5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. София, 23 април 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря…………Аврора Караджова………………и с участието на прокурора………………….Искра ЧОБАНОВА…………………………………изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 242 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Постъпила е молба от осъдения Н. С. А. за възобновяване на нохд№ 43/11г. на районен съд гр.Дупница. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се излагат аргументи единствено относно допуснато нарушение на процесуални правила. Твърди се, че районният съд не спазил изискванията на чл.13 и 14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на релевантните обстоятелства, като взел предвид само доказателствата в подкрепа на обвинителната теза. Настоява се за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения – адв. Х. със същите аргументи и искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е процесуално недопустимо. Счита, че след като въззивният съд е бил сезиран само относно режима за изпълнение на наложеното наказание, в останалата част присъдата е влязла в сила, което налага извод, че искането е подадено извън срока. По същество прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно предвид липса на допуснати процесуални нарушения. Наложеното наказание счита за справедливо.
Осъденият не се явява в заседанието на касационния съд. От него е постъпила декларация, че не желае да присъства в съдебното заседание.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 123 от 26.11.2012г., постановена по нохд № 43/11г. по описа на районен съд гр.Дупница, Н. С. А. бил признат за виновен в това, че на 14.07.2008 г. в [населено място] брег, обл. Кюстендил, в съучастие като извършител с Ц. Г. И. се съвкупил с лице, ненавършило 14г. възраст – А. В. Д., като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на основание чл. 151, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. и чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.
Със същата присъда и за същото престъпление (извършено като непълнолетен) бил осъден Ц. Г. И. на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанието било отложено на основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от две години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила
Със същата присъда А. и И. били осъдени да заплатят в полза на А. Д. обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за А. и 7000 лв. за И., като претенцията била отхвърлена до пълния й размер като неоснователна.
В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на разноските по делото.
По протест на прокурор от районна прокуратура гр.Дупница било образувано внохд № 118/13г. на окръжен съд гр.Кюстендил. С решение №98 от 15.07.2013г. окръжният съд уважил протеста, като изменил режима на наложеното на Н. А. наказание „лишаване от свобода” на „строг”, и постановил изпълнението на наказанието в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
При преценката на допустимостта на искането за възобновяване, касационният съд намери, че срокът по чл.421, ал.3 от НПК е спазен. Това е така, защото подаденият протест срещу първоинстанционната присъда е имал като ефект пренасянето на делото за разглеждане в по – горна инстанция и запазването на висящността на процеса. За разлика от касационната инстанция, въззивният съд проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от посочените от страните основания и може да отмени или измени присъдата в необжалваната част или по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това – чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК. В този смисъл не може да бъде възприета тезата на прокурора, че част от присъдата била влязла в сила, още повече, че присъдата представлява единен съдебен акт. С влизането в сила на въззивното решение е започнал да тече шест месечният срок, в който осъденият може да поиска възобновяване на наказателното производство. Съпоставката на датата на въззивното решение и тази на постъпването на молбата за възобновяване (отпечатана върху клеймото на пощенския плик), налага извод, че са налице предпоставки за допускане до разглеждане на искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство.
Разгледано по същество, искането на осъдения е неоснователно.
В производството пред първата инстанция са били събрани взаимно кореспондиращи помежду им гласни доказателства, които изцяло подкрепят обвинителната теза. Фактът на осъществен полов контакт от осъдения със св. Д. на инкриминираната дата е приет от съда за установен на база нейните показания; тези на свидетелката Л. (на която пострадалата разказала за случилото се); на показанията на свидетелите К., Гущеров и Й. (на които осъденият А. показал заснет с мобилен телефон видеоклип от осъществения от двамата подсъдими по делото полов контакт с пострадалата) и не на последно място от депозираните от осъдения А. обяснения, в които той признал за осъществения полов акт. В обясненията си осъденият А. заявил, че знаел, че Д. е ученичка, но мислел, че е в осми клас. Предвид относително дългото познанство на пострадалата с А. и И. преди деянието, съдилищата се отхвърлили тезата на осъдения, че не му била известна истинската й възраст. С оглед липсата на противоречия в събрания доказателствен материал, оплакването за допуснати съществени нарушения при събирането и проверката на доказателствата се явява неоснователно.
Приетите за установени факти са съответни на правната квалификация по чл.151, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, с което законът е приложен правилно.
Наложеното на Н. А. наказание е в рамките на минималния предвиден за престъплението размер, поради което не се явява явно несправедливо. В жалбата не се сочат аргументи за наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха могли да доведат до определяне на наказание под предвидения минимум.
Поради изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. С. А. за възобновяване на нохд № 43/11г. на районен съд гр.Дупница и внохд № 118/13г. на окръжен съд гр.Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :