О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София 22.04.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 713 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата А. К. С., чрез адв. С. Ю. против решение № 768/11.05.2012 г.по гр. дело № 901/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3976/11.11.2011 г. по гр. дело № 3719/2011 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И. Х. С. и А. К. С. върху недвижимия имот – апартамент със застроена площ от 58.60 кв.м., ведно с изба № 106 с площ от 4.67 кв.м. и 0.727 % ид.части от общите части на сградата с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], № 5, вх.АБ, ет.4,ап.29 при делбени части 5/6 ид.части за И. С. и 1/6 ид.част за А. С..
Жалбоподателката поддържа основание за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос, който съдът доуточни и конкретизира както следва – в хипотеза на притежаван имот от единия съпруг преди брака, който е отчужден по реда на чл. 95 З./отм./ обща вещ ли е на двамата съпрузи, ако заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 5/31.10.1972 г. – т.III.
Ответницата по жалбата И. Х. С., чрез адв.Н.А. в писмен отговор е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството по делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Предмет на иска за делба е апартамент № 29 с идентификационен № * по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], № 5, вх.Б, ет.4,ап.29 със застроена площ от 58.60 кв.м. с прилежащи части – изба № 106 с площ от 4.67 кв.м. и 0.727% ид. части от общите части на сградата.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на А. Н. С. починал на 16.03.2010 г. – жалбоподателката А. К. С. – майка и И. Х. С. – съпруга. Прието е, че бракът между наследодателя С. и И. С. е сключен през 1981 г. и от сключването му до смъртта са изминали повече от 10 години. Прието е, че с нот.акт № 93/31.05.1985 г. наследодателят е признат за собственик на процесния апартамент на основание решение на Общото събрание на Ж.”З.-1” за разпределение на обектите в построената жилищна сграда между членовете на кооперацията.
Съдът е приел наличие на данни по делото, че със Заповед № СД-116/01.08.1979 г. на наследодателя като собственик на отчужден имот е определено да се обезщети с апартамент, описан в нот. акт № 93/31.05.1985 г. на стойност 10 164 лв. Прието е, не е оборена презумпцията за съвместен принос на съпрузите при придобиване на имота през време на брака, тъй като според съда не са представени доказателства за отчуждения имот и на какво основание наследодателят го е притежавал, съответно каква е била стойността му. При тези съображения съдът е направил извода за недоказано възражение на жалбоподателката, че процесния имот е лична собственост на наследодателя. Въззивният съд е приел, че имота е придобит през време на брака на наследодателя и съделителката И. С., че бракът е продължил повече от 10 години, поради което като преживяла съпруга С. получава 2/3 ид.части от наследството на съпруга – от 1/2 ид.част от прекратената СИО или 2/6 ид.части и ? ид.част на лично основание от прекратената СИО. Делбената част за преживялата съпруга от процесния апартамент съдът е определил на 5/6 ид.части, а на жалбоподателката А. С. на 1/6 ид.част.
По правния въпрос:
Основателни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. С ППВС № 5/31.10.1972 г. т. III е застъпено становището, че когато срещу имот, който единият съпруг притежава преди брака или по наследство или дарение, отчужден по надлежния ред – чл.55в ЗПИНМ/отм./, получи вместо обезщетение друг имот/жилище/ и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма полученият имот-жилище остава индивидуална собственост на съпруга, чиито имот е отчужден. Прието е, че в този случай е налице пълно преобразуване, настъпило по отношение на индивидуално притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което той запазва индивидуалното си право на собственост върху придобитото по този начин ново имущество, макар това да е станало през време на брака. Хипотезата е приложима и за случаите при отчуждаване на имоти по реда на З./отм./.
Съдът е разрешил правния въпрос в отклонение от цитираното разрешение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 768/11.05.2012 г. по гр.дело № 901/2012 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 15557/11.06.2012 г., подадена от А. К. С., [населено място], ж.р.”Т.”,[жилищен адрес]0, чрез адв.П.Ю..
Указва на жалбоподателката А. К. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 30 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: