Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
С о ф и я , 07 юли 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 ю н и 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 601/2017 година.
По касационен ред се обжалва от защитника на подсъдимия В. Г. Х. от С. адв.адв.Е.Ц. от АК-Б. решение № 553 от 29.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 496/2016 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за изменянето му с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, което да доведе и до намаляване на размера на наложеното му наказание, което в този му размер счита за явно несправедливо.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Подсъдимият Х., лично и чрез защитника си адв.Ц. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по наведените в нея съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 1456 от 14.03.2016 г., постановена по НОХД № 34/2016 г. от Благоевградския окръжен съд подсъдимият В. Г. Х. от С., в момента в затвора в Б. д., е признат за виновен в това на 18.05.2011 г. в С., по непредпазливост да е причинил смъртта на Х. А. А. от същия град вследствие на умишлено нанесена му тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, причинена при нанесен му побой на 07.05.2011 г. в дома му в С. и на основание чл.124, ал.1, пр.1-во от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 8 години лишаване от свобода, от което на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат срокът на задържането му под стража, а с отделно определение № 1507 от 15.03.2016 г. по реда на чл.306, ал.1, т.2 от НПК съдът е постановил подсъдимият Х. да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия и от защитника му адв.К.К. от АК-Б., с допълненителни съображения към тях от служебния защитник адв.Л.Г. с развити оплаквания за нейната неправилност, процесуална и материалноправна незаконосъобразност и заради явната несправедливост на наложеното му наказание и алтернативни искания за отмяната й, преквалифициране на деянието му в по-леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.1, пр.последно от НК, което да доведе до прекратяване на наказателното производство, или до постановяване на нова присъда за пълното му оневиняване, или след преквалификация на деянието се претендира за намаляване на размера на наложеното му наказание, каквото искане се поддържа и при потвърждаване на възприетата правна квалификация поради несъответствието му на обществената опасност на деянието и на дееца като основно изискване за неговата справедливост.
С поставеното на касационна проверка решение на Софийския апелативен съд атакуваната присъда е потвърдена изцяло.
В касационната жалба защитникът на подсъдимия адв.Ц. отново навежда доводи за неправилен доказателствен анализ и от въззивния съд в разрез с процесуалните изисквания за формиране на вътрешното му убеждение по фактите, за неправилно приложение на материалния закон и за явното несъответствие на размера на наложеното му наказание с две алтернативни искания за преквалификация на деянието в по-леко наказуемото престъпление по чл.124, ал.1, пр.последно от НК и намаляване на размера на наложеното на подзащитния й наказание, включително и при потвърждаване на възприетата квалификация на деянието по чл.124, ал.1, пр.1-во от НК.
Само за пълнота следва да се посочи, че касационна жалба против въззивното решение е била подадена и от подс.Х., счетена от съдията-докладчик за нередовна и тъй като в дадения му срок за отстраняване на нередовностите те не са били отстранени, с разпореждане от 06.02.2017 г. същата е била върната на основание чл.351, ал.4, т.1 от НПК. То е било обжалвано с частна жалба и с определение № 54 от 10.05.2017 г. по ч.н.д. № 438/2017 г. на ВКС-ІІ н.о. същата е оставена без уважение, като неоснователна, което следва да се съобрази с оглед пределите на касационната проверка.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законовия срок и от страна с право на жалба, против подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Съществените нарушения на процесуалните правила касаторът вижда в противоречивостта на фактическите изводи на съда относно отразените в болничната документация наранявания на пострадалия Х. А., сочещи на причинена му лека телесна повреда с констатациите при аутопсията на трупа му и възприетите заключения на експертите по изслушаните СМЕ, даващи основание за съмнение за упражнено впоследствие насилие над пострадалия, изключващо приложената по-тежко наказуема квалификация на извършеното спрямо него от подсъдимия. В тази връзка под въпрос се поставя адекватността на оказаната му медицинска помощ, като се аргументира и „съпричиняване” на вредоносния резултат от „самия пострадал” и от обгрижващия го негов роднина св.П., държал го под ключ в периода от 11 до 18.05.2011 г., когато починал. Причина за тази противоречивост на въззивното решение защитникът вижда в игнорирането на „значителен обем доказателства”, останали необсъдени по изискуемия се от закона начин, довело до вътрешна противоречивост на решението, последвано от неправилно приложение на материалния закон и до потвърждаване на несправедливото осъждане на подс.Х. на наказание, надхвърлящо целите на чл.36 от НК, при несъобразяване на съпричиняването на резултата от пострадалия и „от страна на неговите близки – св.П. и останалите негови роднини”, както и на напредналата възраст на А..
Следва да се отбележи, че всички тези доводи, в значително по-разширен вариант, са били поднесени пред двете инстанции по фактите и по тях съдебните състави са изложили пространни и убедителни съображения. За разлика от последователното изложение на въззивния съд относно възприетите факти (стр.7-13 от мотивите на решението му), защитникът на подсъдимия обосновава доводите си за „взаимно изключващи се констатации и изводи” с фрагменти от анализа на съда на част от доказателствените източници. Твърде несериозно се коментират несъответствията при отразяване в медицинската документация на състоянието на пострадалия А. при приема и при престоя му в болничното заведение с видимите му травми по главата, тялото, слабините, затрудненията при хранене и уриниране и това при изписването му за домашно лечение. Именно защото се е фокусирал върху констатираните противоречия между тези доказателствени източници първоинстанционният съд е назначил и изслушал допълнителните СМЕ, неоспорени от страните, подробно анализирани от него свързано с показанията на свидетелите Г.П., Ил.М., Е.Д., Г.М., Г.М., О.П., В.Б., Бл.Х., Б.Н., А.Б., В.Д. и приложените по делото писмени доказателства, а апелативният съд не е имал основание да не се съгласи с направените фактически изводи.
Безспорно е установено, че подобно агресивно поведение подс.Х. е имал и в предходни години, за което е бил наказван по административен ред, осъден е за причиняване на средна телесна повреда на полицейски орган, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, в обитавания и от него имот в С., както и спрямо пострадалия А. и приживе спрямо съпругата му, прогонвайки ги от дома им за известно време. Това потвърждава твърденията на Хр.А. пред близките му – братя, сестра, племенници и в депозираната пред полицейския служител св.В.Д. жалба, че именно В. Х., в пияно състояние, късно вечерта на 07.05.2011 г. му е нанесъл жесток побой със силни удари с юмруци и ритници по главата, тялото, слабините, без възможност да се защити ефективно. Това определя постъпката на Х. не като случаен битов инцидент, особено при установените причини и мотив – алкохолната злоупотреба от подсъдимия с личностовото му разстройство на фона на имотни обструкции за прехвърления дял от обитаваната от двамата къща в С. на св.Бл.Х., като подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без симптоматика за травмена промяна на личността му или за наличие на епилептична болест. На тази основа правилен е изводът на съда за безспорно доказано авторство на деянието в лицето на подс.Х..
Във връзка и с реторичния въпрос на защитата за недобросъвестност на болничния персонал при отразяване състоянието на пострадалия в ИЗ и при изписването му от здравното заведение (а въз основа на това и в медицинското освидетелстване по писмени данни от д-р А.К.) окръжният съд е направил необходимите процесуални усилия да изясни доколко видими са били счупванията на ребра двустранно и последиците от черепно-мозъчната травма на А. при проведените рентгеново и КТ-изследване на главен мозък, като е назначил и възприел допълнителните две СМЕ с участието на различни специалисти по медицина, въз основа на които и на кредитираните свидетелски показания на А.Б., Ст.П., В.М., В.Ш. е отрекъл да е налице лекарска небрежност при диагностицирането и лечението на травмите на Хр.А., при категоричното им заключение причината за смъртта му да е закритата черепномозъчна травма с прогресивно нарастващия мозъчен оток поради контузия на мозъка, клинично проявила се в един по-дълъг период от получаване на увреждането до появата на животозастрашаваща симптоматика. Отречено е от експертите д-р М.Г., д-р Н.В. и д-р Д.З. в двете СМЕ, при проведеното на 09.05.2011 г. КТЕ на главен мозък да е имало възможност да се установят данни за мозъчна контузия, а с оглед описаната от пострадалия стандартна симптоматика изписването му на 11.05.2011 г. с назначени два контролни прегледа на 16 и 25.05.с.г. е съобразно изискванията за проведеното му консервативно лечение и указания за бъдещо наблюдение. Същите отричат да са налице пропуски в действията на лекуващия персонал и че пристъпването към по-активно клинично поведение не е гарантирало друг краен резултат за пациента. Отречена е тезата на подс.Х. на пострадалия А. да е бил нанесен побой от другиго в следващ 07.05.2011 г. период било в здравното заведение, било след изписването до настъпване на смъртта му, изхождайки от давността на причиняване на констатираните при аутопсията му травматични наранявания. Или, превратно коментираните от защитата отделни факти от цялостната възприета от съда фактическа обстановка не води до извод за „диаметрално вътрешно противоречие на заключенията на вещите лица”, за някакво съпричиняване на вредоносния резултат, още по-малко – от страна на самия пострадал и „неговите близки”.
ВКС намира, че доказателственият анализ на въззивния съд е в съответствие с процесуалните изисквания, доказателствата са оценени според действителното им съдържание и житейска логика, в тяхната пълнота и взаимосвързаност, липсва претендираната противоречивост и превратност на приетите за установени фактически обстоятелства, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за намеса на настоящата инстанция.
При категорично установеното авторство на подс.Х. за умишлено причиняване на тежките травматични увреждания на пострадалия А., довели до постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота и до неговата смърт е приложен законът, който е следвало да се приложи. Умисълът му правилно е изведен от обективно извършените от него действия по нанасяне на множество и силни удари с юмруци и ритници в главата, тялото, слабините на пострадалия А., причинявайки му закрита черепно-мозъчна травма и поставяйки началото на непрекъснат болестен процес, довел неминуемо до смъртта му, въпреки оказаната му медицинска помощ при намалените компенсаторни възможности за преодоляването й с оглед напредналата му възраст. Продължителността и интензивността, множеството и насочеността на нанесените удари в жизненоважни части от тялото му и обективно причиненият вредоносен резултат обосновават категоричния извод за наличие на пряк умисъл у подсъдимия за причиняване на тежката телесна повреда на пострадалия, довела до смъртта му. Законосъобразен е изводът на съда за осъществяване с деянието му на всички елементи от обективния и субективен състав на престъплението по чл.124, ал.1, пр.1-во от НК, поради което неоснователни се явяват доводът за неправилно приложение на материалния закон и искането за преквалификация на деянието в престъпление по чл.124, ал.1, пр.последно от НК. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на въззивното решение.
Претенцията за намаляване на размера на наложеното на подс.Х. наказание и при запазване на правната квалификация на деянието се обосновава с аргументи за „съпричиняване на настъпилата смърт от страна на пострадалия … и от страна на неговите близки – св.П. и останалите негови роднини”, както и при отчитане на напредналата му възраст. При липса на конкретни данни в касационната жалба в подкрепа на тези доводи, свързано обаче с допълнението към въззивната жалба на защитника адв.Л.Г., дадените им от въззивния съд отговори са правилни, логични и достатъчно убедителни. Многобройността, тежестта и целенасочеността на нанесения на пострадалия А. сериозен побой охарактеризират инкриминираното поведение на подсъдимия като проява на особена жестокост, обусловена от алкохолната му злоупотреба и неоснователните му имуществени претенции към него. При установените по делото фактически обстоятелства няма каквото и да е основание за възприемане на възражението на защитата за някакво „съпричиняване” на тежкия резултат от страна на „другите замесени лица – лекуващите лекари, личния лекар на пострадалия и св.П.”, а още по-малко на приведения в описаното тежко състояние пострадал заради „неговото собствено бездействие да потърси медицинска помощ”. Няма как като смекчаващо обстоятелство да се приеме напредналата възраст на А., обратно, с нищо непредизвиканият жесток побой над този възрастен човек е много по-укоримо и от житейска гледна точка.
ВКС намира, че при съобразяването на всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.Х. обстоятелства апелативният съд основателно се е съгласил с отмереното от окръжния съд наказание при лек превес на отегчаващите обстоятелства в размер на 8 години лишаване от свобода. Няма основание за неговото намаляване и не е налице изискуемото се явно несъответствие на наказанието на обществената опасност на деянието и на дееца, поради което не е налице касационното основание и по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Жалбата на защитника на подс.Х., като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила.
Във връзка с отправеното от подсъдимия искане за промяна на мярката му за неотклонение в представените писмени съображения ВКС намира, че при така утвърденото му осъждане и съгласно разпоредбата на чл.340, ал.3 от НПК няма основание за промяна на същата от „задържане под стража” в по-лека такава, а оплакванията му за влошено здравословно състояние следва да се преценяват при изпълнение на наложеното му наказание от компетентните за това органи, съответно и къде то да се изпълнява с оглед промените в ЗИНЗС.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 553 от 29.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 496/2016 г. от Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :