ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
София, 26. февруари 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4012 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 79/20.03.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 25/2017, с което е отменено частично решение № 1107/10.10.2016 на Пернишкия районен съд по гр. д. № 01511/2016, като е уважен предявеният иск за заплащане на сумата 8.000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес при професионално заболяване по чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], П., представляван от адв. Хр. М. от АК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест относно факта влязло ли е в сила решение на ТЕЛК, на което ищецът основава правата си и по материалноправните въпроси за правното значение на решението на ТЕЛК за промяна в работоспособността за установяването на ексцес на професионалното заболяване; за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата Г. И. С., представляван от адв. Б. В. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото, респ. не са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника в периодите от 25.11.1985 г. до 01.04.1989 г. – в С. „Л.“, от 01.03.1994 г. до 17.01.2000 г. – в [фирма], от 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г. – в [фирма] и в [фирма], като „шихтовчик-газорезач“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 9 от КТ, поради „здравни противопоказания, считано от 08.11.2008 г. Съгласно приложените решения на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. И. Р.“ е прието като безспорно установено по делото, че ищецът има професионални заболявания „Хроничен бронхит, Обструктивен тип вентилаторна недостатъчност и Неврит на слуховите нерви, дискови хернии L4-L5 и L5-S1“. За претърпените от ищеца от тези професионални заболявания неимуществени вреди са присъдени обезщетения, включително и за влошаване на здравословното състояние на ищеца , констатирани с ЕР № 063/01.04.2009 и ЕР № 519/16.05.2012, видно от приложените гр.д.№ 1896/2009, 2010/2013, 5029/2012 и 5822/2013, всички по описа на ПРС (в решението на ТЕЛК от 2012 г. е посочено, че хроничният бронхит е със зачестили екзацербации, довели до изразени функционални нарушения от страна на дишането, с ХДН І ст. (50 % нетрудоспособност), а по отношение на заболяването „Неврит на слуховите нерви“ е отразено, че степента на увреждане се характеризира като „ тежко чуване“ със СЗ 56 дцб за ляво ухо и 54 дцб за дясното ухо, без корекция на К. (50% нетрудоспособност, като по предходното решение е бил 15%, т.е. констатирано е увеличение с 35%) или общо нетрудоспособността на ищеца е определена на 72 %, от които 30 % се дължат на общо заболяване и 66% – на професионално). С последното ЕР на ТЕЛК от 2015 г. му е определена 82% нетрудоспособност, като при отразяване на констатациите относно наличните заболявания, по отношение на хроничния бронхит констатациите съвпадат напълно с отразеното в предходното решение, докато по отношение на заболяването „Неврит на слуховите нерви“ е констатирано, наличие на увеличаване на степента на глухота и е определен по-висок процент на нетрудоспособност. Въззивният съд е изложил съображения, че решението на ТЕЛК, като официален удостоверителен документ за установените в него факти за наличието на влошаване на установеното професионално заболяване (за началната дата, за наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя). По делото е прието, че липсват доказателства препис от решението да е връчен на ответника (съгласно чл. 12 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, решенията на ТЕЛК подлежат на обжалване по реда на чл. 112 от Закона за здравето в 14-дневен срок от получаването им) и като е узнал в момента на получаване на препис от исковата молба, доколкото не са представени доказателства да е подадена жалба против решението на ТЕЛК, въззивният съд е приел, че същото не е обжалвано от осигурителя. Съгласно заключението на вещото лице по приета съдебно-медицинска експертиза, професионалното заболяване „неврит на слуховите нерви“ е в сравнително късен стадий и по отношение на него е налице промяна в хода му, като е налице прогресивно намаление на слуха в двете уши (при разпита вещото лице е посочило, че от „тежко чуване“ състоянието се е развило като „практическа глухота“, като е посочено, че има и следваща степен – „пълна глухота“). По отношение на другото професионално заболяване „хроничен бронхит“ е посочено, че влошаването се изразява в честите хоспитализации в рамките на този период, видно и от амбулаторните листи, които ищецът е представил е констатирано, че има по-чести обостряния на съществуващото заболяване. От показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е приел, че ищецът е със затруднено дишане и почти е изгубил слуха си, което му пречи, както в ежедневните дейности, така и при осъществяване на социални контакти, включително разговори по телефон или шофирането на автомобил. Съпругата на ищеца свидетелства, че здравословното състояние на съпруга й се е влошило през последните 7 – 8 години, като посещава редовно болница, където получава облекчение. Ето защо, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че е налице влошаване на състоянието на ищеца само по отношение на заболяването „неврит на слуховите нерви“, като по заболяването „хроничен бронхит“ за процесния период не е констатирано влошаване на състоянието Предвид изложеното, като основателен е приет искът за присъждане на обезщетение от влошаване на заболяването „неврит на слуховите нерви“ – поради професионалния характер на същото, причинната връзка между условията на труд, упражняван от ищеца при ответника и дружествата, чийто правоприемник е на основание чл. 123 и 123а КТ, както и предвид факта на влошаване на здравето, като се касае за ново състояние, свързано с допълнителни страдания, които ищецът търпи: по-висока степен на глухота, водеща до допълнителни неудобства и ограничения в ежедневието му, социалният му живот е сведен до минимум, тъй като не може да напуска дома си без придружител (не възприема какъвто и да било шум), като макар да не е свързано с болки, е съпътствано с постоянен дискомфорт от силния променлив шум, който има в ушите си. За да определи размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е приел, че сумата от 8.000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за страданията, причинени от влошаването на здравословното му състояние (без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание), като за разликата до присъдените 14.000 лв. първоинстанционното решение е отменено и искът за обезщетение на страданията, претърпени в резултат на заболяването „хроничен бронхит“ е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като неоснователно е отхвърлено и направеното възражение за изтекла погасителна давност, тъй като исковата молба е подадена на 25.04.2016 г., а тригодишният давностен срок по чл. 358 от КТ би изтекъл на 24.04.2018 г.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като процесуалноправният въпрос обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 1350/29.12.2010, ВКС, IV ГО по гр.д. № 1635/2010.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 79/20.03.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 25/2017.
УКАЗВА на касатора [фирма], П. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 160,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на квитанция за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.