Решение №166 от 17.7.2017 по нак. дело №398/398 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 166
гр. София, 17.07.2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ТОНЕВА

при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 398/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по протест на Бургаската апелативна прокуратура, по жалба от повереника на частния обвинител Х. Х. – адв.М. и по жалби от адв.В. Р., защитник на подсъдимия О. Х. С., от адв.В. В. – защитник на подсъдимия К. К. Н. и от подсъдимия И. А. А. чрез защитника му – адв.К. К. срещу решение № 130 от 17.09.2016 г. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 112/2016 г. по описа на същия съд.
С касационния протест, изготвен от заместник апелативния прокурор на АП – Бургас се предлага изменение на въззивното решение в полза на подсъдимите О. Х. С., И. А. А., О. И. Х., А. И. Х. и К. К. Н. в частта относно определеното им наказание за престъплението по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, което да бъде намалено. Основание за това искане е допуснато нарушение от страна на въззивния съд, който разглеждайки делото единствено по жалби от подсъдимите е завишил наказанията за това престъпление, като в същото време е изложил доводи за неговото намаляване. В протеста се изразява подкрепа за решението в останалата му част, в която се предлага да бъде потвърдено.
В касационната жалба от адв.М. – повереник на частния обвинител Х. Х. са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Твърди се, че при определяне на наказанията на всички подсъдими за престъплението по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, както и съвкупните наказания на основание чл.23 ал.1 от НК за това престъпление и престъплението по чл. чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като е определил размери под минимума на предвидената в закона санкция, независимо от изричните мотиви за липса на основания за определяне на наказанията по правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Единственото изложено от БАС съображение за смекчаване на наказателната репресия по отношение на всички подсъдими е неразумно дългият период, в който се е водило наказателното производство, който обаче не е оценен като изключително смекчаващо отговорността им обстоятелство. В този смисъл според частното обвинение определянето на наказания под минимума на регламентираната в закона санкция за престъплението по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК и съвкупното наказание по чл.23 от НК за всеки един от подсъдимите е довело до нарушение на материалния закон.
Едновременно с това в жалбата от повереника на частния обвинител се развиват съображения за явна несправедливост на наложените от въззивната инстанция наказания на подсъдимите, мотивирани с данни за начина им на живот, които по естеството си нямат характер на смекчаващи отговорността им обстоятелства. Наред с това се твърди, че многобройните отлагания на делото поради отсъствие на подсъдимите въз основа на медицински свидетелства, неотговарящи на въведения в наредба на Министерство на здравеопазването стандарт, несправедливо са възприети като такива по уважителни причини и впоследствие отчетени като смекчаващо отговорността им обстоятелство с оглед неразумната продължителност на процеса. Тези отлагания на съдебните заседания, както и свързаните с издирването на подсъдимия К. Н., продължило приблизително две години, според повереника на частния обвинител са се отразили единствено на жертвата – Х. Х., на която се налагало да дава показания многократно, пред слушатели – предимно мъже, които разпити преживявала изключително тежко поради необходимостта да се връща отново към преживяното. В този смисъл определените от въззивната инстанция наказания на подсъдимите се оценяват от частното обвинение като явно несправедливи, поради което се моли решението в тази му част да бъде отменено, а присъдата на ОС – гр. Бургас да бъде оставена в сила.
В депозираната от адв.Р. – защитник на подсъдимия О. Х. С. касационна жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Твърди се, че атакуваното решение на въззивната инстанция е постановено в нарушение на изискванията на чл.12, чл.13 и чл.14 от НПК, без да е изяснена обективната истина, тъй като не са изследвани всички факти и обстоятелства по делото; че изводите на двете съдебни инстанции са изградени върху противоречиви, а в отделни случаи и върху събрани по недопустим процесуален ред гласни доказателства, без да са подложени на изискуемата по чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка; че въпреки опитите си да преодолеят многобройните противоречия в доказателствените материали, и БОС и БАС са кредитирали безрезервно показанията на пострадалата Х. Х. и всички доказателствени източници, обслужващи обвинителната теза, докато тези в подкрепа на защитната са игнорирали, прилагайки различни критерии в оценката им. В резултат на този подход от инстанциите по същество, според адв.Р. и присъдата на БОС, и решението на БАС са основани единствено на показанията на пострадалата Х., които поради нейната заинтересованост от изхода на делото е следвало да бъдат подложени на много сериозна преценка за достоверността им с оглед вътрешната им логичност, последователност, безпротиворечивост и съответствие с останалите доказателства и доказателствени средства. Като не са сторили това и двете съдебни инстанции са постановили съдебните си актове в нарушение на материалния и процесуалния закон, което обосновава искането на касатора за отмяна на въззивното решение, признаване на подсъдимия С. за невинен и оправдаването му по всички повдигнати му обвинения.
Алтернативно се развива оплакване и за явна несправедливост на наложените на този подсъдим наказания, аргументирано основно с неразумно дългия срок на воденото срещу него наказателно производство – цели 12 години, сочещ на нарушение по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС и изискващ реална и справедлива компенсация, която да се изразява в конкретно посочен от защитника размер на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия С. – за престъплението по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК 1 /една/ година „лишаване от свобода“, за престъплението по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК 4 /четири/ години „лишаване от свобода“, в какъвто размер да бъде и определеното по чл.23 ал.1 от НК общо наказание за двете престъпления. Така посочените размери на наказания, защитникът на подсъдимия С. счита, че следва да бъдат определени по правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като неразумно дългият срок на наказателния процес срещу него следва да бъде оценен като изключително смекчаващо наказателната му отговорност обстоятелство.
Касационната жалба от подсъдимия И. А. А., депозирана чрез защитника му – адв.К. съдържа идентични оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от въззивния съд като развитите в жалбата на подсъдимия С.. Допълнително се акцентира върху обстоятелството, че БАС недопустимо е влошил положението на подсъдимия А., като е увеличил наказанието му за престъплението по чл.149 от НК от 3 /три/ на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“ без да е налице протест на прокурора или жалба от частния обвинител с такова искане. Така грубо е нарушено правото му на защита и на справедлив процес, което се предлага да бъде отстранено от касационната инстанция и без връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата от подсъдимия А. се изтъкват още аргументи за нарушение на материалния закон, тъй като същият е бил осъден за престъпления, които не е извършил – не са установени действията, с които същият е участвал в принудата спрямо пострадалата Х. и в какво тя се е изразила и по двата пункта на обвинението; не е установено как подсъдимият А. е узнал обстоятелството, че пострадалата не е била навършила 14-годишна възраст, което обстоятелство е основен елемент от състава на престъплението по чл.149 от НК и е елемент от квалифицирания състав на престъплението по чл.152 ал.4 т.1 от НК. С оглед тези аргументи се отправя искане към ВКС да отмени решението на въззивната инстанция и оправдае подсъдимия И. А. А. и по двете обвинения.
Алтернативно този касатор също развива оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание, основано на неразумно дългия срок на наказателното производство срещу него, като предлага касационната инстанция да възприеме изцяло аргументите на съдията-докладчик от въззивния съд за изключителния характер на това обстоятелство, обуславящо определяне на наказанията по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК, изложени в особеното му мнение към атакуваното решение. В тази връзка се предлага на подсъдимия А. да бъдат определени наказания в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.149 от НК, 4 /четири/ години „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.152 от НК и общо наказание на основание чл.23 ал.1 от НК в размер на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“.
Съображения в подкрепа на изтъкнатите касационни основания са развити от адв.К. и в допълнително изложение към жалбата, депозирано по реда на чл.351 ал.3 от НПК.
Касационна жалба е депозирана и от адв.В. в качеството й на защитник на подсъдимия Н. с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, довели до осъждането му въз основа на предположения и за престъпления, които не е установено да е извършил. Аргументите в подкрепа на тези оплаквания са аналогични на изложените в жалбите на другите двама касатори, като допълнително се акцентира върху нарушения на процесуалните правила, свързани с разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия Н.. Формулирано е искане за отмяна на въззивния съдебен акт, връщане на делото за ново разглеждане от ОС – гр. Бургас, а от там и на прокуратурата за отстраняване съществените процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия Н. още в досъдебната фаза на процеса.
Допълнителни съображения по развитите касационни основания, включително и за явна несправедливост на наложеното наказание на този подсъдим са развити и в депозираното по реда на чл.351 ал.3 от НПК допълнение към касационната жалба от защитника му – адв.П..
По делото е постъпило възражение от зам.апелативния прокурор на АП Бургас на основание чл.351 ал.3 от НПК, с което се изразява несъгласие с изтъкнатите доводи в жалбите от подсъдимите по всички касационни основания и се предлага същите да бъдат оставени без уважение с изключение коригирането на определените им от БАС наказания за престъплението по чл.149 от НК, аргументи за което се съдържат в депозирания по делото касационен протест.
Подсъдимите О. И. Х. и А. И. Х. са депозирали обща касационна жалба лично, но същата е била върната с разпореждане на съдията – докладчик по ВНОХД № 112/2016 г. поради просрочването й, който съдебен акт е бил потвърден от състав на ВКС след обжалването му по реда на чл.351 ал.5 от НПК. С оглед на това обстоятелство, тези двама подсъдими участват в касационното производство единствено като страни по протеста на АП Бургас и по жалбата на частния обвинител Х..
В съдебното заседание на ВКС подсъдимите О. Х. С., И. А. А., К. К. Н., О. И. Х. и А. И. Х., редовно призовани се явяват лично. Явяват се и защитниците им както следва: адв.В. Р. за подсъдимия С., редовно упълномощена; адв. К. К. за подсъдимия А., редовно упълномощен; адв.Б. П. за подсъдимия Н., редовно упълномощен. За този подсъдим не се явява адв.В. В., редовно призована, поради отказ от пълномощия. Подсъдимите О. Х. и А. Х. са депозирали искане за назначаване на служебни защитници, които да ги представляват. Въз основа на предоставена от ВКС правна помощ на тези подсъдими, от САК са посочени адв.Г. Н. за назначаване в качеството на служебен защитник на подсъдимия О. И. Х. и адв.В. Д. за назначаване в качеството на служебен защитник на подсъдимия А. И. Х.. Адв.Д., редовно призован, не се явява по здравословни причини, поради което въз основа на изявление от адв.Н. за това, че е запознат с делото и е готов да поеме защитата и на подсъдимия А. Х., при изрично декларирано съгласие на последния, както и след проверка за липсата на противоречиви интереси на двамата подсъдими, ВКС назначи адв.Г. Н. в качеството на служебен защитник на подсъдимите О. И. Х. и А. И. Х..
Частният обвинител Х. Х., редовно призована, не се явява. Явява се повереникът й – адв.М., не се явява повереникът й адв.Ф., редовно призован.
Представителят на ВКП поддържа протеста на АП гр. Бургас по изложените в него съображения и предлага да бъде уважен. Жалбите на подсъдимите и тази на частния обвинител намира за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
Повереникът на частния обвинител Х. – адв.М. декларира, че оттегля от името на доверителката си жалбата срещу решението на БАС. Но поради липса на изрично пълномощно в този смисъл, съдът постанови жалбата да бъде разгледана по същество. При този развой на делото повереникът обяви, че от името на доверителката си не поддържа жалбата единствено с оглед желанието й да се сложи край на този процес, а не защото възприема наложените от въззивната инстанция наказания на петимата подсъдими като справедливи.
Тримата подсъдими – жалбоподатели и техните защитници поддържат жалбите по съображенията, изложени в тях и отправят същите искания.
Подсъдимите О. Х. и А. Х. и техният защитник – адв.Н. молят решението на апелативния съд в гр. Бургас да бъде изменено, като наложените им наказания бъдат намалени на по 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.149 от НК и 4 /четири/ години „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.152 от НК, като на основание чл.23 от НК им бъде определено общо наказание в размер на 4 /четири/ години.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 233 от 23.12.2014 г., постановена по НОХД № 34/2008 г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия О. Х. С. за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с И. А. А., О. И. Х., А. И. Х. и К. К. Н. извършил действия – орално сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х. М. Х., извършвайки това със сила и заплашване, като блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години при първоначален „строг“ режим в затвор.
Със същата присъда БОС признал подсъдимия О. Х. С. за невиновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с И. А. А., О. И. Х., А. И. Х. и К. К. Н. участвал в осъществяването на принудата, се съвкупил с ненавършилата 14 години Х. М. Х., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.
С цитираната присъда Окръжен съд гр. Бургас е признал подсъдимия И. А. А. за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с О. Х. С., О. И. Х., А. И. Х. и К. К. Н. извършил действия – анално сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х. М. Х., извършвайки това със сила и заплашване, като блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години при първоначален „строг“ режим в затвор.
Със същата присъда подсъдимият И. А. А. е признат за виновен и в това, на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с О. Х. С., О. И. Х., А. И. Х. и К. К. Н. участвал в осъществяването на принудата, се съвкупил с ненавършилата 14 години Х. М. Х., като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години.
На основание чл.23 от НК на подсъдимият И. А. А. било наложено едно общо наказание в размер на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
С присъдата си по НОХД № 34/2008 г. ОС – гр. Бургас признал подсъдимия О. И. Х. за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с О. Х. С., И. А. А., А. И. Х. и К. К. Н. извършил действия – орално сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х. М. Х., извършвайки това със сила и заплашване, като блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
Със същата присъда Бургаският ОС признал подсъдимия О. И. Х. за невиновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с О. Х. С., И. А. А., А. И. Х. и К. К. Н. участвал в осъществяването на принудата, се съвкупил с ненавършилата 14 години Х. М. Х., като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.
С цитираната присъда № 233 от 23.12.2014 г. по НОХД № 34/2008 г. БОС е признал подсъдимия А. И. Х. за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с О. Х. С., И. А. А., О. И. Х. и К. К. Н. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с ненавършилата 14 години Х. М. Х., като употребил сила и заплашване, блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия А. И. Х. за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с О. Х. С., И. А. А., О. И. Х. и К. К. Н. направил опит да се съвкупи с ненавършилата 14 години Х. М. Х., като употребил за това сила и заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, като го оправдал по обвинението за довършено престъпление по чл.152 от НК.
На основание чл.23 от НК съдът наложил на подсъдимия А. И. Х. едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
С присъдата си по НОХД № 34/2008 г. Бургаският ОС признал подсъдимия К. К. Н. за виновен в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с О. Х. С., И. А. А., О. И. Х. и А. И. Х. извършил действия – орално сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Х. М. Х., като употребил за това сила и заплашване, блудството е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.
Със същата присъда подсъдимият К. К. Н. бил признат за виновен и в това, че на 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител с О. Х. С., И. А. А., О. И. Х. и А. И. Х. участвал в осъществяването на принудата, се съвкупил с ненавършилата 14 години Х. М. Х., като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години.
На основание чл.23 от НК на подсъдимия К. К. Н. било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
Подсъдимите О. Х. С., И. А. А., О. И. Х. А. И. Х. и К. К. Н. били осъдени да заплатят в полза на Х. М. Х. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от непозволено увреждане, като предявеният граждански иск в останалата му част до пълния размер от 100 000 /сто хиляди/ лева бил отхвърлен.
Съдът се произнесъл по държавната такса върху уважената част от гражданския иск и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите.
По протест от ОП Бургас, по жалби от подсъдимите О. С., И. А., О. Х., А. Х. и К. Н., както и по жалба от частния обвинител Х. Х. било образувано ВНОХД № 137/2015 г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас, който с решение № 140 от 19.10.2015 г. отменил изцяло присъда № 233 от 23.12.2014 г., постановена по НОХД № 34/2008 г. по описа на ОС – гр. Бургас и върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
При повторното разглеждане било образувано НОХД № 1073/2015 г. по описа на Бургаския ОС, който с присъдата по делото № 20 от 10.02.2016 г. признал подсъдимите О. Х. С., И. А. А., О. И. Х., А. И. Х. и К. К. Н. за виновни в това, че:
1. На 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление – орални сношения с ненавършилата 14 годишна възраст Х. М. Х., като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване, извършено е от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им наложил наказания както следва:
– на подсъдимия О. Х. С. – 5 /пет/ години „лишаване от свобода“;
– на подсъдимия И. А. А. – 3 /три/ години „лишаване от свобода“, като го признал за невинен и оправдал за това да е извършил анално сношение с Х. Х.;
– на подсъдимия О. И. Х. – 4 /четири/ години „лишаване от свобода“;
– на подсъдимия А. И. Х. – 3 /три/ години „лишаване от свобода“;
– на подсъдимия К. К. Н. – 5 /пет/ години „лишаване от свобода“;
2. На 09.07.2005 г. около 02,30 ч., на около 3 км край [населено място], до „Б. ч.“, в съучастие като съизвършител се съвкупили с ненавършилата 14 години Х. М. Х., като я принудили към това със сила и заплашване, деянието е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им наложил наказания както следва:
– на подсъдимия О. Х. С. – 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“;
– на подсъдимия И. А. А. – 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода“;
– на подсъдимия О. И. Х. – 10 /десет/ години „лишаване от свобода“;
– на подсъдимия А. И. Х. – 10 /десет/ години „лишаване от свобода“;
– на подсъдимия К. К. Н. – 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“.
На основание чл.23 ал.1 от НК ОС – [населено място] наложил на всеки един от подсъдимите общо наказание за извършените от него престъпления както следва:
– на подсъдимия О. Х. С. – 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;
– на подсъдимия И. А. А. – 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ;
– на подсъдимия О. И. Х. – 10 /десет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;
– на подсъдимия А. И. Х. – 10 /десет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;
– на подсъдимия К. К. Н. – 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 от НК съдът е приспаднал на всеки един от подсъдимите времето, през което е бил задържан.
На основание чл.68 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия И. А. А. било приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, наложено му с влязла в сила на 29.04.2004 г. присъда по НОХД № 114/2004 г. на РС – гр. Айтос, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
Петимата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на Х. М. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева от непозволеното увреждане вследствие на престъплението по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 09.07.2005 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 30 000 лв. до пълния размер от 75 000 лв. гражданският иск бил отхвърлен.
Подсъдимите били осъдени да заплатят солидарно на Х. М. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева от непозволеното увреждане вследствие на престъплението по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 09.07.2005 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 15 000 лв. до пълния размер от 25 000 лв. гражданският иск бил отхвърлен.
С присъдата си Бургаският ОС се произнесъл по веществените доказателства, държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите, включително и тези на частния обвинител Х..
По жалби от подсъдимите било образувано ВНОХД № 112/2016 г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас, който с решение № 130 от 17.09.2016 г. на основание чл.337 ал.1 т.1 вр.чл.334 т.3 от НПК изменил присъдата на окръжния съд като:
– намалил наложените на подсъдимите наказания за престъплението по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 (в редакция ДВ бр.62/1997 г.) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК както следва: на подсъдимите О. Х. С. и К. К. Н. – на по 6 /шест/ години „лишаване от свобода“; на подсъдимите И. А. А., О. И. Х. и А. И. Х. – на по 4 /четири/ години „лишаване от свобода“;
– намалил наложените на подсъдимите наказания за престъплението по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК както следва: на подсъдимите О. Х. С. и К. К. Н. – на по 8 /осем/ години „лишаване от свобода“; на подсъдимия И. А. А. – на 7 /седем/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“; на подсъдимите О. И. Х. и А. И. Х. – на по 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“;
– намалил и наложените на подсъдимите общи наказания на основание чл.23 ал.1 от НК както следва: на подсъдимите О. Х. С. и К. К. Н. – на по 8 /осем/ години „лишаване от свобода“; на подсъдимия И. А. А. – на 7 /седем/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“; на подсъдимите О. И. Х. и А. И. Х. – на по 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“.
В останалата част присъдата на ОС – гр. Бургас по НОХД № 1073/2015 г. била потвърдена.
Решението на Бургаския АС било подписано с особено мнение от съдията – докладчик, който е изразил становище за основателност на алтернативното искане на защитниците на всички подсъдими за определяне на наказанията по правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Този извод е аргументиран с оценката на неразумно дългият срок на наказателното производство срещу тях като смекчаващо отговорността им обстоятелство с изключителна тежест, предвид което и най-лекото предвидено в закона наказание за престъпленията по чл.149 и чл.152 от НК се явяват прекомерно тежки за всеки един от петимата подсъдими. Съдията – докладчик е посочил конкретни размери на наказанията, които според него е следвало да бъдат наложени на подсъдимите:
– за престъплението по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.3 (в редакция ДВ бр.62/1997 г.) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК: на подсъдимите О. Х. С. и К. К. Н. – по 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“; на подсъдимия И. А. А. – 2 /две/ години „лишаване от свобода“; на подсъдимите О. И. Х. и А. И. Х. – по 1 /една/ години и 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“;
– за престъплението по чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК: на подсъдимите О. Х. С. и К. К. Н. – по 6 /шест/ години „лишаване от свобода“; на подсъдимия И. А. А. – 5 /пет/ години „лишаване от свобода“; на подсъдимите О. И. Х. и А. И. Х. – по 4 /четири/ години „лишаване от свобода“;
– общите наказания по чл.23 ал.1 от НК на подсъдимите според съдията-докладчик би следвало да са: по 6 /шест/ години „лишаване от свобода“ за подсъдимите О. С. и К. Н.; 5 /пет/ години „лишаване от свобода“ за подсъдимия И. А. А.; и по 4 /четири/ години „лишаване от свобода“ за подсъдимите О. И. Х. и А. И. Х., като за последните двама по аргумент от разпоредбите на чл.59 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС е предложено да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Касационният протест, касационните жалби на подсъдимите О. Х. С., К. К. Н. и И. А. А., както и на частния обвинител Х. М. Х., депозирани чрез защитниците и повереника им са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.2 и ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.1, т.2 и т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК.
Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба на частния обвинител са основателни, а касационните жалби на подсъдимите О. Х. С., К. К. Н. и И. А. А. са частично основателни.

I. По жалбите на подсъдимите О. Х. С., И. А. А. и К. К. Н..
Настоящият съдебен състав намира, че най-напред следва да разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбите на подсъдимите, тъй като те се основават на всички касационни основания и засягат съществено качеството на наказателното производство срещу тях, поради което резултатът от проверката на твърденията им би имал съществено значение за изхода на делото.
В този смисъл най-напред следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които значително се припокриват в жалбите на тримата подсъдими. Това позволява едновременното им разглеждане, независимо от самостоятелните аргументи в някои от тях, на които настоящият съдебен състав ще отдели необходимото внимание.
На първо място следва да бъде обсъдено възражението, изтъкнато