1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр.София, 16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4921/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 342/ 24.03.2017 г., постановено по настоящето дело, по жалба на М. С. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2448 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 769/ 2016 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Н. с.” към Т. у. – [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 382/ 20.12.2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технолог химически процеси” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 2 730,48 лв.
В съдебно заседание пред касационната инстанция ответникът прави искане за прекратяване на производството поради недопустимост на касационната жалба. То обаче е неоснователно, тъй като съгласно чл.280 ал.2 т.3 ГПК не подлежат на обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ. В случая са предявени и съдът по същество се е произнесъл именно по искове с правна квалификация чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, които не са изключени от обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол. Противно на поддържаното от касатора, по въпроса за допустимостта на касационните жалби срещу въззивни решения по такива искове не съществува противоречива практика. Нито едно от сочените от него определения на състави на ІІІ г.о. (гр.д.№ 703/ 2011 г., гр.д.№ 45/ 2012 г., гр.д.№ 822/ 2010 г. и гр.д.№ 625/ 2011 г.) не е постановено по дела, по които са били предявени искове с правна квалификация чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос за срока на договора, сключен при условията на чл.68 ал.1 т.2 КТ – до завършване на определена работа, когато в трудовия договор не е конкретизирана работата, за извършването на която и до завършването на която се наема работникът. В обвързващата практика на Върховния касационен съд този въпрос е получил изричен отговор. Както е прието в решение № 634/ 20.11.2009 г. по гр.д.№ 2071/ 2008 г., І г.о. решение № 22/ 31.01.2012 г. по гр.д.№ 450/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 26/ 23.06.2015 г. по гр.д.№ 440/ 2015 г., ІV г.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС, срокът по чл.68 ал.1 т.2 КТ (за извършване на определена работа) следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т.е. в договора трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която той е сключен. Касае се за работа, която би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, иначе не би могло да се счита, че има уговорен „срок“ за извършването й. Ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор, то липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор се явява безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ.
Не се налага промяна на тази практика, а обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с нея. За да счете уволнението на ищеца (касатор в настоящето производство) за законно извършено, въззивният съд установил от фактическа страна, че по силата на трудов договор той се е съгласил да заеме при ответника длъжността „технолог химически процеси” за срок „по договор 6144 – 3”. Трудовият договор е срочен по смисъла на чл.68 ал.1 т.2 КТ, като е ирелевантно, че в него не е посочено каква работа ще бъде извършвана, щом служителят е бил наясно, че е нает докато действа другия договор. Предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, този извод на инстанцията по същество е направен в нарушение на материалния закон. Налице е основанието по чл.281 т.3 пр.1 ГПК за отмяна на въззивното решение, като спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия по смисъла на чл.293 ал.3 ГПК.
Установено е, че на 03.01.2012 г. М. С. сключил с „Н. с.” към Т. у. – [населено място] (Н. ТУ) трудов договор за заемане на длъжността „технолог химически процеси” при 8 часов работен ден и срещу месечно трудово възнаграждение от 300 лв. В договора е посочено, че се сключва на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ за срок до 30.06.2012 г. „по дог. 6144-3”. На 21.06.2012 г. страните постигнали допълнително споразумение, с което продължили срока на договора до 31.12.2012 г. „по дог. 6144-3”, а с допълнително споразумение от 15.11.2012 г. срокът на изпълнение е уговорен „31.12.2013 г. по дог. 6144-3”. На 02.12.2013 г. ръководителят на Н. – ТУ връчил на М. С. 30 – дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата (чл.328 ал.1 т.2 КТ), а на 20.12.2013 г. издал заповед за прекратяване на правоотношението на основание чл.325 т.4 КТ – поради завършване на определената работа в уговорения срок 31.12.2013 г. Заповедта е връчена на 06.01.2014 г.
Възлагателен договор № 6144-3 е сключен на 01.08.2003 г. между Н. ТУ от една страна, като възложител и проф.Е. Д. от друга страна, като изпълнител и има за предмет „Изследване на процеси и разработване на технологии с приложение в галванотехниката”. Изпълнителят се задължил да разработва нови катализатори на химични процеси в галванотехниката, да изследва химично отлагане на калай, злато и други метали върху медни повърхности на печатни платки, да изследва пасивирането на медни повърхности при печатни платки с органично покритие. Договорът е сключен със срок до 31.12.2003 г. и клауза за автоматично продължение за срок една календарна година, ако страните не пожелаят да го прекратят. На 10.12.2013 г. професор Е. Д. съставила доклад, с който предложила договорът да бъде прекратен от 31.12.2013 г. във връзка със завършване на задачите и спиране на финансирането му, което предложение ръководителят на Н. – ТУ приел и за прекратяването е съставен анекс от 20.12.2013 г.
Видно от показанията на свидетеля Н. Р., който е професор по проектометалургия, М. С., при изпълнение на задълженията си като „технолог химически процеси” в Н. ТУ, е изготвял разтвори за химическо никелиране по поръчки на външни потребители. Той не е имал отношение към изследователската работа на професор Д., не е изпълнявал задачи по разработване на катализатори на химични процеси в галванотехниката, включително изследване на химично отлагане на калай.
При установените факти извършеното уволнение е незаконно. Прекратяването на трудовото правоотношение при условията на чл.325 ал.1 т.4 КТ настъпва по силата на факта на завършване на работата. Касае се за безвиновно прекратително основание, което не предполага изявяване на воля от никоя от страните: ако работодателят издаде заповед, тя има само декларативен характер. Конститутивният ефект (прекратяване на правоотношението) не се влияе от това, издадена ли е заповед или не. Поради това определяемият срок по чл.68 ал.1 т.2 КТ следва да бъде посочен в трудовия договор чрез пълно индивидуализиране на работата, до завършването на която се сключва. Както е изяснено в обвързващата съдебна практика, цитирана при отговора на въпроса, поради който обжалването е допуснато, работата трябва да бъде дефинирана по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор, за да може да се определи „срока“ за извършването й. Индивидуализацията на работата може да бъде извършена и в документ, към който трудовия договор препраща, но и в този случай работата трябва да е описана по начин, който да позволява недвусмислен извод кога същата ще се счита завършена. В противен случай уговорката за срок не поражда действие.
В конкретния случай, в трудовия договор между ищеца и ответника, работата, до завършването на която се сключва договора, не е посочена, а е препратено към договор 6144 – 3, сключен между работодателя и трето лице. С този договор професор Д. се задължила спрямо Н. ТУ да разработи нови катализатори на химични процеси в галванотехниката, да изследва химичното отлагане на калай, злато и други метали върху медни повърхности на печатни платки, да изследва пасивирането на медни повърхности при печатни платки с органично покритие. Така описаната работа по никакъв начин не позволява да се приеме кога тя ще се счита завършена, за да може срокът на договора между М. С. и Н. ТУ да бъде определен при условията на чл.68 ал.1 т.2 КТ. Разработването на катализатори и изследването на химични процеси е дейност, която може да се извършва неопределено дълго време, при липса на уговорени обективни ограничители. Това води до невъзможност да се определи кога работата по този договор ще приключи, съответно не може да се определи срока на трудовия договор, който препраща към договор 6144 – 3. Пълната неопределеност на работата, до завършването на която се сключва договора, означава, че такава уговорка страните не са постигнали и договорът е безсрочен. Такъв договор не може да бъде прекратен по силата на чл.325 ал.1 т.4 КТ и извършеното на това основание уволнение е незаконно.
С оглед изложеното, искът за отмяна на процесното уволнение е основателен и следва да бъде уважен. Съответно основателни са и следва да бъдат уважени и акцесорните искове за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа и разноските по делото, като на ответника бъдат възложени и дължимите по исковете държавни такси (чл.78 ал.6 ГПК).
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 2448 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 769/ 2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя, уволнението на М. С. С., за което е издадена заповед № 382/ 20.12.2014 г. на ръководителя на „Н. с.” към Т. у. – [населено място] и ВЪЗСТАНОВЯВА М. С. С. на заеманата преди уволнението длъжност „технолог химически процеси”.
ОСЪЖДА „Н. с.” към Т. у. – [населено място], Е. [населено място],[жк], да заплати на М. С. С., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], на основание чл.225 ал.1 КТ обезщетение за оставане без работа за период 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г. в размер 2 730,48 лв (две хиляди седемстотин и тридесет лева, четиридесет и осем стотинки) и 1 330 лв (хиляда триста и тридесет лева) разноски за производството в трите инстанции.
ОСЪЖДА „Н. с.” към Т. у. – [населено място], Е., [населено място],[жк], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси за водене на производството в размер 433,82 лв (четиристотин тридесет и три лева, осемдесет и две стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: