О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 05.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.02.две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №984 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Л. С. Р. чрез адв. А, с вх. №44876/ 31.08.2009 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.08.2009 год. срещу решение от 17.07.2009 год. по в.гр.д. №1388/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІ-г състав в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, въззивният съд го е уважил частично, като, касаторката-ответница по делото е осъдена да заплати на основание чл.92 ал.1 ЗЗД на Е. „Е” сумата 1100 лв. неустойка за забава за периода от 05.04.2004 год. но 08.06.2006 год. С решение №159 от 20.12.2007 год. по гр.д. №12491/2006 год. на Софийския районен съд, ГК 47 състав е уважен предявеният от ЕТ”Е” и подържан от неговия правоприемник Е. В. Р. против касаторката Л. С. Р. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 215 лв. дължимо възнаграждение по договор за изработка на козметичен прибор, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Със същото решение е бил отхвърлен искът с правно основание чл.92 , ал.1, ЗЗД за сумата 2 169 лв. неустойка за забава, тъй като съдът е приел, че уговорен неустойката в размер на 0.3% дневно, изчислявана като ежедневна капитализирана лихва върху неплатената част от главницата, без ограничен краен предел, е нищожна , като противоречаща на добрите нрави- чл.26, ал.1 ЗЗД. По повод жалба на ищеца с обжалваното решение от 17.07.2009 год. по в.гр.д. №1388/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІ-г състав е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1100лв. Прието е, че клаузата, с която е определена неустойка без краен срок, не е нищожна, но е уважено възражението на основание чл.92, ал.2 ЗЗД за прекомерност. Въззивният съд е определил сключеният договор за изработка като едностранно търговска сделка, поради което забраната на чл.309 ТЗ е неприложима. Размерът на дължимата неустойка е намален на сумата 1 100 лв., в какъвто размер е и уважен искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Касаторката Л. Р. твърди, че обжалваното решение, в частта, с която е уважен искът за неустойката, е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Подържа, че уговорената в процесния случай ежедневна капитализирана лихва върху сумата 215 лв., възлизаща на 2168 лв. за периода от забавата- 05.04.2004 год. до предявяване на иска- 08.06.2006 год. е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Като основание за достъп до касация подържа основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно разрешаването на правния въпрос за действителността на неустойката по търговска сделка, уговорена без ограничен краен предел, в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на довода си е представила решение №16 от 16.06.2009 год. по т.д. №430/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. П. са и служебно известните на съда решение№544 от 29.05.2006 год. по т.д. №31/2006 год. на ВКС, ІІ Т. О., Решение №30 от 08.02.2007 год. по т.д. №785/2006 год. на ТК и решение №218 от 27.03.2007 год. по т.д. №750/2006 год. на ВКС, І Т. О.
Ответникът по касационната жалба я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Решението на Софийския градски съд в обжалваната част следва да се допусне до касационен контрол. Основният правен въпрос за ограничаване свободата на договаряне от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави и при сделките, регулирани от ТЗ, е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.2009 год. по в.гр.д. №1388/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІ-г състав в частта, с която след отмяна на решение №159 от 20.12.2007 год. по гр.д. №12491/2006 год. на Софийския районен съд, 47 състав, в частта с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1 100 лв., касаторката-ответница по делото Л. С. Р. е осъдена да заплати на основание чл.92 ал.1 ЗЗД на Е. „Е” сумата 1100 лв. неустойка за забава за периода от 05.04.2004 год. но 08.06.2006 год.
УКАЗВА на жалбоподателката на основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението да внесe по сметка на ВКС сумата 22 лв. и да представи доказателство за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: