О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 18.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№7034 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №273/30.05.13г. по гр.д.№192/13г. на Софийския окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е отменено частично решение №107/17.05.11г. по гр.д.№592/10г. на Ботевградския районен съд и е уважен предявеният от В. С. М. срещу М. И. Б. иск по чл.108 ЗС – ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на следния недвижим имот: УПИ ХVІІ-638 от кв.26 по плана на [населено място], [община], с площ от 445 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м., състояща се от дневна с кухненски бокс, две спални и санитарен възел.
Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил спорния имот от ответника с нотариален акт от 22.05.09г., за сумата от 8900лв., която според направеното отбелязване е изплатена напълно в брой. По силата на продажбата ищецът е станал собственик на имота, а ответникът го владее без правно основание, затова предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен. Приети са за недоказани възраженията на ответника, че продажбата е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като прикрива друг вид съглашение между страните – обезпечаване на паричен заем, което от своя страна е недействително, съгласно чл.152 ЗЗД; че продажбата е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.209 ЗЗД, тъй като съдържа уговорка за обратно изкупуване, както и че продажбата е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.152 ЗЗД – поради противоречието и със закона, тъй като с нея предварително е уговорен друг начин на удовлетворяване на кредитора по паричен заем, различен от предвидения в закона. Преди да разгледа подробно тези възражения въззивният съд е обсъдил указанията на ВКС, дадени с отменителното решение по делото, като е приел, че те се свеждат само до това да се обсъдят свидетелските показания, ангажирани във връзка с твърдението за относителна симулация на договора за продажба, без обаче да обвързват въззивния съд с конкретен извод по фактите и без да ограничават вътрешното му убеждение по тях. Прието е, че възраженията на ответника се основават на твърдения за договор за заем между бащата на ищеца /С. М./ и сестрата на ответника /К. Поповска/ за сумата от 5400лв., за което е бил издаден и запис на заповед от 29.04.09г. с падеж 30.12.09г. Тези твърдения не са установени чрез необходимото пълно доказване. Съдът се е позовал на несъответствията в свидетелските показания относно страните по този договор и размера на заема. Прието е, че записът на заповед е само косвено доказателство за наличието на договор за заем, а заявлението на С. М. до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и на изпълнителен лист във връзка с този запис на заповед представляват свидетелски показания в ненадлежна писмена форма, които не следва да се ценят. Съдът е приел, че не следва да обсъжда и съдебните решения по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, тъй като с тях само е признато вземането по записа на заповед от 29.04.09г., но не и каузалното правоотношение по договор за заем. В изпълнение на указанията на ВКС въззивният съд е обсъдил началото на писмено доказателство за наличието на симулация – писмените обяснения на ищеца, дадени пред служител на МВР в досъдебното производство, в които той признава наличието на такъв заем, както и свидетелските показания за това обстоятелство. Приел е, че обясненията на ищеца са само косвено доказателство, а свидетелските показания не могат да бъдат кредитирани. Показанията на свидетелката П. А. са неясни и не почиват на личните и впечатления, а тези на М. А. влизат в противоречие с писмените обяснения на ответника по прокурорските преписки и в досъдебното производство, както и в изявленията му по нотариалния акт за продажба, които представляват изходящи от него частни документи, които не могат да бъдат опровергавани със свидетелски показания. Освен това тези свидетелки са в роднински връзки с ответника, показанията им не се подкрепят и от обясненията на ищеца в досъдебното производство, както и от показанията на свидетелката М.. По второто възражение – за нищожност на продажбата на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.209 ЗЗД, въззивният съд е приел, че уговорката за обратно изкупуване не е установена нито в договора за продажба, нито със свидетелски показания, които са недопустими извън хипотезата на разкриване на симулация. А по третото възражение – за нищожност на договора за продажба поради противоречие с чл.152 ЗЗД съдът е приел, че дори да са доказани договорът за заем и съглашението, според което ищецът става собственик на имота на ответника, това съглашение не е предварително по смисъла на чл.152 ЗЗД и може да се тълкува като уговорка за даване вместо изпълнение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника М. И. Б.. Той счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е спазил указанията на ВКС, дадени с отменителното решение по делото. Тези указания били задължителни не само по отношение на допустимостта на свидетелските показания при условията на чл.165, ал.2 ГПК, но и за начина на тълкуване на вече установените факти и правните им последици. Според жалбоподателя съставът на ВКС е приел както наличието на договор за заем, така и уговорката за обратно прехвърляне на собствеността. Неправилно били преценени и доказателствата по делото. Несъответствията в свидетелските показания за страните и размера на договора за заем се обясняват с неговото новиране. Първоначално той бил сключен между бащата на ищеца и сестрата на ответника за сумата от 5400лв., а към момента на продажбата страни по него вече са били ищецът и ответникът, като размерът на заема е нараснал на 7000лв. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установявало както прикритото съглашение по заема, така и обстоятелството, че продажбата е привидна и обезпечава връщането на този заем.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. Когато отменителните решения на ВКС, постановявани по реда на чл.293, ал.3 ГПК, освен указанията по приложение на материалния и процесуалния закон съдържат и фактически констатации и правни изводи по отношение на обстоятелства, за които е събран необходимият доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по чл.294, ал.1 ГПК, тези констатации и правни изводи задължителни ли са за въззивния съд при новото разглеждане на делото.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие със задължителната практика на ВКС, отразена в решение №250 от 18.07.2013г. по гр.д.№634/11г. на ВКС, ІІ ГО.
2. Представлява ли признанието на факт, съдържащ се в изявление пред държавен орган, доказателство за съществуването на признатия факт и може ли същото да бъде опровергавано със свидетелски показания.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с определение №600 от 07.10.2002г. по ч.гр.д.№545/2002г. на ВКС, V ГО; определение №92 от 26.01.12г. по гр.д.№881/11г. на ВКС, ІV ГО и решение №484 от 11.06.2010г. по гр.д.№375/10г. на ВКС, ІV ГО.
Ответникът в производството В. С. М. оспорва жалбата. Счита, че поставените въпроси не са включени в предмета на спора и не обусловят правната воля на съда, обективирана в решението му, затова не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Освен това жалбата е неоснователна, тъй като действителните отношения между страните са по валиден договор за покупко-продажба, както е приел и въззивният съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че и по двата въпроса са налице основания за допускане на касационно обжалване. И двата въпроса са определящи за изхода на делото, въззивният съд е изразил становище по тях и то е обусловило крайния резултат. По тези въпроси е налице противоречие, което обосновава сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №273/30.05.13г. по гр.д.№192/13г. на Софийския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 60лв. и да представи по делото документ за внесената такса, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесената такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: