3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
С., 7.02 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1119 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. М. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-М., против въззивно решение от 16.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 162 по описа за 2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което като е потвърдено решението от 06.04.2012 г. по гр.д. № 697/2011 г. на Монтанския районен съд, е уважен предявеният от Б. В. И. от [населено място] против И. М. И., иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на постановените с решение по гр.д. № 1309/2002 г. по описа на Монтанския районен съд мерки за упражняване на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете – Д. И. И. ЕГН [ЕГН], за осъществяване на лични контакти с детето и заплащането на издръжка, като родителските права са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти с бащата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, по време, когато майката не е в платен годишен отпуск, определена е месечна издръжка в размер на 67,50 лв., считано от влизане на решението в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 59, ал. 9, вр. с ал. 4 СК относно критериите и доказателствата, касаещи преценката за наличие на обстоятелства, обуславящи изменение на мерките относно упражняване на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете с оглед защита интересите на детето, за който твърди, че е обусловил изхода на делото и е решен в противоречие със задължителната съдебна практика и сочи като такава разрешенията, дадени в ППВС № 1/1974 г., както и процесуалноправният въпрос относно това, длъжен ли е съдът да изслуша и обсъди в решението си становищата на двамата родители на детето, а също и на близки на детето при спор за упражняване на родителските права в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК, от значение за изхода на спора, за който твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 1/1974 г. и решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Б. В. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. З. А. – М. от АК-М. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, неоценяем иск по чл. 59, ал. 9 СК и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановено решението по гр.д. № 1309/2002 г. по описа на Монтанския районен съд, тъй като са доказани твърденията в исковата молба за неполагане на необходимите грижи за детето от страна на бащата и за негово поведение, поставящо детето Д., 11 годишен, в състояние на риск по смисъла на З.. Прието е за установено по делото от социалния доклад и гласните доказателства по-добри родителски качества на майката, подходящи условия, при които детето да живее при нея и независимо, че то е изявило желание да живее с баща си, съдът е приел, че в негов интерес е родителските права да бъдат упражнявани от майката.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като противоречи на приетото в ППВС № 1/1974 г. и решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос съставлява преформулирани касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, на които ще бъде даден отговор, тъй като Върховния касационен съд приема довода за допускане до касационно обжалване по въпроса за процесуалните задължения на съда по чл. 59, ал. 6 СК.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 16.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 162 по описа за 2012 г. на Монтанския окръжен съд.
Указва на И. М. И. от [населено място], [улица], в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и представи документ затова в деловодството на съда, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: