3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 04.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5227 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. И. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С., против въззивното решение № 3071 от 22 април 2013 г., постановено по гр.д. № 4032 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му, с която е отменено решение № 622 от 23 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 13957 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за отхвърляне на предявения от Т. М. П. срещу П. З. иск за установяване, че П. не дължи като погасени по давност сумите от 3521,03 лева и законната лихва върху главницата от 4867,17 лева, считано за периода 14 февруари 2000 г. – 2 декември 2005 г., за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, и вместо него е призната недължимостта на посочените суми, и в полза на ищеца са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че дори изпълнителното дело от 2001 г. да е било прекратено по силата на закона и това прекратяване да е настъпило на 6 април 2004 г., не може да се приеме, че за мораторната и възнаградителната лихва е приложим краткият три годишен давностен срок по чл. 111, б. „б” и „в” ЗЗД, тъй като не е съобразено правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и свързаната с него константна съдебна практика. Съдът не е съобразил и други обстоятелства във връзка с изпълнителното дело. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в нарушение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса с каква давност се погасяват вземанията за лихви, когато са присъдени със съдебно решение. Представят се решение на ВС и решение на ВКС по отменения ГПК.
Ответникът Т. М. П. от [населено място], в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си по предявения отрицателен установителен иск за дължимост на суми по изпълнително дело в обжалваната му част съдът приема, че за мораторната и възнаградителната лихви е приложим краткият три годишен давностен срок по чл. 111, б. „б” и „в” ЗЗД, считано от 6 февруари 2004 г., когато е било прекратено по силата на чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./ изпълнително дело от 2001 г. поради липса на заявено от взискателя в продължение на повече от две години искане за извършване на изпълнителни действия, а следващото прекъсване на погасителната давност е от 3 декември 2008 г. при подаване на молба от взискателя за образуване по същия изпълнителен лист на друго изпълнително дело. Въз основа на посочените обстоятелства съдът приема, че искът за недължимост на лихви за забава мораторна и уговорена възнаградителна върху главницата в общ размер на 3521,03 лева, е основателен. За законната лихва върху главницата от 4867,17 лева като законна последица по молбата по чл. 237 ГПК /отм./, дължима за периода 14 февруари 2000 г. – 2 декември 2005 г. (в размер от 3765,75 лева), също е изтекла погасителна давност.
К. съд приема, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора правен въпрос. Даденото от въззивния съд разрешение следва да се съпостави с разрешението, дадено от ВС в решение № 2648 по гр.д. № 1767/1978 г., І г.о. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (погрешно посочено от касатора като основанието по т. 1 на същия текст).
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 145,74 лева.
Тъй като даденото от въззивния съд разрешение е обусловено от въпроса за това откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./), предмет на тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, настоящият състав на касационния съд приема, че следва да спре производството по делото до постановяването на тълкувателно решение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3071 от 22 април 2013 г., постановено по гр.д. № 4032 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в обжалваната му част, с която е отменено решение № 622 от 23 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 13957 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. и вместо него по предявения иск от Т. М. П. срещу П. И. З. е прието за установена недължимостта на сумата от 3521,03 лева лихви за забава и законната лихва върху главницата от 4867,17 лева, считано за периода 14 февруари 2000 г. – 2 декември 2005 г., за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело.
УКАЗВА на П. З. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 145,74 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
СПИРА производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: