1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
София, 17.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3028 /2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия
Производството е по чл. 303 т.1 ГПК.
Д. И. Д. е подал молба вх. № 8857 от 30.04.2018г. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжния съд Добрич № 51 от 23.02.2017г. по въззивно гражданско дело № 557/2016г.
Молителят твърди, че след постановяване на въззивното решение е открил ново писмено доказателство, което е от значение за делото. То доказва обстоятелства, имащи отношение към основателността на направените от него възражения за нищожност на придобивното основание на В. И. С. – ищец по уважения ревандикационен иск поради симулативност на договора за продажба, предмет на нот.акт № ….. /…..г., с който ищецът се е легитимирал като собственик, както и за придобивна давност. Новото писмено доказателство, представено с молбата за отмяна, e протокол за претърсване и изземване на процесното жилище по ДП 23/2012г. от 27.11.2012г.
Ответникът В. И. С. поддържа в писмения отговор по чл. 306 ГПК и съдебното заседание, че молбата за отмяна следва да се остави без уважение, тъй като не е налице основанието по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа, че представеното доказателство – протокол за претърсване и изземване не е от значение за делото, защото не съдържа данни, които биха могли да доведат до промяна в решаващите изводи на съда за симулативността на договора, от който черпи права ищецът, нито за основателността на възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност.
Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 474 от 22.10.2018г.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
С влязлото в сила решение № 51 от 23.02.2017г. по въззивно гражданско дело № 557/2016г. на Добричкия окръжен съд, е потвърдено първоинстанционното решение на Добричкия районен съд №857/29.07.2016г. по гр.д.№1400/2015г., с което е уважен предявеният от В. И. С. против Д. И. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС – прието е за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент № ….. , намиращ се в [населено място],[жк]бл. ….. вх…… ет…… с идентификатор …… ведно с принадлежащото му избен помещение и идеалните части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот, в който е построена и е осъден Д. И. Д. да предаде на В. И. С. владението на имота.
Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал своето право на собственост, основано на правна сделка – договор за продажба от 20.09.2012 г., сключен с нотариален акт № …../….. г. на нотариус Р.Г. вписан под № ….. в регистъра на Нотариалната камара, като е доказано и правото на собственост на неговия праводател. Възраженията на ответника за недействителност на договора за продажба като симулативен – сключен без заплащане на цена, за липсата на валидно придобито право на собственост от праводателя на ищеца и за придобиване на имота по давност, са приети за неоснователни. Съдът е изложил съображения, че в жилището са извършени довършителните работи след 2004г. от ответника Д. И. Д. и неговият брат И. И. Д. – праводател на ищеца. Към 2004г. те са живеели в апартамента на етажа над процесния и са правели ремонти до към 2008г., когато апартаментът е довършен за използване по предназначение. Същата година И. Д. предоставил на брат си за живеене процесното жилище за което му предоставил ключ. Въз основа на тези факти, въззивният съд е приел, че Д. И. Д. е бил държател на имота до 2013г. , когато сменил патрона на входната врата, но от този момент до предявяването на иска не е изтекъл необходимият по чл. 79 ал.1 ЗС срок, за да бъде придобито правото на собственост по давност.
Фактическият състав на поддържаното от молителя основание за отмяна по чл. 303 ал.1 ГПК поради новооткрити доказателства изисква тези доказателства да са от значение за решаващите изводи на съда, обусловили крайният изход на делото, да са съществували към момента на гледане на делото, но да не са били известни на страната или тя да не е могла да се снабди с тях.
Представеното с молбата за отмяна по настоящото дело доказателство е протокол за претърсване и изземване на процесното жилище по ДП 23/2012г. от 27.11.2012г. , в който в графата „обяснения на лицето за намерените и иззети от жилището предмети“, И. И. Д., посочен като собственик на имота от съставилия протокола разследващ полицай, е записано следното: “Не мога да дам обяснения тъй като имота се ползва от брат ми Д. Д., аз не съм влизал тук от 2008г.“ Протоколът е подписан от И. И. Д. и в тази част представлява частен свидетелстващ документ. Този документ се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на изявлението и при представянето му по делото съдът е длъжен да приеме, че то е направено от лицето, което го е подписало. Частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен когато съдържа неизгодни за издателя му факти. И в този случай обаче, направеното изявление трябва да се преценява от съда, наред с всички останали доказателства по делото. В случая обяснението на И. Д. в протокола за претърсване и изземване съдържа единствено признание за неползването от него на имота в периода от 2008 до 27.11.2012г. Това признание обаче само по себе си не сочи на непълнота на доказателствата, имащи значение за основателността на възражението на ответника Д. И. Д. за придобивна давност, защото решаващият съд не е отрекъл факта на ползването на имота от Д. И. Д. в периода от 2004 до 2012г. Съдът е приел, че в този период той е бил държател, тъй като имотът му е бил предоставен за ползване от собственика, а е манифестирал намерение за своене в по-късен момент, от когато до предявяване на иска не е изтекъл срока по чл. 79 ал.1 ЗС, за да настъпят последиците на давността. Изявлението пред разследващите органи на И. И. Д. не е от значение и за изводите на съда за неоснователност на възражението за симулативност на договора за продажба поради неплащането на цената, които съдът е обосновал с представените по делото писмени доказателства .
С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 400лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат по договора за правна защита от 15.11.2018г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. Д. вх. № 8857 от 30.04.2018г. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжния съд Добрич № 51 от 23.02.2017г. по въззивно гражданско дело № 557/2016г.
ОСЪЖДА Д. И. Д. да заплати на В. И. С. сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за производството за отмяна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: