О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 163/06.03.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4162 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 37/ 03.05.2017 г. по гр. д. № 63/ 2017 г. в частта, с която Бургаски апелативен съд, изменяйки решение 490/ 12.12.2016 г. по гр. д. № 1904/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, уважава исковете с правна квалификация чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), предявени от Комисията за отнемане в полза на държавата (Комисията), срещу Л. А. М., Н. Х. М., М. Л. М., А. Л. М. и [фирма].
Решението се обжалва от касаторите Л. А. М., Н. Х. М., М. Л. М., А. Л. М. и [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по множество повдигнати материалноправни и процесуалноправни въпроси. По същество касаторите се оплакват, че въззивното решение е недопустимо, тъй като не е бил спазен срокът по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); евентуално – че е неправилно. Претендират разноски.
Комисията, ответник по касация, възразява, че основания за допускане на касационния контрол няма (чл. 280, ал. 1 ГПК – в редакцията преди ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/ 2017 г. – арг. от § 74 от ПЗР), а решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд установи, че производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е образувано на 02.08.2006 г. – датата, на която уведомлението от Областна дирекция „Полиция“ – [населено място] по чл. 21 ЗОПДИППД (отм.) е постъпило в Комисията. На 18.09.2013 г. Комисията взема решение № 300 за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество от касаторите, придобито от престъпна дейност. Решение № 300/ 18.09.2013 г. се основава на резултата от приключилата проверка и на влязлата в сила присъда № 194/ 05.12.2012 г. по внохд № 117/ 2012 г. на БАС, с която Л. А. М. е признат за виновен в извършено в периода 1999 – 2005 г. престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Касаторът Н. Х. М. е негова съпруга, касаторите М. Л. М. и А. Л. М. – негови дъщеря и син, а касаторът [фирма] – контролирано дружество по смисъла на чл. 6, вр. § 1, т. 4 ДР на ЗОПДИППД (отм.).
Обжалваното решение е постановено по мотивирано искане на КОНПИ, постъпило в Бургаски окръжен съд на 18.09.2013 г. в изпълнение на взетото решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.). В отговорите на исковата молба, а след това – във въззивните жалби срещу първоинстанционното решение касаторите се позовават на неспазения от Комисията срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) в първата (административна) фаза на особеното производство по отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Въззивното решение е постановено при действието на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, който предвижда, че неприключилите до влизането на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват по реда и при условията на ЗОПДИППД (отм.).
С отговора на въпроса, даден в решение № 323/ 18.01.2018 г. по гр. д. № 5291/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО, се приема, че съгласно чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца, а по изключение комисията има право еднократно да продължи срока с три месеца. Изтичането на този срок прекратява правомощията на Комисията и в частност – нейната компетентност да вземе решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.). Изтичането на срока преклудира и материалното право на държавата за отнемане на имуществото от субектите, включени в персоналния обхват на закона.
Така разрешеният процесуалноправен въпрос е от значение за допустимостта на обжалваното решение. Решение № 300/ 18.09.2013 г. по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.) КОНПИ взема години след изтичане на максималния срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). Междувременно влезе в сила Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, но съгласно § 5 от неговите преходни и заключителни разпоредби, неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства във връзка с отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИПП, както и производствата по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред от Комисията. Следователно противоречието на обжалваното решение с решението на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК е от значение за неговата допустимост и след влизане в сила на ЗПКОНПИ. Настоящият състав е длъжен служебно да го допусне до касационно обжалване (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Повдигнатите от касаторите въпроси ще бъдат разгледани със заявените касационни основания в следващата фаза на производство, ако съставът пристъпи към обсъждане на правилността на въззивното решение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 37/ 03.05.2017 г. по гр. д. № 63/ 2017 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която исковете по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) са уважени.
Указва на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да заплатят по сметка на ВКС държавни такси, както следва:
· Л. А. М. и Н. Х. М. – сумата 19 247 лв.;
· М. Л. М. – сумата 8 356.60 лв.;
· А. Л. М. – сумата 1508.40 лв.;
· [фирма] – сумата 2 780 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежните документи, но не по-късно от изтичане на 1-седмичните срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.