Решение №164 от 6.8.2010 по гр. дело №6810/6810 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                №  164
 
                                             гр.София,  06.08. 2010 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:
 
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №  1399 по описа  за 2009 год.
Подадена е касационна жалба от Н. ветеринарно-медицинска с. , гр. С., чрез процесуалния си представител адв. К, против решението от 04.03.2009г., постановено по гр.д. №27/2009г. на Софийски градски съд, в частта, с което е оставено в сила решението от 21.08.2008г. по гр.д. №17029/2006г. на Софийски районен съд за уважаване е уважен предявения от П. Н. С. от гр. С., срещу НВМС иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение констатира следното:
Указанията, дадени с определение №351 от 08.04.2010г. до жалбоподателя Н. ветеринарно-медицинска с. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 300лв., съгласно чл.84, т.1 от ГПК и чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не са изпълнени в дадения законов едноседмичен срок от съобщаването на указанията и до момента.
Съгласно чл.84, т.1 и т.2 ГПК държавата и държавните учреждения, и общините се освобождават от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски. В чл. 84 ГПК от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси. За държавата, държавните учреждения – чл. 84, т. 1 /първоначалната редакция на текста в ДВ, бр. 59 от 2007 г. и действаща редакция с оглед Решение №3 от 08.07.2008г. по к.д. №3/2008г. на Конституционния съд/ и общините – чл. 84, т. 3 от ГПК, освобождаването се отнася до исковете за публични държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи, публична държавна, съответно общинска собственост, по аргумент на противното от изключението, за което се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на държавната и общинската собственост на публична и частна – чл. 17, ал. 2 от Конституцията. В случая съдебно предявеното право няма публичен характер, поради което касаторът дължи заплащане на държавна такса.
На жалбоподателя са дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса, която за разглеждане на касационната жалба е в размер на 300лв. / съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета на основание чл. чл.73, ал.3 ГПК /.
Поради неотстраняване на допуснатите нередовности и на основание чл.286, ал.1,т.2 ГПК касационната жалба ще следва да бъде върната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба, подадена от Н. ветеринарно-медицинска с. , гр. С., против решението от 04.03.2009г., постановено по гр.д. №27/2009г. на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top