Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
София, 11.12. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№1518/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 307, ал.2 във вр. с чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК.
Образувано е по молба на К. С. П., с която се иска отмяна на решение №5544/24.07.2015г., постановено по гр.д.№394/2014г. на Софийски градски съд, ГО, І-7 с-в.
В молбата се поддържа, че поради допуснати процесуални нарушения К. П. не е взел участие в производството по делото пред СГС, както и че не е бил надлежно представляван от особен представител. Сочи се се, че молителят постоянно е живял на адреса в [населено място],[жк] [улица], вх.”Б”, ет.6, на който адрес винаги е имало лице, което може да получи съобщение, призовки и книжа. Твърди се, че адресът никога не е бил посещаван от съдебен служител за връчване на съдебни книжа, както и че не е залепяно уведомление за делото на входната врата на блока. Оспорва се факта, че К. П. е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа се, че в нарушение на правилата по чл.47 ГПК не е бил назначен особен представител на молителя. Излагат се съображения, че поради нередовност на процедурата по призоваването му, молителят не е имал възможност в срок да се защити, бидейки лишен правото му да представи възражения на исковата претенция и да ангажира доказателства. Претендира се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
В срока по чл.306, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната по молбата банка „ Българо-Американски кредитна банка” АД /”Б.” АД/, в който се сочи, че молбата е недопустима като просрочена на основание чл.305, ал.1 ГПК. Отделно се оспорва основателността на молбата за отмяна по съображение, че изявленията на връчителя на съдебните книжа имат материална доказателствена сила за удостоверените от него факти, поради което решаващият съд правилно е приложил презумпцията на чл.47, ал.5 ГПК. Според ответната банка е нелогично да се приеме, че представеният отговор на исковата молба от името на К. П. не произхожда от него. Претендира се недопускане на молбата за отмяна, а при условията на евентуалност – същата да бъде оставена без уважение.
В проведеното открито съдебно заседание на 30.10.2019г.. процесуалният представител на молителя поддържа молбата по изложените в нея съображения. В представената писмена защита са детайлизирани оплакванията на молителя, свързани с нередовното му призоваване и липсата на назначен особен представител, като се излагат и доводи за неоснователност на претенцията на „Б.” АД по съществото на спора. Претендират се направените разноски за производството по чл.303 и сл.ГПК.
В отритото заседание процесуалният представител на ответната банка оспорва молбата за отмяна по съображенията, посочени в писмения отговор. В писмената защита, депозирана от ”Б.” АД, се поддържа, че К. П. е бил редовно призован от известен и наличен по делото адрес, поради което не е бил лишен от възможността да участва в делото. Отделно се излагат аргументи в подкрепа на становището на банката, че поставянето на неавтентичен подпис в отговора на К. П. на исковата молба, противоречи на житейската и правната логика. Сочи се, че производството по чл.422, ал.1 ГПК е продължение на заповедното производство, поради което за молителя е била известна възможността банката да предяви иск за установяване на вземането си, както и че оспорването от длъжника на подписа му години по-късно, застрашава интереса на кредитора.
Солидарният съдлъжник на молителя Б. В. Р., уведомен реда на чл.47, ал.1 ГПК за производството по молбата за отмяна, не е взел становище по същата.
ВКС, търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира следното:
Молбата за отмяна на К. П. е процесуално допустима като подадена в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК от узнаването на решението, тъй като призовката за доброволно изпълнение е получена на 05.12.2018г., а молбата за отмяна е депозирана на 05.03.2019г.
От материалите по приложеното гр.д.394/2014г. на Софийски градски съд, е видно, че производството по делото е образувано по исковата молба на ”Б.” АД против К. С. П. и Б. В. Р. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо двамата ответници, че същите солидарно дължат на ищцовата банка главница в размер на 500 000евро, представляваща част от непогасена главница от 598 000евро, дължима по договор за банков кредит ТЕ-01/10.12.2007г. и анексите към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 30.09.2011г. по ч.гр.д.№682/2011г. на РС-Тетевен.
Във връзка с уведомяването на ответника К. П. за делото чрез изпращането на съобщения и призовки, се констатира следното:
-без да има данни за изпращането на препис от исковата молба с приложенията на ответника К. П. в деловодството на СГС е депозиран писмен отговор на исковата молба от К. С. П. с вх.№29670/11.03.2014г, с положен подпис за К. С. П., в който отговор са направени възражения за недопустимост на производството по чл.422 ГПК пред СГС и за неоснователност на исковата претенция.
-съобщението за К. П. от 03.04.2014г. за допълнителната искова молба с указания за възможност за подаване на писмен отговор в двуседмичен срок, е върнато в цялост с отразяване от призовкаря от СГС Ц. П., че е посетил три пъти – на 04.04.2014г., 11.04.2014г. и 22.04.2014г. адреса на лицето в [населено място],[жк] [улица], вх.”Б”, ет.6, ап.22 ( това е адресът, посочен в исковата молба), но „никой не се е явил да получи книжата”.
-с разпореждане от 29.04.2014г. съдията-докладчик е поискал да се изготви служебно справка за адреса на ответника К. П..
-в приложената справка №І-7 394/2014г. от НБД Население е отразено, че К. С. П. е със същия постоянен и настоящ адрес: [населено място],[жк] [улица], вх.”Б”, ет.6, ап.22.
-с разпореждане от 07.05.2014г. съдията е указал да се залепи уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК.
-по делото е приложено уведомление-разписка, в което е удостоверено, че на 12.05.2014г. призовкарят Ц. П., е залепил уведомление на входната врата на блока.
-с разпореждане от 31.05.2014т. съдията е поискал от ищеца да посочи друг известен адрес на ответника К. П..
-с молба от 12.06.2014г. ищецът ”Б.” АД е посочил адрес на ответника в [населено място],[жк], [улица], задна къща.
-съобщението с указанието за отговор на допълнителната искова молба, изпратено на посочения адрес, е върнато в цялост с отбелязване от призовкаря М. В. от СГС, че „по сведение на съсед лицето няма да бъде на адреса в рамките на един месец”.
-с разпореждане от 02.07.2014г. съдията е разпоредил да се изпрати ново съобщение на адреса на [улица] към края на м.юли 2014г.
-изпратеното ново съобщение на 01.08.2014г. е върнато в цялост от призовкаря М. В. с отбелязване, че „търсеното лице не е на адреса, на който се намира счетоводството на фирмата на лицето”.
-с разпореждане от 26.09.2014г. съдията е приел, че К. П. е редовно уведомен за допълнителната искова молба, констатирайки, че П. е подал отговор на исковата молба.
-с разпореждане от 11.10.2014г. съдията е указал да се залепи уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК.
-призовката за К. П. за насроченото открито съдебно заседание за 10.03.2105г. е върната в цялост с отразяване от призовкаря Ц. П., че на 01.12.2014г. е било залепено уведомление на входната врата на блока с указание в двуседмичев срок К. П. да се яви в канцеларията на съда, но „никой не се е явил да получи книжата”
-отделно е приложена върната в цялост призовка за К. П., с отразяване от призовкаря Ц. П., че е посетил три пъти адреса на [улица], вх.”Б” – на 17.02.2015г., 23.02.2015г. и 26.02.2015г. и че е оставил съобщение да адресата да се яви в канцеларията, но „никой не се е явил да получи книжата”
-в откритите съдебни заседания на 10.03.2105г. и на 16.06.2015г. съдът е приел, че К. П. е бил редовно призован на основание чл.41, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК .
-съобщението за К. П. за постановеното по делото решение №5544/24.07.2015г. е върнато в цялост с отбелязване от призовкаря Ц. П., че три пъти е посетил адреса на [улица], вх.”Б” – на 28.07.2015г. 31.07.2015г. и 17.08.2015т. като е оставил съобщение, но „никой не се е явил да получи книжата”.
-с разпореждане от 11.09.2015г. съдията е указал да се залепи уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК.
-приложено е върнато в цялост съобщение от 29.09.2015г., в което призовкарят Ц. П. е отразил, че е пуснал ново съобщение в пощенската кутия на К. П., но че на позвъняването никой не е отворил и че не може да установи дали лицето живее на посочения адрес.
-с разпореждане от 28.10.2015г. съдията-докладчик е приел, че уведомлението за решението е редовно връчено на К. П. на основание чл.47, ал.5 ГПК.
От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел Л. Л. се установява, че молителят П. живее постоянно на адреса на [улица], вх.Б, ет.6, както и че на долния етаж живеят неговите родители. Свидетелят сочи, че входната врата стои затворена, но има външни звънци, включително такъв с името на домоуправителя. Според свидетеля домоуправителят или някой от съседите лесно биха могли да посочат къде живее К. П..
От заключението на вещото лице – графолог С. Ч., неоспорено от страните, се установява, че подписът, положен в отговора на исковата молба по гр.д.№394/2014г. на СГС с вх.№29670/11.03.2014г., не е изпълнен от К. П., от чието име изхожда.
Предмет на настоящото производството по чл.303и сл.ГПК е отмяна на влязлото в сила решение на СГС по гр.д.№394/2014г. единствено в частта му, с която е признато за установено, че К. П. дължи солидарно с Б. Р. на „Б.” АД сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 30.09.2011г. по ч.гр.д. №682/2011г. на РС-Тетевен. Солидарните длъжници, каквито са поръчителите по договора за кредит, не са необходими другари по см. на чл.216, ал.2 ГПК, поради което молбата на К. П. за отмяна на решението по чл.303 и сл.ГПК, не може да обуслови отмяна на влязлото в сила решение по отношение на другия длъжник Б. Р..
Неоснователно е искането на молителя за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а именно, че вследствие на нарушаване на правилата по чл.47 ГПК, молителят е бил лишен от възможността да участва в делото. Анализът на предприетите от решаващия съд действия по изпращане на съобщенията и на уведомленията до К. П. с оглед депозираната от ищцовата банка допълнителна искова молба сочи, че съдът стриктно е спазил изискванията на чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК (в редакцията към 2014-2015г. преди измененията – ДВ бр.86/2017г.), като се е съобразил с направените отразявания от връчителите на съдебните книжа. Приложените към делото съобщения и уведомления за К. П. са оформени от призовкарите в съответствие с изискванията за връчване по чл.44 ГПК. Изявленията на връчител –служител на съда, имат материална доказателствена сила за удостоверените от него факти, тъй като са направени от длъжностно лице в кръга на службата му, която доказателствена сила не е оборена от показанията на свидетеля Л.. Обстоятелството, че К. П. е бил познат във входа и че във входа има домоуправител, чиито звънец на външната входна врата на входа е бил обозначен, не опровергава по несъмнен начин отбелязванията на връчителя, че не е намерил ответника на адреса на 04.04.2014г., 11.04.2014г. и 22.04.2014г., и впоследствие на 17.02.2015г., 23.02.2015г. и 26.02.2015г., както и че не е намерил лице, съгласно да получи съобщението. От показанията на свидетеля не се установява също неистинност на факта, отразен в разписките към приложените съобщения, на залепването на уведомленията на вратата, пускането им в пощенската кутия, както и че К. П. не се е явил в канцеларията да получи книжата. Съдът е спазил и процедурата по чл.47, ал.3 и ал.4 ГПК (в предишната редакция) за указване на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника, след което е постановил изпращане на съобщение на този адрес. При това положение следва да се приеме, че съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК, приемайки съобщенията, адресирани до К. П. за отговор на допълнителната искова молба са редовно връчени.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.303, ал.1 т.6 ГПК за отмяна на решението на СГС в частта му, касаеща задължението на К. П. към „Б.” АД, произтичащо от поетите от него задължения като поръчител по договора за кредит. Доколкото от заключението на вещото лице-графолог по извършената почеркова експертиза по несъмнен начин се установява, че подписът, положен в отговора на исковата молба с вх. №29670/11.03.2014г., не е изпълнен от К. П., следва извода, че в случая са липсвали предпоставките по чл.41, ал.1 ГПК да се приеме от съда, че всички съобщения (изпратени след неавтентичния отговор на исковата молба) се смятат за редовно връчени. На основание чл.47, ал.6 ГПК (в редакцията преди измененията – ДВ бр.86/2017г.), К. П. е следвало да бъде представляван по делото от особен представител, назначен от съда на разноски на ищеца, на който особен представител да бъдат изпращани съобщенията, включително за решението по съществото на спора. Липсата на такова процесуално представителство в производството, лишило особения представител от правото да защити К. П. пред СГС и евентуално да обжалва решението, обуславя наличието на хипотезата на чл.303, ал.1 т.6 ГПК, а именно, че в нарушение на чл.47, ал.6 ГПК е допуснато разглеждане на делото без на страната да е бил назначен от съда особен представител, който да я представлява.
Неоснователно е възражението на ответната банка, че доколкото производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство и с оглед подаденото от него възражение по чл.414 ГПК, за молителя е била известна възможността банката да предяви иск за установяване на вземането си, т.е., че К. П. е могъл да разбере за заведеното срещу него дело и да се защити. Направеното в т.10б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тълкуване за връзката между заповедното производство и установителния иск по чл.422 ГПК, не се отнася до задължението на съда в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК да изпълни точно процедурата по чл.367, ал.1 ГПК за изпращане на ответника на препис от исковата молба с приложенията и с указание за представяне на писмен отговор в двуседмичен срок, прилагайки правилата за връчване на съобщения и призовки по глава VІ от ГПК. Що се отнася до твърдението, че не е житейски и правно логично трето лице да подава отговор на исковата молба от името на ответника, в случая меродавно единствено е обстоятелството, установено от експерта, че отговорът на исковата молба с вх.№29670/11.03.2014г. не е подписан от ответника или от негов пълномощник, което обуславя липсата на процесуалноправния ефект на отговора като факт, удостоверяващ редовно връчване на съобщението по см. на чл.41, ал.1 ГПК
По изложените съображения и на основание чл.303, ал.1, т.6 ГПК влязлото в сила решение №5544/24.07.2015г. по гр.д.№394/2014г. на СГС следва да бъде отменено в частта му, с която е признато за установено, че К. П. дължи солидарно с Б. Р. на „Б.” АД сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 30.09.2011г. по ч.гр.д. №682/2011г. на РС-Тетевен и делото следва да бъде върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на СГС.
С оглед разясненията, дадени в т.4 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, разноските в производството по отмяна на влязло в сила решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.
Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, търговска колегия, второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.6 ГПК влязлото в сила решение №5544/24.07.2015г., постановено по гр.д.№394/2014г. на Софийски градски съд, ГО, І-7 с-в. в частта му, с която е признато за установено по иска
по чл.422, ал.1 ГПК, че К. С. П. дължи солидарно с Б. В. Р. на „Българо-Американски кредитна банка” АД главница в размер на 500 000евро, представляваща част от непогасена главница от 598 000евро, дължима по договор за банков кредит ТЕ-01/10.12.2007г. и анексите към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 30.09.2011г. по ч.гр.д.№682/2011г. на РС-Тетевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на иска на „Българо-Американски кредитна банка” АД по чл.422, ал.1 ГПК спрямо ответника К. С. П. от друг състав на Софийски градски съд за прилагане на процедурата по чл.367, ал.1 ГПК по отношение на К. С. П. и за по нататъшни процесуални действия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: