О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1652
София, 10.12.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1484/2009г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. С. К. срещу решение от 18.05.2009г. по гр.д. № 90/2008г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу В. С. искове за сумата 13 700 лева предоставени за периода от 01.09.1999г. до 31.07.2007г. за стопанска дейност на последния и за сумата 1000 лева, представляваща равностойност на двумесечни вноски от печалбата за времето от 01.08.2000г. до 01.10.2000г.
Жалбоподателят твърди, че с решението съдът се е произнесъл по процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Ответникът В. С. не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационното обжалване следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 05.09.2007г. по гр.д. №831/2004г. на Благоевградски ОС, е отхвърлил предявените от П. С. срещу В. С. искове за сумата 13 700 лева предоставени за периода от 01.09.1999г. до 31.07.2007г. за стопанска дейност на последния и за сумата 1000 лева, представляваща равностойност на двумесечни вноски от печалбата за времето от 01.08.2000г. до 01.10.2000г. Съдът е изложил съображения, за това че след поправка на исковата молба предявеният иск следва да се счита с правно основание чл.240 ЗЗД, а от доказателствата по делото не е установено между страните да е бил сключен договор за заем, доколкото от съдържанието на подписан помежду им и приет по делото документ от 31.07.2000г. по скоро се налага извод за извършване на съвместна стопанска дейност от двамата. След като съдът е приел, че между страните не е бил сключен договор за заем, е отхвърлил и иска за заплащане r на възнаградителна лихва по същия като неоснователен.
В изложението си, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода по спора, а именно първи процесуален въпрос е за точното тълкуване на понятието „ недостатък на искова молба, изискващ същата да бъде поправена” по смисъла на чл.100 ГПК/отм./, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, намерила израз в Постановление №1/1972г. по гр.д. №10/1972г. на ВС, в т.3 на което е прието, че ако бъде отстранен недостатък на исковата молба, тя се счита за редовно подадена, и то с обратна сила”. Представя и Решение №27/16.02.1971г. по гр.д. №8/1971г. на ОСГК-посочващо, че съдът се произнася по вече поправената искова молба, след като бъдат отстранени недостатъците й, както и решение от 17.10.1975г. по гр.д. №579/1975г. на ВКС, в което е прието, че уважаване на иск по непредявено основание е съществено процесуално нарушение.
Жалбоподателят посочва като друг важен процесуален въпрос от значение за изхода по спора и въпроса за необходимостта да бъдат изключени при обсъждане от съда гласни доказателства дадени в нарушение на чл.136 ГПК/отм./. Представя решение от 13.06.1977г. по гр.д. №963/1977г. на ВС, в което е прието, че при наличие на заинтересованост по смисъла на чл.136 ГПК съдът е длъжен да прецени свидетелските показания, като ги сравни с всички други данни и се мотивира защо им дава вяра и решение от 29.12.1982г. по гр.д. №3495/1982г. на ВС в което е дадено разрешение в същия смисъл.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно процесуалните предпоставки, при наличие на които една искова молба следва да се счете за редовна и за последиците от отстраняване на недостатъците й, който е от значение за изхода по конкретния спор. Всяко процесуално действие, както от органите на процеса, така и на страните, трябва да бъде съобразено с изискванията на процесуалния закон, като неизгодните правни последици, които настъпват за страните при несъобразяване с изискванията на процесуалния закон и при неизпълнение на процесуални задължения, са ясно посочени в закона и не могат да бъдат игнорирани. Съдът е този, който следва да следи за надлежното извършване на процесуалните действия от страните, включително и за редовността на исковата молба. В случая съдът, в противоречие с трайната практика на ВКС, намерила израз в Постановление №1/1972г. на ВКС, не е взел предвид кои са предпоставките, липсата на които прави една искова молба нередовна, както и какви са последиците, от отстраняване на недостатъци на същата, ако тя не е имала такива. Ето защо настоящата инстанция намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Що се касае до поставения като основен за изхода на спора въпрос за необходимостта да бъдат изключени при обсъждане доказателства – показания на свидетели дадени в нарушение на чл.136 ГПК/отм./, то същият не е от значение за изхода на спора и не може да обуслови допустимост на касационното обжалване, тъй като касае преценката на доказателствата от съда, която дори и неправилна не съставлява основание за допустимост на обжалването, а само неправилност на постановеното решение, ако същото бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 18.05.2009г. по гр.д. № 90/2008г. на Софийски апелативен съд по жалба на П. С. К., на когото да се съобщи че следва да внесе държавна такса в размер на 294 лева.
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: