата, който е изграден от ищеца без възлагане на работата от ответниците. Правната квалификация на предявения иск се определя въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и петитума. От изложените фактически твърдения е видно, че с предварителен договор от 30.05.2003 г. е постигнато съгласие между част от собствениците на бъдещите обекти в жилищната сграда и ищеца, за нейното дострояване, но и за закупуване на отделни обекти от собствениците. Ищецът е предприел и извършил строително-монтажни работи, за които е знаел, че не са му възложени и е доизградил изцяло жилищната сграда и гаража на ответницата, поради което е без значение как точно са наименовани в исковата молба, разходите за строежа. Същественото в случая е, че се търси стойността на вложеното в строителството, с оглед на което правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение на гестора, за предприетата в негов интерес работа и при липса на противопоставяне от доминуса.
Доводът на процесуалния представител на ответницата, че не е доказан размера на извършените разходи за собствения й обект е несъстоятелен, тъй като от приложеното ценообразуване, което не е оспорено по надлежния ред, вещото лице е обосновало изводите за размера на задълженията от собственика. Неоснователни са в тази връзка и доводите, че не може да се прецени състоянието на строителния обект, преди започване на строителните работи от ищеца, тъй като липсват надлежни протоколи по наредба № 3/2003 г. Повдигнатия правен спор пред съда е за стойността на вложените средства при строителството на собствения на ответницата гараж, ведно с идеалните части от общите части на сградата, а не за етапа на строителството, в който е бил „замразен” строителния обект, поради което за установяването им са допустими всички доказателствени средства.становено е с помощта и на вещо лице, каква е била стойността на извършените разходи за обекта и съответните идеални части от общите части на сградата, към момента на извършване на СМР, което заключение също не е оспорено от процесуалния представител на ответницата.
Необосновани са оплакванията на касатора, че има нарушение на материалния закон, тъй като според действащите строителни правила, отношенията в строителството е следвало да се уредят писмено, а няма възлагане. В конкретния случай, не са налице договорни отношения, но строителните работи са изпълнени в интерес на двете страни и жилищната сграда е въведена в експлоатация през 2006 г., поради което собственикът дължи на гестора обезщетение до размера на обогатяването му. Правилно е възприето от решаващия състав, че установените между страните отношения във връзка с новоизградения обект водят до извода, че няма противопоставяне на собственика за изграждането на гаража и жилищната сграда.
Доводите на касатора за задълженията на първоначалния строител, който следва да изпълни същите строителни работи и му дължи полагащите се обекти в напълно завършен и годен за обитаване вид, правилно са отхвърлени като несъстоятелни, тъй като тези задължения са предмет на други облигационни отношения. В тази връзка е несъстоятелен и довода за неуместна работа на гестора, който не е обвързан от сроковете по сключения с нотариален акт № 170/1995 г., договор за учредяване право на строеж. С оглед данните по делото и липсата на оспорване на представените доказателства по надлежния ред, въззивният съд правилно е преценил, че собственикът дължи обезщетение на ищеца до размера на обогатяването, съобразявайки изводите на вещото лице в заключението му пред съда.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, а разноските в тежест на страните така, както са направени от тях.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 05.02.2008 г., по гр.д. № 3828/2006 г., на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.