Р Е Ш Е Н И Е
№165
София,08 април 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Фиданка Пенева
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева.
наказателно дело № 50/2011 г.
Касационното производство е образувано по саморъчно изготвена жалба от подсъдимия А. Х. срещу въззивно решение № 173/15.12.2010 година постановено по в н о х д № 423/2010 година, по описа на Варненския апелативен съд.
В жалбата са въведени всички касационни основания, но само по основанието за явна несправедливост на наказанието /чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК/ са изложени съображения. Искането е за намаляване на наказанието и алтернативно на това, за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция подсъдимият Х. се явява лично и с назначения от ВКС защитник – адвокат Д. Б. от САК, който пледира за уважаване на жалбата и намаляване на наложеното наказание. Поддържа, че съдилищата неправилно са приели, относно размера на наказанието, че следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Не е отчетено възстановяването на причинената щета и проявата на разкаяние у подсъдимия и жалбоподател Х..
Подсъдимият упражнява правото си на лична защита с представяне на писмена защита наименувана „защитна реч”, в която развива доводи само в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанието. Изтъква обстоятелства свързани със семейното му положение, както и това че има две малки деца, за които не би могъл да полага грижи, ако бъде изолиран за продължителен период в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Моли да се намали размера на наказанието.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. Т. И., редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата по въведеното касационно основание за явна несправедливост на наказанието. Счита, че съдилищата са отчели многократните осъждания на жалбоподателя, извън тези които са отчетени при правната квалификация на деянието извършено при условията на „опасен рецидив”.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С присъда № 74/11.10.2910 година, състав на Търговищкия окръжен съд по н о х д № 234/2010 година, в производство по реда на глава 27 НПК за съкратено съдебно следствие, е признал подсъдимия Х. за виновен в това, че на 13.07.2010 година, в[населено място], общ. Търговище при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, в съучастие, в качеството си на съизвършител[населено място], като употребил сила, отнел с намерение да присвои чужди движими вещи – пари на обща стойност 1750 лева от Д. И. от същото село – прест. по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198 ал. 1, чл. 20 ал. 2 НК.
За това престъпление му е наложено наказание на основание чл. 54 НК – дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал. 1 НК е намалено на осем години. Съдът е определил строг първоначален режим за изтърпяване на наказанието в затвор.
Със същата присъда, за същото деяние и при същите процесуални условия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, условно, с петгодишен изпитателен срок на съучастника му Н. Г., който не е обжалвал тази присъда.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно обезщетение в размер на 1050 лева за причинените от престъплението имуществени вреди и 2 000 лева за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието.
Двамата са осъдени да заплатят съответните държавни такси и разноските по делото.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
С обжалваното решение Варненския апелативен съд е потвърдил тази присъда изцяло.
Поради липса на доводи и конкретни възражения в подкрепа на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НКП, за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила, ВКС няма предмет за касационен контрол по тези основания.
По възражението за допуснато нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието:
При проверката по делото не се установи наличие на основание за изменение на въззивното решение по третото касационно основание, за явна несправедливост на наказанието. Следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 348 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая липсва такова несъответствие. Въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, с потвърждаването на присъдата на първата инстанция в санкционната й част. В мотивите към обжалваното решение са посочени отегчаващите отговорността обстоятелства и други съображения свързани с индивидуалицазията на наказанието – именно касаторът е бил инициатор и е имал водеща роля в изпълнителното деяние, той е упражнил насилието, което се е изразило в нанасянето на жесток побой на пострадалия.
Дори и да се приемат аргументите на подсъдимия Х., изложени в писмената му защита за тежко семейно положение, те не са достатъчни, за да изменят съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в полза на първите, така, че да доведат до извод за очевидно несъответствие на размера на наказанието с обществената опасност на деянието и дееца. При баланс на преценяваните обстоятелства, от гледна точка приложението на критериите по чл. 54 НК, за престъплението за което подсъдимият е признат за виновен – грабеж в условията на опасен рецидив, средният размер на наказанието е 10 години. Така, че при превес на отегчаващите обстоятелства, както е приел и въззивния съд, размерът на наказанието от 12 години, редуцирано до осем години, на основание чл. 58а НК е законосъобразно и справедливо.
Поради това, че при проверката по делото не се потвърдиха доводите на жалбоподателя Х. в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанията лишаване от свобода, обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 173/15.12.2010 година постановено по в н о х д № 423/2010 година, по описа на Варненския апелативен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: