Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
[населено място], 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Майя Русева
при секретаря Анжела Богданова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 948/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 407/ 21.04.2016 г. по жалба на А. С. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 18550 от 25.11.2014 г. по гр.д.№ 3413/ 2014 г., с което е изменен размерът на издръжката, която касаторът заплаща на дъщеря си Б. А. А. съгласно решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 73/ 2001 г., като А. С. А. е осъден да заплаща на Б. А. А. по 170 лв месечно със законната лихва върху всяка забавена месечна вноска, считано от 17.04.2013 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за обстоятелствата, които са релевантни при определяне на издръжката на дете и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да съобрази намалелите (в сравнение с момента на постановяване на първоинстанционното решение) доходи на осъденият да заплаща издръжка родител.
По материалноправния въпрос съдебната практика е уеднаквена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 16.11.1970 г., което не е изгубило значението си. И. на издръжката не е уреден в действащия СК по начин, който се различава съществено от уредбата по СК от 1968 г. (отм.), при действието на който е прието Постановление № 5/ 16.11.1970 г. С последното е дадено задължително тълкуване, според което възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна, тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Оттук следва, че когато доходите на задълженото да дава издръжка лице намалеят, това обстоятелство е винаги е релевантно при предявен иск за изменение на размера на вече присъдена издръжка. Намаленият размер на доходите обуславя намаляване на размера и на дължимата издръжка.
Когато намаляването настъпи в периода след постановяване на първоинстанционно решение по иск за увеличение на присъдена издръжка, дължима от родител на дете, при подадена жалба от задълженото лице въззивният съд е длъжен да съобрази новонастъпилото обстоятелство. Решението му трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания (решение № 217/ 26.05.2011 г. по гр.д.№ 999/ 2010 г., III г. о.). Поради това преценката на съда и за основателността на иска, и за размера на претенцията (когато същата е измерима), следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания, а не в деня на предявяването на иска.
Съдът по същество, включително въззивният, е длъжен да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, както и по събраните по техни искания доказателства във връзка доводите и възраженията им. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него актове). Когато страната твърди новонастъпило обстоятелство, което е релевантно за спорното право, съдът е длъжен да обсъди доводите й и да изложи мотиви дали фактът се е осъществил и има ли претендираното правно значение. Пренебрегването на това задължение е съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на постановения съдебен акт.
Обжалваното въззивно решение не съответства на посочената обвързваща практика на ВКС, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви относно твърденията на ответника за настъпило намаляване на размера на доходите му след подаване на въззивната жалба, за което са били представени доказателства. Той е приел декларативно, че „доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение”. Поради това обжалваният съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл.281 т.3 пр.1 и 2 ГПК и следва да бъде отменен. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата Б. А. е дъщеря на ответника А. А.. С влязло в сила решение по гр.д.№ 73/ 2001 г. на Софийски градски съд ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер 50 лв. Обстоятелствата, в сравнение с които е определена тази издръжка, са променени. Изминали са 13 години, ищцата понастоящем вече е навършила пълнолетие, но за времето от подаване на исковата молба до настъпването на основанието за прекратяване на издръжката, нуждите й от такава са значително увеличени. Същата е трябвало да закупува учебници, а същевременно здравословното й състояние е налагало разходване на средства и за лекарства. Изменени са обстоятелствата и при ответника – той е станал родител на други две деца, които са непълнолетни и понастоящем и които той отглежда и издържа заедно със съпругата си. До 01.01.2014 г. той е имал месечни доходи в размер около 1 050 лв, а съпругата му – по 426 лв. След 01.01.2014 г. ответникът реализира месечни доходи в размер 510 лв. Майката на ищцата, до навършване на пълнолетието й, е реализирала доходи от по 230 лв месечно. Съвкупното обсъждане на установените обстоятелства водят до извод, че ищцата се е нуждаела за процесния период от месечна издръжка в размер 200 лв. До 31.12.2014 г. баща й е бил в състояние да поема по-голямата част от тази издръжка, в размер 150 лв, като се има предвид необходимостта да издържа още две непълнолетни деца, а разликата да бъде поета от майката. От 01.01.2014 г. доходите на ответника са намалели почти двойно, поради което до навършване на пълнолетие на ищцата той е следвало да плаща 100 лв от дължимата й издръжка. След навършване на пълнолетие ищцата няма право на издръжка по чл.143 СК, поради което искът следва да се уважи за периода до 14.02.2016 г. По този начин следва да се разреши спора, като съответно се присъдят дължимите такси за производството. Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени, поради обстоятелството, че искът частично се уважава и частично се отхвърля.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение Софийски градски съд № 18550 от 25.11.2014 г. по гр.д.№ 3413/ 2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, определен с решение на Софийски градски съд по гражданско дело № 73/ 2001 г., по иска, предявен от Б. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] против А. С. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] вх.Б, като
ОСЪЖДА А. С. А. да заплати на Б. А. А. по 150 лв (сто и петдесет лева) месечна издръжка за периода 17.04.2013 г. – 16.01.2014 г. и по 100 лв (сто лева) месечна издръжка за периода 17.01.2015 г. – 14.02.2016 г., със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от датата на забавата до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. С. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, дължимите държавни такси за производството в трите инстанции в размер 212 лв (двеста и дванадесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: