О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 28.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1352 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. И. и Р. П. М. против решение от 26.10.2012г. по гр.д.№ 359/2012г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 181/2`1.03.2012г. по гр.д.№ 895/2011г. на Кюстендилски РС досежно определените квоти, при които е допусната съдебна делба на апартамент № 24 на трети етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица]блок № 109 със застроена площ 56,41 кв.м. с идентификатор 41112.503.645.1.24 при квотги: за двамата касатори по 1/6 ид.ч. и за двамата ответници Л. К. Г. и И. К. М. – по 2/6 ид.ч. и в частта, с която е потвърдено решението на РС с което е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторите на масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и жилищен етаж, построена в УПИ .. от кв. 30 по плана на [населено място], [община].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон поради това, че е прието, че имота, получен в обезщетение за отчужден недвижим имот, собственост само на единия съпруг, е станал съпружеска имуществена общност защото е придобит по време на брака, за нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата относно това кога е построена жилищната сграда, за която е отхвърлен иска за делба и за нобоснованост
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: 1. кога се счита построена една сграда до степен „груб строеж” и поставяне на дограма и другите довършителни работи включени ли са в това понятие, 2.става ли съпружеска общност недвижим имот, който макар да е придобит по време на брака е заплатен със сума, съставляваща обезщетение за отчужден недвижим имот – лична собственост, което е отразено изрично в издадения констативен нот. акт. По двата въпроса се твърди основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата Л. К. Г. оспорва допускането до касация, защото въпросите са неотносими, а решението е правилно и съобразено със закона. Другия ответник И. К. М. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците /сега касатори / И. П. И. и Р. П. М. са синове от първия брак на П. И. М., починал на 07.04.2007г. Ответниците Л. К. Г. и И. К. М. са наследници, съответно сестра и брат на втората му съпруга А. К. М., починала на 14.02.2008г. Двамата наследодатели са сключили гр.брак на 23.07.1972г. Нямат от този брак деца. По делото не е спорно, че П. М. е притежавал в съпружеска общност с първата си съпруга недвижим имот, който е отчужден от държавата със заповед от 05.02.1981г. В заповедта като собственици са посочени П. М. и двамата касатори, придобили права по наследство от майка си. Стойността на отчуждения имот е била 29 356 лв. Всеки от собствениците е обезщетен с отделен апартамент, като на П. М. е предоставен процесния апартамент № 24 на стойност 14 799 лв. За този апартамент е издаден констативен нот. акт № 145,т.І/1988г. за апартамент, предоставен срещу отчужден недвижим имот, в който е вписана като собственик и втората съпруга на П. М.. В този нот. акт е посочено, че цялата стойност на дадения в обезщетение имот е покрита с дадената като обезщетение за отчуждения имот сума – 14 799 лв.. Тази констатация в нот. акт не е оспорена от ответниците, респективно не е оборена с никакви доказателства.
Възивният съд е приел, че отразеното в констативния нот.акт и начина, по който е платена цената е без значение предвид това, че имота е придобит по време на брака и са вписани в констативния нот. акт и двамата съпрузи, поради което е станал съпружеска общност.
По отношение на жилищната сграда, построена в придобит по дарение от втората съпруга А. М. недвижим имот, се установява, че архитектурният проект е одобрен на 13.01.1971г. – преди сключване на брака. От показанията на свидетелите Р. М., Н. С., В. К. и Л. К., съдът е направил извод, че до сключване на брака между наследодателите – на 23.07.1972г. сградата е била построена до степен на груб строеж, като довършителните работи не водят до придобиване на вещните права.
Първият поставен въпрос – кога се счита една сграда за довършена до степен груб строеж има отношение към предмета на иска за делба за жилищната сграда, но не обуславя допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като ЗУТ, пар. 5 т. 46 дава легална дефиниция на това понятие. Кога конкретно са извършени строителните работи до този етап по делото не е установено, но от показанията на цитираните свидетели се установява, че до сключването на брака между наследодателите сградата е била покрита. Същевременно показанията на другите двама свидетели за поставяне на дограма и превозване на баластра не противоречат на първите свидетелски показания, тъй като тези материали касаят довършителни работи. Съдебната практика е единна относно това, че довършителните работи в имот, изграден до степен „груб строеж”, дори да са извършени след сключване на брака не водят до придобиване право на собственост от другия съпруг, т.е. не водят до придобиване в режим на съпружеска общност.
Втория въпрос – става ли съпружеска общност недвижим имот, за който макар да е издаден констативен нот. акт по време на брака на името на двамата съпрузи, е получен като обезщетение за отчужден имот, индивидуална собственост само на единия съпруг и цялата цена е покрита с определената цена на отчуждения имот.
Последвалата трайна съдебна практика – ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ гр.о., Р № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС приемат, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. По този въпрос въззивния съд е приел противното, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2012г. по гр.д.№ 359/2012г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 181/2`1.03.2012г. по гр.д.№ 895/2011г. на Кюстендилски РС в частта за определените квоти, при които е допусната съдебна делба на апартамент № 24 на трети етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица]блок № 109 със застроена площ 56,41 кв.м. с идентификатор 41112.503.645.1.24 и вместо това е допусната делба при квоти: по 1/6 ид.ч. и за двамата ответници Л. К. Г. и И. К. М. – по 2/6 ид.ч. И. П. И. и Р. П. М..
Указва на двамата касатори И. П. И. и Р. П. М..да внесат за разглеждане на касационната жалба в тази част по същество държавна такса в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2012г. по гр.д.№ 359/2012г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на РС с което е отхвърлен иска за делба на масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и жилищен етаж, построена в УПИ.. от кв. 30 по плана на [населено място], [община]. по касационна жалба, подадена от И. П. И. и Р. П. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: