Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участие на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Станева, като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4391/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 2292 от 03.09.2018 г. по гр.д. № 3339/2017 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 01.12.2016 г. по гр.д. № 1362/2015 г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният иск на М. А., гражданин на С., против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 31.01.2013 г. до изплащането на сумата.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса относно понятието „справедливост”, изведено като принцип при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД.
Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на Пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване на закона, която се споделя от настоящия състав на ВКС и се прилага последователно в решения на Върховния касационен съд при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., според които обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но във всеки отделен случай зависи от установените по делото факти и обстоятелства от значение за спора – видът и тежестта на обвиненията, какви процесуални действия били са предприети по отношение на ищеца, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване и дали е приключило в разумен срок. При определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди е от значение също доколко негативните изживявания на пострадалия засягат неговия личен живот, семейство, както и упражняваната от него професия. В този смисъл, задължителната съдебна практика в ППВС № 4/23.12.1968 г. приема, че критерият „справедливост” по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата.
С оглед дадения отговор на въпроса, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички вреди, причинени от повдигането на обвинение, по което е постановена оправдателна присъда. Правилно също така са били възприети релевантните за конкретния случай обстоятелства, във връзка с тежестта на обвинението и продължителността на неоправданата наказателна репресия, но при определяне на дължимото обезщетение на ищеца, съдът неправилно е преценил доколко негативните изживявания на ищеца са непосредствена последица от следствените и процесуални действия на прокуратурата, въз основа на които следва да приложи критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. От данните по делото е видно, че срещу ищеца е образувано наказателно производство и са били постановени мерки за процесуална принуда, ограничаващи правото му на свободно придвижване, без да се засяга в значителна степен физическата му и емоционална сфера, а настъпилите събития в личния му живот нямат връзка с проведената наказателна репресия. От друга страна, наказателното производство е приключило на досъдебна фаза и в разумен срок, без да е разгласено пред обществеността, а интензитета на процесуалните действия са за сравнително кратък период от време, през който на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение, още повече че той вече е бил осъждан. Съобразявайки всички изложени факти и обстоятелства за негативния ефект от повдигането на обвинение, външните проявления в здравословното и емоционално състояние на ищеца, както и социално-икономическите условия на живот в страната, с оглед по-ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалия, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 5000 лева, което се дължи със законната лихва от 31.03.2013 г. до изплащане на сумата.
От М. А. чрез адвокат И. И. са поискани разноски в касационното производство, но не се посочва конкретно основание, за което се иска да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., с оглед на което съдът не присъжда такива.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2292 от 03.09.2018 г. по гр.д. № 3339/2017 г. на Апелативен съд София в частта, в която е присъдено обезщетение над 5000 лева и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на М. А. срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева със законната лихва от 31.03.2013 г. до изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2292 от 03.09.2018 г. по гр.д. № 3339/2017 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.