3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. София, 06 април 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря Аврора Караджова
и с участието на прокурора Мадлена ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 418 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. М. А. за възобновяване на нохд № 2068/11 г. на Районен съд гр.Русе. В искането се настоява да се ревизира сключеното между прокуратурата и осъдения споразумение, като се намали наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода.
В съдебно заседание осъденият А. не се явява, редовно призован, с отбелязване върху призовката, че не желае да присъства при разглеждане на делото пред ВКС.
Защитникът на осъдения – адв. Д., пледира за уважаване на искането за възобновяване, като настоява за намаляване на наложеното наказание, тъй като не били взети предвид всички смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства. В представеното пред касационната инстанция писмено становище като конкретни обстоятелства се посочват ниската стойност на предмета на престъпление и признаването на вината от страна на А..
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че молбата на осъдения е процесуално допустима, но неоснователна. Счита, че наказанието е било правилно определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 379 от 20.09.2011г., постановено по нохд № 2068/2011г. по описа на Русенски районен съд, било одобрено споразумение между осъдения А. и прокурор от Русенска районна прокуратура, с което М. М. А. бил признат за виновен в това, че на 29.05.2011г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие с Н. М. А. като извършител, отнел чужди движими вещи – телевизор „П.” и дистанционно управление за телевизор, на обща стойност 60 лв. от владението на В. С. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1 т.1 от НК му било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Споразумението, с което осъденият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1 т.1 от НК и се е съгласил да изтърпи наказание от осем месеца лишаване от свобода е подписано от него и защитника му адв. В.. В съдебно заседание пред районния съд осъденият М. А. е декларирал, че разбира за какво престъпление е обвинен; запознат е с текста на споразумението; подписал го е доброволно и е наясно с правните му последици.
Така изложените обстоятелства сочат на липса на нарушения на процедурата по чл.381 и сл. от НПК. Конкретни доводи за съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушение на закона или явна несправедливост на наказанието, не се съдържат в молбата на осъдения и в становището на неговия защитник.
Предвид изложеното и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. А. за възобновяване на нохд № 2068/2011 г. по описа на Районен съд гр.Русе, НО – 7 с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.